Интервю със Станислав Стефановски (TSAR STANGRA)

Българската история има своите пазители на най-неочаквани места по света. Един от най-ярките примери на екстремната сцена е паган блек метъл проектът TSAR STANGRA. Макар концепцията и текстовете им да са изцяло на български език, групата е базирана в Квебек, Канада, а в настоящия ѝ състав основателят Станислав Стефановски е единственият българин, заобиколен от канадски музиканти.
Поводът да се свържем със Станислав е повече от горещ – предстои излизането на новия дългосвирещ албум на бандата, озаглавен „Химните на разрушените светове“ (Hymns of the Broken Worlds).  Вижте какво сподели той пред Metal Hangar 18:

Metal Hangar 18: Как се поддържа огънят на българското езичество и история, когато си на хиляди километри от родината? Променя ли се усещането за „корени“, когато твориш в Квебек, и по-силен ли е копнежът по родното от разстояние?

Stanislav Stefanovski: Интересното е, че понякога имам чувството, че приемането на езическите идеи беше по-лесно за мен именно защото израснах в Квебек, а не в България. Тук обществото носи много тежки исторически спомени, свързани с Католическата църква. През годините станаха публични множество скандали, включително случаи на сексуални посегателства и ужасяващото отношение към коренното население на Канада. Това естествено създаде у мен известно отвращение към институционализираното християнство още от ранна възраст.
Разбира се, разбирам, че българската перспектива е различна. В българската история има духовници, които са участвали в националноосвободителните борби и са били част от съхраняването на народната идентичност по време на османското владичество. Затова отношението към християнството в България е много по-различно от това в Квебек.
Израстването далеч от корените ми често ме караше да се чувствам като чужденец в чужда земя. Благодарение на любовта ми към езиците, любопитството ми към историята и носталгията по родината започнах сам да търся връзка с българското наследство. Сам изучавах българската история, четях книги и поезия на български и постепенно изграждах собствена връзка с културата на предците си.

Животът в Квебек обаче променя и перспективата. Тук човек е много близо до природата и дивите пространства, а същевременно е заобиколен от хора с най-различен културен произход, защото Канада е държава, изградена от имигранти. Това ме накара още по-силно да осъзная колко ценни са отделните култури и колко трудно става тяхното съхраняване в епохата на глобализацията.

Може би именно разстоянието ме накара да оценя българското наследство още повече. То ми даде желанието да създавам не просто музика с фолклорни елементи, а нещо наистина автентично – произведение, което мисли, говори и диша на български език, без да се адаптира или превежда за чужда публика. Именно така виждам своя начин да поддържам огъня на българската история и езичество жив, дори на хиляди километри от родината.

Metal Hangar 18: В сегашния състав на TSAR STANGRA ти си единственият българин, а останалите музиканти са канадци. Как им превеждаш и обясняваш концепциите за прабългарите, Тангра и нашенския мистицизъм? Лесно ли един канадски блек метъл музикант „налучква“ усещането за балкански фолклор?

Stanislav Stefanovski: Честно казано – изключително трудно е. Повечето музиканти първоначално се интересуват най-вече от музиката. Харесва им екзотиката на проекта, интересно им е да изглеждат различно и да свирят нещо необичайно, но когато стане дума за дълбоко навлизане в българската история, прабългарите, Тангра или балканския фолклор, нещата стават доста по-сложни.

Българската музика е много неинтуитивна за един канадец. Повярвайте ми. Много хора се включват в TSAR STANGRA, защото харесват групи като Nokturnal Mortum и Drudkh и очакват нещо по-близко до традиционния блек метъл. С времето обаче българският елемент започва да заема все по-централно място, защото аз самият все повече откривам начини да го вплитам в метъл среда. Паралелно с това в музиката навлиза и прогресив рок, защото хармониите и ритмите често са доста сложни.

Затова средностатистическият блек метъл музикант най-вероятно би избягал от подобен проект. Имало е хора от доста известни блек метъл групи – няма да споменавам имена от професионално уважение – които започваха да учат песните и в един момент просто се отказваха.

