Интервю с Янко Бреков – Бръснаря (ARTERY, THE POMORIANS)

Има срещи, които носят много повече от просто музикални новини – те носят вдъхновение и силен житейски урок. Емблематичният за българската алтернативна сцена Янко Бреков, по-известен като Янко Бръснаря, се завръща там, където му е мястото. След като премина през изключително тежка здравословна битка, гласът и моторът на култови банди като Artery и The Pomorians отново е тук с чисто нов сингъл – „Хамелеон“.
Въпросите, които му изпратих, зададе лично Захари Тенев, добавяйки и няколко от себе си.

Metal Hangar 18: Янко, добре дошъл отново там, където ти е мястото – на сцената! Цялата рок и алтернативна общност в България затаи дъх след новината за здравословната ти битка. Какво е усещането след година и половина принудително затишие отново да застанеш пред микрофона?
Янко: Прераждане. Нещо, което не мога още да си обясня, за първи път ми се случва. Може би ще знам по-добре след първия концерт. За сега още съм в подготовка и очакване.

Metal Hangar 18: Новият ви сингъл с The Pomorians се казва „Хамелеон“ и излезе символично на 1-ви юни – Деня на Хардкора. Има ли автобиографичен елемент в това заглавие и доколко адаптивността на хамелеона ти помогна да преминеш през най-трудните моменти?

Янко: Разбира се, че има авто-елемент. Текстът е написан в месеците на възстановяване. Специално втория куплет. Първият куплет е написан още преди 30 години. Трябва да си хамелеон и да се адаптираш към всичките гадости и хубави неща на живота, за да можеш да се радваш до възраст като на столетник. И да си на сцената дълго време. Но „Хамелеон“ е много емблематична и новоначална песен. Все едно започвам отначало. Все едно е 93-та година и издаваме първия албум с Артерия – Луди работи, и не знаем още нищо, и опитваме, и сме млади аматьори… А пък сега сме стари аматьори (смее се).

Metal Hangar 18: Когато преминаваш през подобно тежко изпитание, откъде намираш сили да пишеш текстове и музика? Музиката ли беше твоето най-основно лекарство по време на рехабилитацията?

Янко: Музиката и текстовете са вътре в мен. Аз не мога да ги изкарам. Те наистина помагат. Те са като един спасителен пояс в зверски потънал кораб. Обаче спасителният пояс понякога не е достатъчен. Понякога спомените и това, което си бил, и си направил, и си видял, целите и държавите, хората… това ти дава надежда и лъч слънчева светлина в тъмния подземен адски пъкъл, в който си, за да можеш да продължиш. Надеждата, че отново, дори в миниатюрна част, може да се случи това, което е било. Живееш в настояще, което е заблатено и бездънно блато, а пък се държиш жив чрез спомените и чрез надеждата за бъдещето.

Metal Hangar 18: Подкрепата на феновете и колегите музиканти под надслов „Yanko Forever“ беше огромна. Усети ли тази вълна от енергия и помогна ли ти тя да се изправиш отново?

Янко: Първо искам с големи, огромни, гранде букви да кажа на всички: огромно БЛАГОДАРЯ. Без тази помощ нямаше до никъде да отида. Аз не съм отишъл до никъде де, но все пак вече ходя… почвам да свиря по малко – ето: след 3 седмици ще бъда на сцената. И имам огромната благодарност за това, което направиха хората – и за финансовата подкрепа. Защото аз в момента всеки ден си купувам храна и просто разчитам на тези средства, които събраха тези концерти и всички тези хора. И ако не бяха те, аз нямаше да съм жив. Наистина благодаря, искрено благодаря! Още не съм получил ТЕЛК! Това е всичко, което ми помогна и продължава да ми помага. Благодаря отново!

Metal Hangar 18: Нека се върнем малко назад във времето. Artery оставиха дълбока следа в родния тежък ъндърграунд. Когато погледнеш назад към края на 90-те и пробива ви в Нидерландия, кои са първите три неща, които ти изникват в съзнанието от онези луди години?
Пътят до там като неможещи да пътуват българи – по онова време. Гадните митници… (спира)

Захари: Защо само лоши работи, няма ли нещо хубаво?

