Интервю с EVAN SEINFELD (BIOHAZARD)

(for English – page 2)

Evan Seinfeld е едно от най-разпознаваемите имена в хардкора. Басист, вокалист и автор на песни, той е сред основателите на бруклинските легенди Biohazard, една от групите, които още в началото на 90-те събориха музикалните бариери с албуми като Urban Discipline и State of the World Address. След дълъг период на неактивност, Biohazard отново се събраха в класическия състав преди около 3 години и миналата година ни зарадваха с чисто нов албум – Divided We Fall.

По време на интервюто за MetalHangar18 Evan говореше искрено за корените на Biohazard и улиците на Brooklyn, за духа на единството в музиката си и за личния си път през трудните години. Благодарим му за времето и с нетърпение очакваме концерта в София на 27 юли, на стадион „Юнак“, организиран от Строежа и последващото афтърпарти.

Димитър Стефанов: Текстовете на Biohazard винаги са били сурови, гневни и брутално честни. Откъде идваше този гняв – от улиците на Brooklyn, от лични преживявания или от нещо друго?

Evan Seinfeld: В известен смисъл сам си отговори. Израснахме в Brooklyn в едно жестоко време, преди да има интернет и телефони, сред мафията, расовото напрежение и социалните вълнения. Хората бяха агресивни към всеки, който беше различен. Ние не бяхме такива. Biohazard винаги е била за това да обединява хората, да създава единство и любов, да изгражда глобална общност. Искам повече приятели, не врагове. Имаше улици, по които не можехме да минем заради цвета на кожата си. Когато започнахме да пътуваме, видяхме човешкото състояние – различни проблеми навсякъде, но един и същ дух да се бориш и да оцеляваш. За мен любовта е отговорът. Заедно сме по-силни.

Димитър Стефанов: Говорил си доста за това защо напусна през 2011 г. Какво се случи десет години по-късно, за да поискаш да се върнеш?

Evan Seinfeld: Минах през много трудни моменти – психично здраве, зависимости… Научих се да приемам и прощавам по време на дълбоко лично пътуване. Преди около пет години се преместих в Mexico за съзнателна трансформация. Може би две години по-късно кацам на едно летище и се натъквам на Richie Schuler, брата на барабаниста ми Danny. Току-що бях преминал през огромен процес на освобождаване от истории, които сам си съчинявам, и Richie ми казва: „Трябва да се обадиш на Danny.“ Бях си внушил, че Danny не иска и да ме чуе, но Richie казва: „Брат ми те обича.“ Така че му се обадих. Дванадесет години бяха минали, откакто се бяхме чували за последно, но разговорът беше изцяло позитивен и вдъхновяващ. Понякога имаш нужда от дистанция, за да оцениш нещо. Biohazard е по-голяма от мен, това е братство, нещо повече от музика. Свързахме се отново с Bobby и Billy, срещнахме се в едно студио в LA и осъзнахме, че звучим по-добре от всякога. Всички все още горят. Свирихме на Milwaukee Metal Fest и беше магическо. Оттогава сме направили 250 концерта и записахме много силен нов албум.

Димитър Стефанов: Усеща ли се Divided We Fall като директно продължение на това, което Biohazard остави недовършено, или временното откъсване от групата промени посланията?

Evan Seinfeld: Когато събрахме отново групата, решихме да свирим само песните от първите три албума, за да останем верни на чистото оригинално намерение. Обикновено харесвам само първите няколко албума на дадена група, преди да започнат да мислят твърде много. Ако искаш да се върнеш към корените си, вземи си десет години почивка и после свири само старите парчета. Divided We Fall продължава точно там, където Urban Discipline и State of the World Address спряха. Можехме да го наречем Urban Discipline Revisited.

Димитър Стефанов: Какво първоначално те привлече към баса и кои бяха най-големите ти влияния?