Съставът на този албум всъщност е изграден от музиканти, които идват от други среди. Има хора от другия ми проект The Lightbringer, китарист от спийд метъл групата Ultra Raptor и басист, който знае наизуст почти всяка песен на Iron Maiden и идва от традиционния хеви метъл, хард рок и траш метъл. Те имат техническото ниво да изпълнят подобен материал, но ако трябва да съм напълно честен, често са доста критични към посоката на проекта. Обикновено предпочитат по-класически звучащите метъл песни, отколкото най-сложните и най-силно повлияни от българския фолклор композиции.

Що се отнася до културата и историята – преподавам им по малко, но тъй като сме дългогодишни приятели, рядко говорим специално за прабългарите или средновековна България. По-често разговорите ни прескачат от музика към ежедневни теми, а накрая се оказва, че слушаме Iron Maiden, Judas Priest или някоя друга класическа метъл група. Когато им пусна „Мистерията на българските гласове“, всички я намират за впечатляваща, но не и за музика, която биха си пускали ежедневно. Същото важи и за много от традиционните инструментални изпълнения.

Най-успешният начин да ги запозная с България всъщност не е чрез лекции, а чрез приятелство. Каня ги на вечеря, правя баница, мусака, шопска салата, а българската кухня почти винаги печели битката. Покрай тези вечери разказвам истории за българската история, митология и традиции. Но като цяло отношенията ни са доста практични: аз помагам в техните групи, те помагат в моята. В известен смисъл това е музикално партньорство. А ако покрай него успея да накарам още няколко канадци да научат нещо за България – това вече е приятен бонус.

Metal Hangar 18: Има ли забавни или абсурдни моменти, в които канадските ти колеги се опитват да произнесат думи като „Небесният ковач“, „Тъга за юг“ или самото име „Цар Стангра“? Как се справят с българската фонетика?

Stanislav Stefanovski: Тази част винаги е била източник на много смях. Българската фонетика е истинско изпитание за канадците, особено за франкофоните от Квебек. Някои думи придобиват съвсем нов смисъл, когато ги чуеш през призмата на френския език.

Например „Тъга“ звучи почти като „tit gars“, което на квебекски френски означава „малко момче“. Всеки път когато чуя това съвпадение, не мога да не се усмихна. „Сънят“ пък често се превръща в „Sonia“ – доста разпространено женско име на френски. В един момент започнахме да се шегуваме, че песента всъщност е посветена на някоя много палавa Соня.

Още по-забавно става с тамбурата. За тях „тамбура“ звучи подозрително близо до „темпура“ – японските панирани скариди, които се сервират в много азиатски ресторанти. Така че всеки път, когато носех инструмента на репетиция, неизменно се намираше някой да попита дали съм достатъчно гладен, за да го изям.

Френският език има и друг проблем – буквата „Х“. В него тя практически не се произнася, което прави някои български думи доста трудни за произнасяне. Заглавия като „Химните на разрушените светове“ или „Хан Аспарух“ винаги изискват допълнителни обяснения и няколко опита, преди да прозвучат както трябва.

Така че да – в репетиционната често преименуваме песните според нашия вътрешен хумор. Канадците полагат искрени усилия да научат българските думи, но понякога резултатите са толкова абсурдни, че са достойни за отделен албум.

Metal Hangar 18: Предстоящото излизане на новия ви албум „Химните на разрушените светове“ е насрочено за 1 юли. Защо избрахте точно символичната за България дата 1 юли (July Morning) за неговата премиера? Има ли скрито послание в това съвпадение?

Stanislav Stefanovski: Честно казано, датата изобщо не е избрана случайно. Още от самото начало една от целите на TSAR STANGRA никога не е била просто да прави музика. Искаме да бъдем своеобразен прозорец към българската култура, история и традиции за хората извън България. Затова винаги се стараем да свързваме нашите издания с важни български или езически празници и символични дати.

Това се отразява във всичко, което правим – от датите на издаване, през текстовете и използването на българска поезия, до визуалната концепция и историческите теми. Ако има възможност да покажем нещо българско, ние ще я използваме.