Янко: Те изградиха това, което се случи след това. И те доведоха до тази тежка и болезнена енергия, която носи Artery. И щастието и комичното-иронично звучене. Аналог на живота. Музиката е толкова аналог на живота. Радвам се, че така се развиха нещата. Всичко това съм го сложил на място в подробности и детайли в книгата, която сега пиша. Накратко: горд съм до мозъка на костите си с Artery и това, което направихме с тях и обичам всеки момент – и лошите, и красивите.

Metal Hangar 18: Artery бяхте сред пионерите у нас, които смесиха бруталния траш/хардкор с балкански мотиви. Трудно ли се обясняваше на публиката на Запад какво е това „балкански ритъм“ и как приемаха тежката ви енергия там?

Янко: Първо да кажа, че точно това малко експериментче, което се оказа най-голямото и най-успешното в живота ми, то ни докара холандски паспорти. Защото сме група, която идва от Балканите и допринася за културното развитие на скучната холандска шлаг музика. Водихме борба из съдилища три години. Имахме адвокати по емиграцията и апелирахме, след като отхвърляха нашия случай цели три години и накрая ги взехме точно поради факта, че експериментирахме. Вкарахме неравноделни ритми в скучното четири-четвъртово шлагово ежедневие на семплата и лесно-построена, базирана на лесния ежедневен живот музика. Аз мисля, че тези неравноделни ритми и тези балкански фолк елементи, особено българската фолкорна музика и всичките ѝ разновидности, цветущото многообразие, вкарано в звука като тогавашните модерни банди (Korn, Slipknot, Coal Chamber) допринесохме за това, което се случи и след това също…. Забравих въпроса…

Захари: Трудно ли се обясняваше балканския ритъм на публиката там?

Янко: Трудно се обяснява балканския ритъм. Те не разбират балканския неравноделен ритъм. Нека например да вземем една толкова позната за нас и обичайна ръченица. Те не могат да го разберат това нещо. Дори сме имали работа с консерватория, академични музиканти. Един точен пример с човек от Латвия дето свири при нас в единия от албумите (Balkan Underground) кларинет и пиано. Той не можеше да разбере тия 7/8, ихтимански копаници, ръченици, 11/8… не можеше да ги разбере и даже хвърли акордеон от яд, че не може да разбере какво става, защото те са свикнали по ноти най-вече и слухово са достатъчно възпитани музикално, за да разберат 4/4 и равноделните тактове. А той си хвърли акордеона в канала в Амстердам от яд и после скочи да го спасява. Той беше с една единствена огромна дебела бухалка дълга раста, дето вътре сигурно живееха една мишка и един плъх, а горе беше плешив. Един дълъг такъв, сух. Много добър музикант – пиана, всичко! Където го барнеш – всичко свири – класики, барокова, модерен метъл, всякаква музика. … Но не и ръченица. Не можа да разбере балканското. Хвърли акордеона и скочи да го взима, изкара го, той целият се разпльокал… щеше да се удави… и т’ва е (смее се).

Metal Hangar 18: Има ли урок или спомен от времето с Artery, който все още носиш в себе си и който продължава да ти дава посока и днес, когато правиш музика?

Янко: Дали има урок… не само един! Всичко беше урок! Просто… най-големият беше това, че аз си мечтаех да излезем от българската реалност, да отидем да живеем на запад… да свирим навсякъде, да станем известни… Да се занимаваш с музика… да се отиде до Щатите, да правиш видеоклипове, албуми… Всичко това се случи! Урокът е, че няма такова нещо като непожелана и неизпълнена мечта. Мечтите се сбъдват, стига да ги пожелаеш и да си достатъчно твърд да ги последваш!

Metal Hangar 18: Как се промени Янко Бръснаря от времето на тежките рифове в Artery до днес? Продължава ли хардкор бунтарят да живее в теб, макар и облечен в ска и реге ритми?

Янко: Разбира се, че продължава да живее… Ска и реге ритмите са нещо, което се случи след като свирих с американците Jaya the cat на китара, 3 турнета, и тогава навлязох в ска и реге материята. Въпреки че те са по-реге/пънк, а иначе аз никога не мога да настръхна, да получа chicken skin (кокоша кожа – тръпки, бел. ред.) дето се казва, на никаква друга музика, освен на твърдата, брутална, агресивна музика. На мен любимите ми неща и като концерти си остават Slipknot, Korn, Deftones и по-твърдите работи вече: Machine Head, SOAD са ми велики, Tool много харесвам в последно време. А иначе Biohazard ми бяха преди номер едно. Madball – велики. Ама Machine Head са ми нещо… А още преди това – Sepultura. Беше ми забранено да слушам музика от докторите заради мозъка, заради инсулта, но малко по малко се възвръщам. Сега съм много влюбен в metal core музиката. Въпреки, че звучи малко еднотипно всичко и много напомпано и полирано от компютър. Като една и съща „20-групи компилация“. Все едно чуваш една и съща песен на счупен грамофон на една и съща група… и се върти плочата. Яко е, много е яко, ама започва много бързо да омръзва. Няма характера на предишните продукции…

Захари: Да очакваме ли metal core парче?

