Интервю с Мартин (СВЕЖИ ТАРАЛЕЖИ)

Мартин е на тридесет и нещо години и свири на бас в Свежи таралежи още от основаването на групата. Музиката не му е основна професия, а по-скоро страст. В ежедневието е учител по български език и литература. Обича вселената на Междузвездни войни и всичко, което Джордж Лукас е направил за нас.

Митака: Как започна пътят ти с музиката? 

Мартин: Още като ученик имах интерес към музиката. Баща ми е музикант любител и по някакъв начин ми даде стимул да се занимавам с китара. Започна всъщност както при всеки ученик, който иска да сваля мацки с китара.

Митака: А защо после хвана баса? 

Мартин: Нуждата от музиканти, които свирят на бас, е огромна, както и от барабанисти всъщност. Първоначално бях скептичен към баса, но ми хареса и зарязах всички други китари.

Митака: Помниш ли първата бас китара, която си държал в ръце, дори и да не е била твоя? 

Мартин: Мисля, че беше някакъв Орфей. Супер стар, с гладки струни, не съм свирил на него особено много.

Митака: Каза, че нуждата от басист в групите те накара да хванеш баса. Имаше ли басист, който да те е вдъхновил за това? 

Мартин: Няма басисти, които да ме вдъхновяват особено, те са скучни хора (смее се). Всъщност басистите от сферата на джаза са една от причините да обърна повече внимание на този инструмент. Много съм далеч от тяхното свирене, но Marcus Miller например мога да слушам с голям кеф, както самостоятелно, така и в триото SMV. Има достатъчно басисти, които си струва да слуша човек. Но аз съм далеч от онези, които предпочитат тежка музика.

Митака: Учил ли си някъде музика, било то школа или уроци? 

Мартин: Никога не съм ходил на урок. За китарата първоначално ползвах едни самоучители for dummies, може би това е предопределило пътя ми с музиката.

Митака: Участвал ли си в други групи преди Свежи таралежи? 

Мартин: Да, в акустичния дует Bluesberry. Всъщност Свежи таралежи е наследник на група, наречена Kovu. Съставът ни е от онези музиканти от Kovu, които останаха в града след 2010-та. От време на време групата пак се събира за такива странични проекти, но движещата сила вече е друга.

Митака: А как се стигна до Свежи таралежи? 

Мартин: Събрахме се като по магия. Първоначално, като студенти, свирехме в различни групи в Търново. В един момент музикантите започнаха да си заминават, съставите оредяха и почнахме да обединяваме групи. Последният член на Kovu е нашият китарист, фронтмен и текстописец, изобщо авторът на музиката ни, Ицко (Христо). Решихме да направим отделен проект с Ивайло (барабани) и с Ицко. Мислехме си име, стремяхме се да е свързано с кавърите, които щяхме да правим, но с по-пънкарска насоченост. Нищо от тези намерения не се получи, остана само името, Свежи таралежи. Започнахме да си правим авторска музика. В началото имахме нужда от кавъри, защото нямахме толкова свои парчета, но бързо ги изхвърлихме от репертоара и останаха само нашите.

Митака: Имаш ли бас линии, които постоянно ти се въртят в главата? 

Мартин: Имам малко Tool в главата си, но като един истински басист не помня заглавието. The Doors също, макар че те нямат басист. И от един разказ на Радичков, в който става дума за басист на духов инструмент, линията, която държи, е просто рам, ръм, ръм, рам…

Митака: С каква техника свириш в момента? 

Мартин: Използвам прекалено много ефекти. Пространствени ефекти, оувърдрайв, еквалайзер, компресор… Реално тунерът е камиончето, което ползвам най-често. Откъм китари, първият ми личен инструмент е Cort B4, а после си взех японска реплика на Fender от 1970-те, която вади звук, много типичен за този период, и имитира почти на 100% Fender Jazz Bass.

Митака: Как би описал стила на групата? 

Мартин: Този въпрос, когато ми го зададат, пращам хората към Ицко… Странен ни е стилът.

Митака: Предвид, че в групата сте само ти и Ицко, плюс барабаните, как компенсирате липсата на втора китара или клавир, с които повечето групи си запълват звука? 

Мартин: Ефекти. Не разчитам толкова на личното си умение да свиря на музикални инструменти.

Митака: Какво предпочиташ, да държиш стабилен ритъм или мелодични линии? 

Мартин: Мелодични линии. Така съм възпитан от дете. Баща ми казваше: „Чуй сега тази песен, чуй основата ѝ, слушай това, което си напявал, чуй долу, какво има под песента.“ Тогава не разбирах какво иска да ми каже, но вероятно е било точно това, ритъм секцията с мелодия, по която се носи басовата линия.

Митака: Преди време изкарахте дебютна песен, а после завъртяхте турне около нея. Как мина тогава? 

Мартин: Даже не го помня, беше преди повече от три години. Явно просто сме имали участия, които съвпаднаха с излизането на първата песен.

Митака: Споделяли сте сцена с големи български имена и с по-опитни музиканти. Има ли концерт, от който си научил най-много? 