Изборът на 1 юли е свързан именно с July Morning. Това е един от най-интересните и уникални празници, които съществуват в съвременна България. За съжаление никога не съм имал възможността лично да го преживея на българското Черноморие, но винаги съм намирал традицията за изключително красива – да посрещнеш изгрева като символ на ново начало.

Има и още една причина. Аз съм огромен почитател на Uriah Heep – което, както знаем, е почти задължително българско качество, ха-ха-ха. Родителите ми също са големи фенове на групата. Дори сме ги гледали заедно на концерт в Квебек. Също, през 2012 година, ги видях във Виена с Nazareth като подгряваща група. Така че връзката с July Morning е не само културна, но и много лична.

Ако има скрито послание, то е, че дори когато пеем за разрушени светове, краят никога не е последната глава. След всяка нощ идва нов изгрев. А какъв по-подходящ момент за издаването на „Химните на разрушените светове“ от изгрева на 1 юли?

Metal Hangar 18: Обложката на албума е дело на феноменалния италиански майстор на четката Паоло Жирарди (Paolo Girardi). Как се свързахте с него и как успяхте да му предадете духа на албума, за да го материализира в това апокалиптично платно?

Stanislav Stefanovski:С Паоло Жирарди работихме още по обложката на първия ни албум, така че решението да се обърнем към него отново беше съвсем естествено. Още тогава комуникацията беше отлична, а крайният резултат надмина очакванията ни. Когато започнахме работа по „Химните на разрушените светове“, просто се свързахме с него и за наше щастие той прие проекта.

Мисля, че при подобни колаборации голяма роля играе и правилният момент. Паоло ни познаваше от предишната ни работа и знаеше, че сме коректни и сериозни партньори. От своя страна ние знаехме как работи той и как най-добре да му дадем творческа свобода.

Всъщност не му изпратихме инструкция от типа „нарисувай това дърво тук и тази планина там“. По-скоро му предадохме духа на албума – усещането за разпадащи се светове, за края на една епоха, за разрушението като неизбежна част от цикъла на историята. След това оставихме неговото въображение да свърши останалото.

Научил съм, че когато работиш с италианци, гъвкавостта е изключително важна. Тя е част от тяхната творческа природа. Ако се опиташ да контролираш всеки детайл, рискуваш да убиеш магията. Но ако им се довериш и им дадеш пространство да творят, резултатът често е нещо много по-впечатляващо от това, което сам си си представял. Според мен точно това се случи и с тази обложка.

Metal Hangar 18: Наскоро представихте сингъла „Тъга за юг“ („Taga za Yug“). Заглавието директно ни препраща към вечното стихотворение на Константин Миладинов. Как решихте да облечете тази класическа българска скръб и носталгия по дома в дрехите на прогресивния паган блек метъл?
Stanislav Stefanovski: Да, текстът е пряко вдъхновен от безсмъртното стихотворение на Константин Миладинов. За човек като мен това е съвсем естествен избор. Прекарал съм целия си живот далеч от България и затова „Тъга за юг“ винаги е имала много лично значение за мен. В тези стихове има нещо, което всеки българин в чужбина разбира инстинктивно – онова постоянно усещане, че част от теб принадлежи на друго място.

Интересното е, че въпреки заглавието и текста, никога не съм искал песента да звучи прекалено тъжно или драматично. Разбира се, животът далеч от родината има своите мрачни моменти, но не обичам да се потапям в самосъжаление, нито в музиката, нито в живота. Затова подходихме по различен начин. Взехме едни думи, изпълнени с носталгия, и ги поставихме върху музика, която не се предава на тази тъга, а по-скоро се опитва да я надмогне.

По някакъв начин „Тъга за юг“ не е песен за отчаянието по дома, а за съжителството с него. За това как човек носи корените си навсякъде със себе си, без да позволява на носталгията да го пречупи. Може би точно затова прогресивният паган блек метъл се оказа толкова подходяща среда за тази поема – защото ни даде възможност да покажем не само скръбта в думите на Миладинов, но и силата, която се крие зад тях.