Янко: Защо да не? Да! Корът, метълът като такива са много широко разпространени стилово. Това е почти всичко, което се слуша на запад. От другата страна и хип хопът, разбира се. Просто всичките са еднакви, едно и също. Няма елемент, който да различава едната група от другата. Аз точно това винаги съм търсил.

Metal Hangar 18: The Pomorians винаги са били синоним на лято, море, свобода и експлозивна енергия. Как се роди идеята за „Хамелеон“ и как реагираха момчетата от бандата, когато се събрахте отново, за да запишете парчето?

Янко: Интересното е, че ние го записахме това парче и то беше много подобно на (и много различно от) артериалните и започваше да прилича повече на артериално парче. И на мен ми дойде идея по средата на процеса – да вкараме реге елемент. И като цяло твърдият звук в началото е нещо като артериалните албуми – Newtopia, защото се използват същите прийоми – 7-струнни китари, дропнати на „ла“ и от там – корнаджийския звук. Сега вече има и 8-струнни и 10-струнни и нещата отидоха много на различна паралелна реалност. На левел непознат тогава. Тогавашното беше 7-струнна китара – най-модерното, което може да се включи в твърдия саунд. Но сега, може би, това е класика. Сложихме от корнаджийската, бившата артериална, последната артериална 7-струнна звукова вълна с поморийщината, което е регето и слънчевото и това много си мислих: дали да сложим и бузуки – да се получи малко по-балканско. Но това ще го оставим за следващия чук! За следващия парен чук! На групата много им хареса. Барабанистът си свърши страхотно работата. Китаристът, Кемала, беше зает хем със записването, хем с изсвирването на китарите. Аз изсвирих баса. Сработихме се добре. Ние сме стари бараби, ама сме отворени към експерименти. Не ни е страх да пробваме и комбинираме. Fusion. Комбинация. Така се селекционира нещо ново и нечувано до сега. Ще продължаваме да експериментираме. Бих забъркал всякакви стилове, за да се получи един уникален резултат. Не ме е страх. За якото звучене на „Хамелеон“ има и голяма „вина“ нашия приятел и колега от Прага – той е наполовина българин, който също беше с нас в Artery. Той записа с нас албума Newtopia. И сега се обърнахме към него да миксира и мастерира Хамелеон. Старите връзки ръжда не хващат! Благодаря на Mr. Loco – Филип Флусер!

Metal Hangar 18: Музиката на The Pomorians звучи много позитивно, но текстовете ти често носят сериозни социални и лични послания. Какъв е балансът между това да накараш хората да танцуват и едновременно с това да ги накараш да се замислят?

Янко: Какъв е балансът? Аз не мисля за баланс, то се самобалансира след като се случи. Не мисля за това… повече мисля в момента да сложа този текст върху тази музика и да звучи добре. И дали е хващащо – catchy. Ако е catchy достатъчно, запомнящо се, просто го правя и то се самобалансира после. Ако е достатъчно добре – ако е преминало през пресата на времето и да се самодокаже. Това е балансът.

Metal Hangar 18: Обявено бе, че голямото ви завръщане на живо ще се случи на брега в Бургас за посрещането на July Morning. Защо избрахте точно магията на първото юлско слънце за този концерт и какво подготвяте за публиката на плажа?

Янко: Ще направим сетлист от повечето от видеоклиповете, които са в нашия репертоар. Парчета, които са всъщност и по-известните. Ще гледаме да е по-лятно, по-реге, но и с шумо-пънк-метъл-кор звучене. Комбинацията в стиловете ще се състои от около един час сет, може би и малко повече. За първи път ще бъдем квартет – четири човека, защото аз още не мога да свиря добре. Не мога да натискам струните достатъчно и да се получава чист звук, затова съм извикал моя приятел Илия Минчев от Бургас, който същи свири на бузуки. Някои го наричат „сина ми“, защото много прилича на мен още от малък – по свирене и по стил. Той свири на бузуки и на китара. С баща му сме се учили. Той ще свири на концерта, той ще бъде бузукаря и китариста. Кемала ще свири на бас, аз само ще пея. Може би за „Хамелеон“ аз ще взема баса, а Кемала ще вземе 7-струнната китара. Илия ще танцува (смее се). И така, ще бъде около час програма.

