Voivod в София – за концерт, който ще се помни цял живот

Има концерти, които просто се слушат. Има и такива, които се преживяват. Моменти, в които години на очакване и мечти се събират в няколко часа музика, светлини и емоции, а срещата с любимите изпълнители изглежда почти нереална. А вълнението е толкова силно, че думите сякаш изчезват.

И тогава с пълна сила важи фразата: „Оставам без думи“. Не защото няма какво да кажеш, а защото преживяното е твърде силно, за да бъде описано. Музиката, очакването и онзи специален миг на среща с артистите, които години наред са били част от личния ти свят, се сливат в едно.

Но колкото и да е трудно да се предаде подобна емоция, ще се опитам да разкажа поне малка част от магията на тази концертна вечер.

И така – най-сетне Voivod в София!

За някои това е просто поредният концерт. За феновете на канадските легенди обаче това е среща, чакана дълго. Групата вече веднъж е идвала в България – като част от Kavarna Rock Fest през 2010 г., но 15 години са са почти цяла епоха за всеки музикален фен.

И все пак, някои срещи си заслужават всяка минута очакване. Да, времето е оставило своя отпечатък. Съставът е по-различен, а светът наоколо се е променил. И все пак, това са Voivod – онази култова група, която никога не последва утъпкани пътища и не се подчини на жанрови определения. И чийто звук продължава да бъде разпознаваем, смел и различен.

Още с обявяването на шоуто, стана ясно, че дългогодишният фронтмен Denis „Snake“ Bélanger няма да бъде част от турнето, а на негово място ще застане Eric Forrest. Всъщност Eric е добре познат на феновете на Voivod – той е вокалист и басист на групата в периода 1994–2001 и част от албумите Negatron (1995) и Phobos (1997).

Колкото и да ме разочарова новината, че Denis няма да бъде част от това шоу, трябва да призная, че една част от мен изпита и известно вълнение от възможността да види отблизо музикант като Forrest. Имах щастието да гледам „Snake“ преди около шест години – по време на едно от гостуванията на групата в Солун и нямах нищо против да преживея Voivod и в този състав.

И още един детайл, който допринесе за вълнението от вечерта – подгряващи групи нямаше. И това се оказа напълно правилен избор. При уникалното и самобитно звучене на Voivod просто не бе необходимо присъствието на други банди преди тях.

Затова, точно в уречения час, сцената на клуб „Mixtape 5“ вече е завладяна от четиримата музиканти, които поставят началото на една дългоочаквана среща.

Още с първите акорди на „Rise“ клубът се изпълва с плътен звук, а публиката избухва в бурни овации. Без излишни предисловия и протакане Voivod започват ударно, повеждайки всички в своя необятен и трудно определим музикален свят. Правят го с впечатляваща лекота, огромна енергия и онова характерно сценично присъствие, което превръща всяко тяхно изпълнение в истинско преживяване.

Вечно усмихнатият Daniel „Chewy“ Mongrain демонстрира истинско майсторство с китарата, пресъздавайки сложни композиции с привидна лекота. До него Eric Forrest отново се вписва съвсем естествено в състава на групата, а характерният му глас придава на песните онази сурова енергия, която феновете помнят. Басистът Dominic „Rocky“ Laroche пък осигурява стабилната основа на звука със своята прецизна и уверена техника.

А зад барабаните е той – човекът, без който Voivod никога нямаше да е това, което е. Уникалният барабанист и идеолог на групата Michel „Away“ Langevin не просто държи ритъма, а с характерния си стил доказва защо е сърцето на Voivod още от самото ѝ създаване.

Следват песни, които карат сърцата на феновете да забият още по-силно. Да, публиката не е многобройна, но за сметка на това е истинска – от онези хора, които познават и преживяват всяка песен. Сред композициите, които прозвучават още са и „Obsolete Beings“, „The Unknown Knows“, „Tribal Convictions“ и „The Prow“ – само част от емблематичните песни на Voivod.

Финалът е поставен с едноименната песен на групата. Музикантите напускат сцената, но само за да се завърнат малко по-късно – този път сред феновете. За снимка, за разговор или просто за поздрав. Изключително топли и сърдечни. Признавам, че дори и аз, която рядко се поддавам на подобни импулси, успях да обменя няколко думи с Daniel Mongrain – поговорихме накратко за канадската метъл сцена и страничния му проект Martyr. Както, разбира се, и с Michel Langevin, на когото просто благодарих за музиката!

Галерия със снимки на VOIVOD