Metal Hangar 18: Най-новият ви сингъл се казва „Черна песен“ („Black Song“). В него чуваме много богато инструментално присъствие и засилено фолк влияние (включително акордеон). Как намирате баланса между суровия, режещ блек метъл и орнаментиката на традиционната ни музика?

Stanislav Stefanovski: Честно казано, мисля, че името на баланса между блек метъла и българския фолклор е прогресив рок. Музикалната теория зад двата стила често си противоречи. Българският фолклор има своя собствена логика, мелодика и ритмика, докато блек метълът идва от съвсем различна традиция. Понякога мога да работя по една песен с години, докато намеря начин тези два свята да съществуват заедно.

Много често решението идва именно от прогресив рока. Там има свобода на развитието, на преходите между акорди, настроения и музикални картини. Благодарен съм, че съм израснал в Канада, защото тук прогресив рокът е огромна част от музикалната култура. Групи като Genesis, King Crimson, Jethro Tull, Yes, Van der Graaf Generator и Gentle Giant са истински институции. Притежавам физически копия на класическите им албуми и ги изучавам още от тийнейджърските си години.

От тази музика научих един много важен урок: когато нещо изглежда като лоша идея, прогресив рокът може да го превърне в брилянтна идея. Той ме научи да не се страхувам от необичайни комбинации и дълги музикални пътешествия.

И не говоря само за чуждестранни групи. Тук имаме и една от най-великите прогресив рок банди в света – Rush. Огромно влияние върху мен оказва и квебекската група Harmonium. Един от техните албуми е включен сред най-великите в жанра според класации на Rolling Stone. Толкова съм голям фен, че понякога пускам Harmonium на максимална сила в колата и хората се чудят защо някакъв дългокос тип с кожено яке слуша толкова спокойна музика хахаха.

Всичко това може да се чуе и в „Черна песен“. Песента е изградена като разказ – има въведение, развитие и завършек. В нея има онзи класически обмен на сола, който напомня за Uriah Heep и Deep Purple, както и много по-силно усещане за музикално пътешествие. Това е посока, която ще става все по-осезаема във всяко следващо издание на TSAR STANGRA.

Metal Hangar 18: В творчеството си досега не сте се притеснявали да посягате към фундаментални текстове като „Опълченците на Шипка“ и „Обесването на Васил Левски“. Колко трудно и отговорно е от чиста актьорска и вокална гледна точка да вдъхнеш блек метъл ярост в думи, които всеки българин знае наизуст от учебниците?

Stanislav Stefanovski: Когато започнахме, естествено първо опитахме да пишем собствени текстове. За мен това беше особено трудно, защото никога не съм учил в българско училище и литературният ми български език не е на нивото на човек, израснал в България. Добрин се справяше по-добре, но винаги е бил преди всичко композитор, а не текстописец.

По онова време вече бяхме големи почитатели на украинската блек метъл група Drudkh. Те често използват поезия от своята национална литература и я превръщат в музика, а това ни показа, че подобен подход може да бъде не само уважителен, но и много силен художествен инструмент. Така постепенно започнахме да правим същото с българската поезия.

За нас мисията на TSAR STANGRA никога не е била просто да пише музика. Искаме да показваме българската култура. Честно казано, за мен е много по-интересно публиката да открие Вазов, Ботев или Дебелянов чрез нашите песни, отколкото да слуша поредната група, която пее единствено за езичество, битки и типични метъл клишета.

От вокална гледна точка отговорността е огромна. Тези текстове са част от културната памет на България и всеки ги познава. Не можеш просто да ги изкрещиш върху блек метъл риф и да очакваш да проработи. Трябва да намериш емоцията, която вече съществува в тях, и да я изразиш по нов начин. В крайна сметка яростта, болката, копнежът, саможертвата и любовта към родината, които присъстват в тези произведения, съвсем естествено се вписват в емоционалния свят на блек метъла.

А и нека бъдем честни – никога няма да напишем нещо по-красиво на български език от Иван Вазов, Христо Ботев или Димчо Дебелянов. Затова вместо да се съревноваваме с тях, предпочитаме да им отдадем почит.

