Интервю с басист (Милен, ALI)

Милен е басист, познат най-вече от дългите си години в Macrophone – една от емблематичните български алтернатив рок банди. След известна пауза от сцената, той се присъединява към ALI през есента на 2025 г.

Митака: Група Macrophone беше активна повече от 15 години на българската сцена. Кои бяха по-амбициозните идеи, които обсъждахте с бандата, но така и не успяхте да реализирате?

Милен: Всъщност аз не съм бил през цялото това време в Macrophone. Присъединих се в началото на 2014 г. и свирих с тях до 2019 г., тоест последните пет години от съществуването на групата. Ако не греша, съм третият им басист след Ясен от Gravity Co и Ники Сербезов. По мое време нямахме някакви големи амбиции. Основната идея беше да запишем втори албум, но тя не се осъществи. Успяхме да запишем няколко парчета и в крайна сметка пуснахме публично само две. Не бих казал, че последният период беше пълен с големи мечти, краят на една група обикновено не идва на върха, а когато трендът е низходящ.

Митака: Спомням си, че участвахте в International Songwriting Competition и стигнахте доста напред…

Милен: Да, това беше през 2017 г. и всъщност спечелихме в рок категорията. Интересното е, че класирането се определяше от жури от професионални музиканти на световно ниво, така че това си беше добро постижение.

Митака: Има ли шанс да видим реюниън на Macrophone или поне да чуем Boxer на някой концерт на ALI?

Милен: Зависи от две неща – останалите музиканти да искат да го свирят и самият Али да е готов. Аз лично бих го направил с удоволствие. Предполагам, че има припокриване на феновете и ще има хора, които биха се зарадвали да чуят Boxer на живо. От друга страна песента не е лесна и изисква време да се научи. Въпросът е дали да инвестираме това време в старо парче, или в нещо ново.

Митака: Имате ли изостанали идеи от времето на Macrophone, които могат да се появят в репертоара на ALI преработени като за стила на групата?

Милен: По времето на Macrophone всеки представяше на групата някакви идеи. Имаше естествен филтър – някои неща не успяхме да развием, други не се харесваха на всички. Али е абсолютен генератор – сигурно има в главата си 30-40 недовършени парчета. Част от тях сега са възродени в ALI. Някои от песните от първия албум на групата всъщност са стари идеи на Али, просто реализирани в този проект.

Митака: Съвсем наскоро обявиха официално участието ти в ALI. Как се получи поканата?

Милен: Много просто – Али ми се обади и ме попита: „Искаш ли да свириш с нас?“ Аз първо бях „Ама как така?“, защото знаех, че свирят с Калоян. Той ми обясни ситуацията, уговорихме се да се видим на репетиция, да поговорим и да посвирим малко заедно. Нищо драматично.

Митака: Как протече първата репетиция?

Милен: Нямам кой знае какви ярки спомени. Повече си говорихме, отколкото свирихме. Дори не съм сигурен дали изобщо забихме нещо. Беше спокойно, без стрес. Репетиционната е същата, в която свирехме с Macrophone, Али си стои на същото място – усещането е като да се връщаш към нещо познато.

Митака: Официално те обявиха като новият басист на ALI преди няколко дни, но реално си част от групата от доста време. Кога точно започна?

Милен: Али ми се обади някъде през септември. През това време те продължаваха да свирят с Калоян и имаха концерти, така че нямаше как да застъпя веднага. Първоначално имаше идея да поема някои от последните им концерти, но решихме да не бързаме и да не се напрягаме излишно.

Митака: Какво те привлече най-много в проекта ALI и каква е разликата в динамиката спрямо Macrophone?

Милен: Честно казано, не бях слушал целия албум преди да се присъединя – знаех 4-5 парчета максимум. Bliss + Blasphemy много ми харесваше, също и I Come from the Future, а In a Better Place дори го бяхме свирили с Али още 2019-та. Възприемам ALI като естествено завръщане към това, което правехме преди. Не ми трябваше специална мотивация, работил съм с Али 5 години, познаваме се добре, отношенията ни са готини. Освен това нямам активна група в момента.

Митака: Предполагам вече си слушал целия албум. Коя ти е любимата песен?

Милен: Продължава да е Bliss + Blasphemy. Purification, Reach Outside и Freedom са яки. Като цяло няма парче от албума, което да не ми харесва. Новите парчета също имат потенциал, но според мен ще трябва доста работа, за да стигнат нивото на албума.

Митака: ALI има солидна фен база и за българските стандарти са доста напред. Какво е усещането да влезеш в известна банда?