Мартин: От всеки концерт може да се научи нещо. Имали сме и по-специални участия, например с Cool Den, група, която в момента дава огромен тласък на тази музика у нас. Скоро свирихме и на една сцена със Сигнал. Никога не съм си падал по Сигнал, но видях, че още държат здраво фронта, за което ги уважавам.

Митака: Тази неделя ви предстои концерт с Остава. Как се чувстваш да започнете преди това име и какво очакваш от вечерта? 

Мартин: Надявам се да се подготвим качествено, за да не разочароваме, първо публиката, второ самата група, защото Остава са далеч по-музикално изградени от нас. Нямам особено притеснение. Когато човек няма предварителни големи очаквания, няма и да се разочарова.

Митака: В Търново вече направихте доста концерти. Какво ще кажеш за публиката и сцената в града? 

Мартин: Като цяло не само търновската, но и българската публика си остава някак по-рехава. Като казвам рехава, не значи, че не е качествена. В Търново специално виждам как се зареждат новите поколения слушатели на по-алтернативна и по-тежка музика. Радвам се, че съм свидетел на тези събития, защото и аз съм излязъл от ъндърграунд средите.

Митака: Как се роди първата ви авторска песен? 

Мартин: Покрай пандемията Христо беше написал доста песни. Даже и сега от време на време изтупваме този чувал. Той си е написал текстове и музика, а ние правим аранжименти на неговите парчета. Хубавото е, че е текстописец, който разчита на собствения си опит, вади ситуации от живота и ги превръща в музика.

Митака: Имали ли сте спорове по текстовете? 

Мартин: Спорове не, но съм правил коментари, тъй като се занимавам с литература. Той, от друга страна, винаги има железен аргумент срещу мен – казва, че песента така му харесва. И това работи при нас.

Митака: Как съчетаваш ежедневието с музиката? Има ли дни, в които басът трябва да отстъпи назад, или намираш време за него всеки ден? 

Мартин: Добре, че ги има общите репетиции, за да посвиря малко повече. Но в ежедневието, признавам, не се случва, както при истински музикант, да свиря по минимум 8 часа на ден и да уча, и да уча. Свиренето вкъщи за мен е свързано и с почивка. Доставя ми удоволствие, но да е колкото трябва. Когато имам вдъхновение, уча нови неща, композирам разни неща, които естествено не записвам, за да забравя.

Митака: Какво ви държи заедно като тройка вече над пет години? 

Мартин: Познаваме се от години, лично, почти интимно. Приятелските отношения и откровеността един към друг много помагат. Ако има проблем, влизали сме в кратки спорове, но най-хубавото е, че няма ситуация, в която някой да се засегне.

Митака: Да очакваме ли скоро албум? 

Мартин: Да. Всичко зависи от това колко бързо ще запишем последното парче.

Митака: Какво ще е различното на албума спрямо това да пускате сингъл след сингъл? 

Мартин: Ще имаме някаква завършеност на първите си проекти. Парчетата ще бъдат обединени под шапката на едно заглавие, под формата на албум. Ще има физически носител, освен че ще може да се слуша и по платформите. Албумът е и визитка. А визитката е съществена за една група.

Митака: Като група докъде искате да стигнете? 

Мартин: До пенсия. До голяма, щедра, обилна пенсия. Ако може още на 40. Говорили сме си го с момчетата, ако стигнем до момент, в който правим пародия на себе си, просто прекратяваме всякаква дейност. Усетим ли липса на вдъхновение, прекратяваме. Започнем ли да носим собствени тениски, прекратяваме. Започнем ли да слушаме собствената си музика, прекратяваме.

Митака: Има ли сцена, за която мечтаете? 

Мартин: Аз лично нямам сцена, за която да мечтая, това е огромна отговорност, която могат да поемат наистина кадърните музиканти. Мога случайно да попадна на големи сцени и няма да откажа такива предложения в никакъв случай, но го карам малко по-свободно. Където ме отвее вятърът.

Митака: Любимият въпрос на HR-ите: къде се виждате след пет години? 

Мартин: Може би пак заедно като група. Сега за пет години ще направим един албум. Може би след десет години ще имаме и втори.

Митака: Коя песен ви се получава най-добре на живо според публиката? И коя най-много харесваш ти? 

Мартин: Имам голям проблем с песните, не помня имената, а и текстовете ми понакуцват. Харесвам да свиря песни, които на сцена определено ни се получават. Една от тях е Сянка, на нея поне заглавието помня. Част от парчетата ни все още са с работни заглавия, но щом влязат в албума, ще получат окончателни имена.

Митака: Ако можеш да споделиш сцена с един музикант, кой ще е той? 

Мартин: Аз я споделям с Христо и с Ивайло, и това ми стига.

Митака: Опиши Свежи таралежи с едно изречение. 

Мартин: Мога и само с една буква – Ъ!

Митака: И накрая, какво би пожелал на читателите на Metal Hangar 18? 

Мартин: Да четат. Много хора в днешно време не само не четат, но и не слушат. Така че да четат и да слушат. И също мир. Може и без любов, но поне мир да има.