Може би най-деликатният момент е, че много от тези автори са били християни, докато ние сме паган метъл група. На пръв поглед това изглежда като противоречие. Но според нас великата поезия надхвърля подобни разделения. Тези думи принадлежат на цял един народ и носят човешки чувства, които могат да бъдат разбрани и преживени от всеки, независимо от неговите религиозни възгледи.

Metal Hangar 18: Паган сцената на Запад често се вдъхновява от скандинавската митология (Один, Тор, Валхала) или от келтските легенди. Смяташ ли, че прабългарската и славянската митология все още са недооценени в световен мащаб и TSAR STANGRA има мисията да ги покаже на света?

Stanislav Stefanovski: Не съм сигурен, че бих казал, че прабългарската и славянската митология са недооценени. По-скоро през последните години се наблюдава нарастващ интерес към езичеството като цяло, включително и към източноевропейските и централноазиатските традиции. Виждаме как групи като Rotting Christ, Arkona или The Hu привличат огромна публика по целия свят и показват, че хората търсят алтернативи на добре познатите скандинавски сюжети за Один, Тор и Валхала.

В известен смисъл TSAR STANGRA се намира точно между тези светове. Прабългарите са почитали Тангра и съществуват исторически връзки с тенгризма на степните народи, но същевременно по нашите земи са съществували славянски, тракийски и по-късно християнски традиции. Българската духовна история не е едноцветна – тя е сложна смесица от различни култури, вярвания и влияния.

Това е и част от мисията на TSAR STANGRA. Не толкова да „измисляме“ нова митология, а да покажем на света колко богат и интересен е българският културен пласт. България остава сравнително непозната за много хора извън Балканите и всяка песен е възможност да разкажем малко повече за нея.

Наскоро четох книгата „Езически погребален обред в Средновековна България VII–IX век“ на Катя Меламед и едно от най-интересните неща в нея беше именно съжителството на различни традиции. Археологическите находки показват смесване на прабългарски, славянски, тракийски и дори раннохристиянски елементи. За мен точно тази многопластовост прави българското наследство толкова увлекателно и различно от много други езически традиции, които обикновено виждаме представени в метъла.

Metal Hangar 18: Текстовете ви са изцяло на български език, но чуждите медии и фенове реагират изключително силно на музиката ви. Смяташ ли, че в блек метъла езикът няма значение, когато усещането за мрак, гордост и епичност е универсално?

Stanislav Stefanovski: Напротив – според мен е огромна грешка да се смята, че съществува някакъв „правилен“ език за музика. Това не важи само за блек метъла, а за изкуството като цяло. Всеки език носи собствен ритъм, собствена мелодика, собствена поезия и начин на изразяване. Българският звучи различно от английския, както норвежкият звучи различно от френския или финландския, и точно в това разнообразие се крие красотата.

Разбира се, в блек метъла атмосферата, емоцията и усещането често достигат до слушателя дори без той да разбира думите. Гняв, мрак, гордост, носталгия, героизъм – това са универсални човешки чувства. Но това не означава, че езикът е без значение. Напротив – той е част от идентичността на музиката и ѝ придава уникален характер.

През последните години виждаме все повече групи и изпълнители, които постигат международен успех именно защото пеят на родния си език. Хората започват да търсят нещо различно, нещо автентично. Според мен музикантите не трябва да се притесняват на какъв език творят и още по-малко да се срамуват от него. Ако всички пеехме на английски, световната музикална сцена щеше да бъде много по-бедна и еднообразна.

Музиката винаги се развива чрез разнообразието. А понякога именно езикът, който никой не разбира, кара хората да слушат още по-внимателно.

Metal Hangar 18: Свирили сте на престижни екстремни фестивали в Канада като Messe des Morts и Skogen Fest, споделяйки сцена с величия като Graveland, Tormentor, и подгрявайки за Arkona. Как реагира канадската публика на българските ви възгласи и текстове по време на концерти? Има ли фенове в Квебек, които вече пеят с вас?

Stanislav Stefanovski: Честно казано, още не сме стигнали дотам канадската публика да пее текстовете с нас дума по дума ха-ха-ха . Но реакцията към музиката винаги е била изключително положителна. Има достатъчно записи от концертите ни в YouTube, за да се види как хората реагират на живо – дори без да разбират български език.