Evan Seinfeld: Определено Geezer Butler и, знам, че не е особено оригинален отговор. Обичах също Steve Harris, Ian Hill и Geddy Lee, и всичко, което залага на рифове, например Mercyful Fate. Бях роуди и бас техник на Peter Steele в Carnivore. Нямах собствена техника, така че използвах неговата. Научих толкова много само като го гледах как свири, седейки в студиото и отстрани на сцената, наблюдавайки и попивайки. Почивай в мир, Pete. Обичам те, братко.

Димитър Стефанов: Как се промени апаратурата ти спрямо ранните дни, когато дори нямаше бас?

Evan Seinfeld: Започнах с Peavey оборудването на Pete, така че си мислех, че Peavey е усилвателят, и купих абсолютно същото с първите си пари от записи. После Ampeg се свързаха с мен и ме поканиха да свиря на SVT като Geezer. Минах през Mesa Boogie, обратно към Ampeg, Hartke, и пробвах всичко. Сега имам договор с Blackstar и са ми осигурили три персонализирани кабинета и три глави, с фокус върху разделянето на чист нисък регистър и дисторшън. Верен съм на Spector вече над 25 години (за пръв път ми ги показа Rex Brown от Pantera). Басовете ми са Euro 4 LX, ръчно изработени в Чехия, а имам и специален подписан модел NS2. Днес съм минималист. Живея с един куфар, заедно с приятелката ми пътуваме с лек багаж. Синът ми (неофициално петият член на Biohazard) се грижи за техниката ми. Аз просто се появявам и свиря.

Димитър Стефанов: Колаборацията Slam с Onyx и приносът ви към саундтрака на Judgment Night помогнаха да се развие рап-метъл кросоувърът. Как се случи всичко това?

Evan Seinfeld: Вече работехме с Onyx, защото бяхме подписали с Rush Artist Management, мениджърското подразделение на Def Jam – цялата култура на хип-хопа. Russell Simmons и Lyor Cohen се свързаха с Biohazard през мениджъра ни Scott Koenig и казаха: „Вие сте най-хардкор метъл групата, Onyx са най-хардкор рапърите ни, и ви събираме заедно в студиото.“ Момчетата от Onyx се появиха с бронежилетки и оръжия, а ние дойдохме от Brooklyn с Cadillac. Беше като среща на гангстери и като събаряне на междурасовите бариери. Такъв беше духът на нещата тогава.

Димитър Стефанов: Onyx се присъединяват към вас в София за концерта юли. Поддържахте ли връзка през годините и могат ли феновете да очакват нещо специално?

Evan Seinfeld: Те са наши братя. В нощта, когато снимахме видеото за Shades of Grey, снимахме и ремикса Slam на Onyx. Да стоиш на хардкор сцена с хардкор рапъри по онова време означаваше много. Беше любов. Преди две години в Dublin нашият тур мениджър ни изненада – Onyx излязоха на сцената с микрофони в ръка по време на концерта ни, който беше напълно разпродаден. Така че, България, предупредени сте. Сигурен съм, че ще направим нещо специално заедно тази вечер, защото не ни се случва толкова често да сме заедно.

Димитър Стефанов: Какво могат да очакват феновете от сетлиста и колко дълго свирите обикновено?

Evan Seinfeld: Свирим предимно песни от Urban Discipline и State of the World Address, нещичко от първия албум и парчета от новия албум Divided We Fall, включително някои, които никога не са свирени на живо досега. Чуйте албума, много е здрав! Обикновено свирим между час и час и половина като хедлайнери. Фокусираме се върху това, което кара хората да се движат. Ние сме физически момчета, скачаме независимо дали тълпата го прави, или не, но когато скачат с нас, влизаме в друго измерение.

Димитър Стефанов: Каква енергия и преживяване се надяваш българските фенове да отнесат със себе си?

Evan Seinfeld: Надявам се да оставят негативната си енергия в залата и да излязат вдъхновени и заредени. Вземете силата на нашата музика и я използвайте като гориво, за да се справите с деня си, да творите и да обединявате хората. Ние повече си приличаме, отколкото се различаваме. Музиката е международен език, който прекосява всяка бариера. Светът е толкова разделен предимно заради политика и религия, а не заради човешките преживявания. Така че погледнете навътре.

Снимките са от личния Instagram акаунт на Evan