Гласове от Мрака – BELGARATH и VERÐANDI

Краят винаги е ново начало. Това пророкува и подредбата на звездите тези дни. Последното пълнолуние не само за годината, но и за цялата декада се случи на 12.12.(12). Астролозите пък този път (незнайно защо) решиха да го броят ден преди и ден след 12-ти, което беляза и последния петък 13-ти със заряда на това изключително планетарно събитие. Самото пък подреждане на планетите, съчетано с предстоящата година на Плъха и един мрачен ретроград, предвещава големи преврати и промени в живота, за тези, на които им стиска… или както психолозите обичат да казват:“които са готови за това.“ Та цялата тази астрологична справка беше, за да кажа, че и звездите по някакъв начин станаха съучастници на отминалото събитие. Един логичен край, който трябва да постави едно хармонично ново начало.

Вечерта е топла. Скандално топла за декември, в чийто вечерен зрак вече трептят предпразнични блянове. Още с влизането в клуб „Три Уши“ ми прави впечатление, че вече е доста пълен. Първата група, която ще видим е Verðandi. Млад проект, който все още остава малка мистерия, но няма да е за дълго. Удоволствие е да видя в групата музиканти, които познавам от години, а на моменти чувството за deja-vu е направо непреодолимо. Да видя Ники Велев отново зад барабаните наистина ме върна… в едни други времена. Още в началото на вечерта възникнаха някои въпроси, на които се надявам в продължение на този репортаж да отговоря.

И първият от тях беше – „какво ще напишеш за Verðandi?“… Простичко е, ще напиша това, което видях и почувствах. Главен виновник за съществуването на Verðandi е Arvelss, познат ни от Shambless, а на мен… пак от едни други, мистични времена. Arvelss е артист в най-истинския и многостранен смисъл на тази дума. В главата му винаги е имало грандиозни проекти и хубавото е, че обикновено ги осъществява. Предполагам и с Verðandi ситуацията е същата. Ако трябва да съм честна на родна сцена група, творяща в такава стилистика няма (поне аз не съм попадала, така че поправете ме ако греша). Мястото на подобна група обаче, за да може да покаже потенциала си, да бъде усетено изкуството ѝ с цялата си пълнокръвност и дълбочина е на малко по-голяма сцена със съответния реквизит, осветление и възможност за разгръщане на мизансцена.

Музиката им наистина е интересна и много силно вдъхновена от Севера, като цяло. Освен, че съдържа много ритуалистични, заклинателни и трайб елементи, Arvelss използва техники на така нареченото вокализиране и имитиране на животински крясъци. Гласови техники използвани от шаманите на далечния Север с цел да въздействат на тялото на различни енергийни нива или да призовават и гонят духове в зависимост от това, какво има за цел шамана. По-любопитните съм сигурна ще потърсят повече. Това беше третата концертна изява на Verðandi, а Arvelss обеща от сцената и албум догодина. Така, че сме заредени с нужното търпение.

И като си говорехме за начала и краища… начало за Verðandi и… край за BELGARATH, но белязан с нов албум. Малко стана объркано, нали?! И ние се чувствахме малко по този начин. Събитието в този „фатален“ петък доказа, че когато наричах BELGARATH „една от най-обичаните“ български групи, не е било само малък рекламен трик или опит да им вменявам незаслужени овации. Те наистина ще отнесат със себе си една огромна любов и респект към всичко, което са създали.

Събитието върви точно по график и към 22:30h BELGARATH атакуват сцената с „Mad and Alone“. Някак интуитивно в сета се обособяват две отделни части. Едната е посветена на всички песни от дебютния албум на групата „Wanderer“, от излизането, на който ни делят почти 6 години. Ерата „Wanderer“ е закрита с композицията „Winds of War“, след която сме хвърлени на собствената си лудост с кавъра „Revenge of the Zombie“. Започва сетът посветен на новия албум „Requiem“ и колкото повече напредва, толкова по-тъжна започвам да се чувствам. Песните следват една след друга докато вечерта не избухна в истинско кресчендо. Преди едноименната и заключителна композиция на сцената е поканен бившият басист на групата Negthorn, който изпълнява вокалните партии в кавъра на Satyricon „Du Some Hater Gut“. Страхотно изпълнение, което събира заслужени овации и разбира се поредната приятна изненада, която BELGARATH поднасоха на публиката си.

Целия концерт можете да гледате в YouTube канала на Петко Иванов, който любезно ни предостави записа. За което благодарим!

И да се върнем в началото. Обещах отговори, а най-щекотливият въпрос, който беляза вечерта беше „Защо, по дяволите, BELGARATH ни зарязват?!“. Да, защо… BELGARATH се превърнаха в един от символите на българската блек метъл сцена. Група със силно присъствие, харизма и собствена идентичност, която не можеш обърка с никой друг. BELGARATH винаги бяха готови да се отзоват в помощ на колега музикант, на промоутър. BELGARATH правеха музиката, която чувстваха. Сурова и мрачна, но тя въвлече много фенове със завладяващата си искреност. Фенове, на които живото сценично присъствие ще липсва, защото приятелствата създадени през тези години ще останат.

Belgarath обясни ситуацията простичко и много логично: „Когато човек прави нещо, той трябва да го прави добре. А за да стане достатъчно добро трябва да влагаш много време и енергия в него. Всеки ден, не от време на време. Чувствам, че вече няма да имам времето, което бих искал, за да бъдат нещата както аз ги искам.“ И както Belgarath каза и в интервюто си, един ден всичко завършва с „Requiem“…

…“Fly black bird/Alone into the dark/Without fear/Sorrow or regrets/Fly over/The sky and find/Your place/Among the stars“…

Очаквайте скоро и снимките от събитието.

Сет лист BELGARATH:

Alone And Mad
Last Embrace
Field Of Death
Open Graves
Wanderer
Dead End
Black Altar
Winds of War
Revenge Of The Zombie – Six Feet Under cover
Ice
Morgoth
Tomb Amomg The Stars
Ash
Nefandus
Du Some Hater Gud – Satyricon cover
Requiem