Най-силно ме впечатли нещо друго. На няколко концерта видях как хората започват да правят славянски народни танци по време на мошпитовете. В един момент концертът престава да бъде просто концерт и се превръща в истински празник. Това е много специално усещане, защото показва, че публиката не просто слуша музиката, а се потапя в атмосферата и духа зад нея.

Освен това почти винаги продаваме доста физически албуми след участията си и често идват хора да ни кажат, че редовно слушат групата вкъщи. За нас това е огромен комплимент. В крайна сметка не очаквам един квебекчанин да разбира всяка дума от българските текстове, но когато музиката успее да предаде емоцията, енергията и историята отвъд езиковата бариера, значи сме си свършили работата. Затова нямам абсолютно никакви оплаквания от реакцията на канадската публика.

Metal Hangar 18: Ако трябва да направите концептуален концерт в България, коя историческа локация или крепост би избрал за перфектния декор за музиката на TSAR STANGRA?

Stanislav Stefanovski: Ако трябва да направим само един-единствен концептуален концерт в България, бих избрал Пловдив. Това може да звучи странно, защото съм роден в София, но когато мисля за музика, винаги мисля за Пловдив. Там според мен тупти истинското сърце на българския ъндърграунд. Там са и най-близките ми приятели и съратници – Добрин Стоянов и Теодора Стоянова.

Всъщност Пловдив е единственото място в България, където реално съм свирил музика с други музиканти. Не говоря непременно за сцена и концерти, а за самия процес на създаване и споделяне на музика. Именно там съм преживял моментите, които най-силно свързвам с българската музикална среда.

Това е и родният град на Freija, както и българската централа на нашия лейбъл Eastern Hammer Productions. По някакъв начин много от важните нишки в музикалния ми живот се събират именно там.

А ако трябва да избера конкретна сцена, мечтата ми без колебание е Античният театър на Филипополис. Не само заради неговото величие и историческа стойност, а и заради духовната връзка с древния свят, която подобно място носи. За група като TSAR STANGRA, която черпи вдъхновение от историята, езичеството и паметта на предците, подобна сцена би била нещо много повече от концертна площадка.

Освен това там са свирили някои от любимите ми групи, включително Opeth. Канадският музикален гений Devin Townsend също изнесе забележителен концерт на тази сцена. Ако някой ден TSAR STANGRA застане на сцената на Античния театър, вероятно ще почувствам, че съм постигнал нещо наистина значимо – не само като музикант, а и като човек, който цял живот се е опитвал да свърже България и Канада чрез музиката.

Metal Hangar 18: Самият ти се занимаваш с миксирането на албума в Holywaves Studios. Колко време ви отне да изпипате звука на „Химните на разрушените светове“ и коя песен се оказа най-голямото предизвикателство за смесване?

Stanislav Stefanovski: Честно казано, миксът на този албум ми отне някъде между вечността и безкрайността. Първоначално изобщо не беше планирано аз да се занимавам с тази част. Просто в един момент никой друг не искаше да го направи и задачата остана при мен.

Проблемът е, че не можеш просто да седнеш и да миксираш албум. Първо трябва да се научиш как се прави. Когато започнах да изучавам сериозно звуковото инженерство, вече бях напълно изтощен от самия албум. Някои от песните започнахме да пишем още през 2017 година с предишния състав. Имаше безкрайни дискусии за музикалната посока, някои композиции се развиваха с години, а пандемията допълнително забави всичко.

Освен това миксирането не е професията ми. Аз съм инженер по образование и през деня работя съвсем друга работа. За да се справя, изкарах курсове, прочетох няколко сериозни книги по темата и прекарах почти две години в изолация, тъмнина и самота, опитвайки се да доведа този албум до нивото, което заслужава. Често лягах след полунощ, а в шест сутринта вече ставах за работа. Имаше моменти, в които този процес буквално ме побъркваше.