Милен: Тук групите и феновете съществуват в своя си рок балон – вътре всички се знаят, извън балона – почти нищо. Самият аз доскоро бях отвън и съм пропуснал доста неща, сега виждам, че групата е доста по-голяма, отколкото си мислех. Възприемам го като отговорност – дори и да има трима фена, важно е да не ги разочароваш, а тук са много повече.

Митака: Когато свирите парчетата наживо оттук нататък, ще следваш ли оригиналните бас линии или ще добавяш нещо свое?

Милен: Опитвам се да съм максимално близо до това, което свири Калоян, но честно казано е трудно. Той доста импровизира, има пасажи, които не изсвирва всеки път по един и същи начин. Освен това на живо бандата прави някои неща по-различно от студийните версии. Старая се да запомня всичко, но е почти невъзможно. Калоян не се ограничава до основните тонове, а постоянно вкарва различни фигури и вариации. Ще се опитам да запазя същия дух, но няма как нито бас линиите, нито звукът да са идентични.

Митака: Кога да очакваме дебюта ти на сцена с ALI?

Милен: Не съм напълно сигурен. Имаше идея за събитие в Благоевград, но не знам дали ще е публичен концерт или частно парти. Предполагам, че през март ще сме готови, може и малко по-рано. Надявам се да не е януари, защото ми трябва още малко време да се подготвя.

Митака: Откога свириш на бас и как започна с този инструмент?

Милен: В седми клас започнах да подрънквам на някаква китара, която приятел на брат ми беше оставил у нас. Около две години по-късно момчетата направиха група и ме взеха като трета китара. После единият китарист реши, че сме станали прекалено много китаристи, събрахме пари, купихме бас и ми казаха: „Отсега нататък ти ще си басистът.“ Нямах право да протестирам, защото бях най-малкият в групата, но впоследствие се оказа, че страшно ми харесва.

Митака: Кои басисти и групи те вдъхновяват най-много?

Милен: Като басисти: Marcus Miller, Paul Jackson от Headhunters, също и Tony Levin. Групите са в доста различни посоки. В инди категорията White Lies и Editors слушам повечко напоследък, Cocteau Twins ми е любима от по-далечни времена, Jamiroquai също много ги харесвам. Разни джаз-рок истории като Billy Cobham, Herbie Hancock, George Duke… и много други.

Митака: Каква апаратура ползваш?

Милен: Свиря с Jazz Bass, имам три – един 4-струнен и един 5-струнен, които са за по-сериозни задачи и един Squier за вкъщи. Въобще, никакво разнообразие. Харесвам и Precision и Rickenbacker, но засега нямам. Усилвателят ми е Ampeg SVT-7 Pro, а педали почти не ползвам, имам само Darkglass B7K и наскоро си взех Darkglass Anagram – има много вградени ефекти, които иначе трябваше да купувам отделно, за да вляза в звука на ALI.

Митака: Али спомена, че си най-добрият програмист, който познава. Като се има предвид IT участието в групата това е сериозна похвала. Кое беше първо – програмирането или свиренето?

Милен: Не сме работили заедно по немузикални проекти и не знам откъде е това заключение, но благодаря за комплимента. Иначе свиренето е доста преди програмирането. Започнах с китарата в седми клас, а с първия ми истински компютър се сдобих чак на 19 години.

Митака: Виждаш ли връзка между двете?

Милен: Да, и двете са креативни процеси. Моят подход към тях е доста сходен – итерирам много пъти върху едно и също нещо, за да го доведа до максимално добро ниво. При кода обаче можеш да пуснеш продукта и после да го ъпдейтваш и подобряваш. При музиката е различно – веднъж излезе ли песента, после няма как да я промениш. Затова и нямам собствен музикален проект, ще се въртя безкрайно в опити да постигна съвършенство и накрая нищо няма да изкарам.

Митака: Забелязваш ли навлизането на изкуствения интелект в музиката и какво мислиш за него?

Милен: Да, забелязвам го. Дори ми попаднаха AI парчета, които ми харесаха, например Metallica във фънк стил, чух ги няколко пъти и ми беше забавно. И е яко, че става бързо, без човек да губи време да го свири, записва и т.н…. Но не мисля, че AI ще замести човешката креативност напълно, той само ремиксира каквото вече съществува. Ние също комбинираме чутото, но съзнанието работи по различен начин от алгоритмите. Един друг аспект е, че записите днес са толкова обработени, че всичко звучи перфектно. Затова мисля, че ще има връщане към старото, истински живи изпълнения, без безкрайно кърпене, нещо като завръщане към 70-те. Може би ще търсим повече човешкото, включително с малките неточности, които правят музиката жива.

Митака: И за финал какво ще пожелаеш на читателите на Metal Hangar 18?

Милен: Да има много хубава българска музика, да е пълно с банди, които да се знаят извън рок балона. Най-вече здраве и щастие на всички, това са наистина важните неща.