Metal Hangar 18: Можем ли да очакваме „Хамелеон“ да бъде последван от цял нов дългосвирещ албум на The Pomorians в близко бъдеще, или за момента се фокусирате върху отделни сингли и концерти?

Янко: След това лято ще седнем в студиото и ще запишем цял албум, не едно парче. Аз имам готови текстове и на момента можем да действаме. Имаме и всичките елементи, които са нужни за модерен метъл и разбира се, ще е микс от няколко стила. Никога не е било само едно, само един стил. Не обичам праволинейно и еднакво и еднотипно звучене, така че винаги ще има… ако не е бузуки – ще е нещо друго. Трябва винаги да се показваме и да се гордеем че сме българи, че сме балканджии, а не да се срамуваме от това. Все пак това винаги ми е помагало, никога не ми е пречило. Винаги само, само, само, ми е помагало.

Metal Hangar 18: През годините си бил и на големи европейски сцени, свирил си с Manu Chao, но никога не си крил, че обичаш и уличната музика. Какво ти дава директният контакт с хората на улицата, което голямата фестивална сцена не може да ти даде?

Янко: Винаги съм казвал, че улицата е най-трудната сцена, защото там си директно в битката, фронтовата линия, с врага и с приятеля дето се вика. Това са непознати хора – никога не си виждал, нито те – теб. Говоря за свиренето на улиците, например по терасите в Амстердам. Така правихме доста години преди да се появят циганите и крадците. И да обявят този начин за правене на пари, което беше легитимно за нас и хубаво, когато спазвахме правилата. Да се изчакваме и да свирим 20 минути, следващия изчаква половин час и той свири 20 минути. Имахме си места, чакане и всичко. Дойдоха тия – цигани от Румъния и България, 2006-7, и… мале мале… с едни рибни консерви, още с рибата по тях. Ходят без да изчакват. И лапетата, циганчетата, отзад минават и каквото може да хване – краде. И те забраниха, хората… това е просия, не може да продължава този бизнес по този начин. И го спряха. И аз на другата година, защото това направи дупка във финансовата ми милионерска същност (смее се) майтапя се, бе! А пък като си на голямата сцена, всичко е организирано, подредено. Те знаят, че ще си там. Очакват от теб точно това, което искат да им дадеш. Ти си подготвен. Улицата е импровизация и.. хвърлен си в дълбоките води. Оправяш се сам. И това мисля, че създава, create-ва, buld-ва характер, който ти е нужен всъщност за сцената, за да не ти пука от нищо. Защото на голямата сцена са много хора, много, много. На улицата имаш контакт с всеки един човек, и то по отделно. Можеш да говориш с тях. Трябва да знаеш как да говориш. Понякога се случват и недъзи. Почват да стават и пакости. Трябва да си бърз и хитър. Малко като в джунглата – изяждаш или те изяждат.

Metal Hangar 18: Ако трябва да опишеш духа на град Поморие и морето чрез едно-единствено изречение в песен, как би звучало то?

Янко: Духът на град Поморие? (мисли) Слънце, солена риба, хубава гроздова ракия, страхотно вино и велика поезия.

Захари: и това трябва да го направим на сингъл!

Янко: Да.

Metal Hangar 18: За финал – какво е твоето бойно послание към читателите на Metal Hangar 18 и към всички хора, които в момента преминават през своите лични житейски битки?

Янко: Всичко е преходно в шибания живот. Не се предаваме никога. Бойци сме. Metalhead сме. Влизаме в мошпита и в погото, и не ни е страх. И продължаваме в следващите stage dive-ове и crowd surf-ове, и мошпитове, и следващите срещи, и следващите битки. Защото винаги ще има и следваща битка. Може да сте изгубили битката, но войната не е изгубена.
Продължавайте напред и винаги вярвайте в хангара от любов и омраза, който всъщност всеки един от нас е!

Автор: Юлий Вайер REYAV