Допълнително усложнение е, че TSAR STANGRA не е група, която записва праволинеен рокендрол. Имаме хорове, народни инструменти, клавирни пластове, атмосферични елементи, гост-музиканти и десетки наслоени партии. Понякога само като погледнеш проекта на екрана и главата започва да те боли.

Най-големите предизвикателства бяха „Хан Аспарух“ и „Земни стражи“, макар и по съвсем различни причини. В „Хан Аспарух“ китарите, басът и част от клавирите буквално се борят за едни и същи честоти. Да намеря място за всеки инструмент в микса беше истински кошмар. „Земни стражи“, от друга страна, е чудовище от пластове — десетки вокали, множество клавирни линии, китари, ефекти и атмосфери. Там предизвикателството не беше да накараш един инструмент да изпъкне, а да запазиш яснотата, без да изгубиш усещането за мащаб.

В крайна сметка този албум ме научи на много повече от музика. Научи ме на търпение, дисциплина и упоритост. Не съм сигурен дали бих повторил целия процес по същия начин, но със сигурност съм горд от резултата.

Metal Hangar 18: Тъй като бившият ти съратник Добрин Стоянов в момента твори в езическия неофолк проект Freija, поддържате ли връзка и мислили ли сте някога за съвместен split или колаборация между двете коренно различни, но идейно близки проявления на българския дух?

Stanislav Stefanovski: Всъщност ние си сътрудничим непрекъснато. Теодора участва като гост-вокалист в новия албум на TSAR STANGRA, а аз записах бас китара, тамбура и дори няколко блек метъл вокала за предстоящия албум на Freija. Забавен факт е, че първоначално аз трябваше да миксирам и него, но след годините, които прекарах в работата по „Химните на разрушените светове“, просто не намерих психическите сили да премина отново през същия дълъг и изтощителен процес.

Истината е, че връзката ни никога не е прекъсвала. Добрин продължава да пише музика за TSAR STANGRA и именно той е автор на основните рифове в „Черна песен“. И двамата с Теодора са част от семейството на Eastern Hammer Productions, така че границите между TSAR STANGRA, Freija и Eastern Hammer често са доста условни. В известен смисъл всички сме част от едно и също творческо семейство.

Колкото до split издание или по-мащабна колаборация – идеите са много повече, отколкото хората предполагат. Някои от тях вече са в движение, други все още чакат своя момент. Засега не бих искал да развалям изненадата.

Един от най-скъпите ми музикални спомени остава гостуването на Freija в Квебек. Те изминаха хиляди километри от България до Канада, за да свирим заедно. Имах честта да бъда на сцената с тях, а Добрин дори изпълни песен с TSAR STANGRA. В музикално отношение ние отдавна сме повече от колеги – ние сме като братя и сестри. И мисля, че това се усеща във всичко, което правим.

Metal Hangar 18: За финал – кога българските фенове ще могат да видят TSAR STANGRA на живо на родна земя и какво е твоето бойно послание към читателите на Metal Hangar 18?

Stanislav Stefanovski: Честно казано, и аз си задавам този въпрос от години. България винаги е била крайната цел на TSAR STANGRA, защото колкото и далеч да сме стигнали, тази музика е родена именно от българската история, култура и дух. Засега не мога да разкрия подробности, но през следващите месеци предстои едно много важно обявление за бъдещето на групата. Ако всичко се развие така, както се надяваме, то може да се окаже и първата реална крачка към концерт на българска земя.

А към читателите на Metal Hangar 18 бих искал да кажа едно огромно благодаря. Благодарение на хора като вас българската метъл сцена продължава да живее, независимо дали сме в София, Пловдив, Варна, Монреал или на другия край на света. Подкрепяйте българските групи, посещавайте концерти, купувайте албуми и не се страхувайте да търсите вдъхновение в собствените си корени. Светът няма нужда от още едно копие на нещо вече съществуващо. Светът има нужда от вашия собствен глас.

Благодаря на целия екип на Metal Hangar 18 за поканата, интересните въпроси и дългогодишната подкрепа към българската музика. Ще се видим по бойните полета – рано или късно, и надявам се следващия път вече да говорим не за мечтата за концерт в България, а за спомена от него.

Автор: Юлий Вайер REYAV