Metal Weekend Ден 1 – Interstellar Nexus

Едва ли българските метъл фенове могат да се оплачат от изминалата седмица. Фийда ми в социалните мрежи от дни е запълнен само със снимки и постове от метъл концерти, състояли се в София. Накратко седмицата на сбъднатите мечти. Предполагам не само за мен.

И както често си казвам, когато нещо реши да те извика при себе си, каквото и да си планувал, то непременно ще се надсмее над всички планове, които си направил и ще те притегли там, където ти е мястото в дадения момент. Пример за това са моите грандиозни планове, които се сгромолясаха като кулите „Близнаци“ и не ми остана нищо друго освен да грабна вече стегнатия куфар и да тръгна към София. И ето ме пред живописния „Маймунарник“ в първия ден на Metal Weekend, организиран от Blue Hills Events. Така, де. Като ти не можеш да стигнеш до Норвегия, Норвегия идва при теб… И то как… С най-ярките ѝ, драматични и колоритни представители от Блек метъл сцената. Но всичко по реда си, че нещо мислите ми изпреварват пръстите и не искам да се чудите накрая: „Каква беше тая каша, която току-що прочетох?!“ 🙂

Съботата се оказва приятна, макар и хладината, с която ни залива цял ден да предизвиква обичайното недоволство. Все пак юни е, но тъничкият, пронизващ вятър е съвсем в унисон с предстоящите гости и това, което ще ни залее от сцената по-късно.

Първи ще открият вечерта и цялото събитие родните Embrace by Dark. Една от групите, които пишат историята на българския ъндърграунд още от далечната 1995 г. Добре познати, обичани музиканти, които са част и от групи като Serpentine Creation, Desolate, Dimension of Harm, Korozy. Те не спират да творят и да ни радват, хвърляйки непрекъснато гориво в тлеещите пламъци на родната екстремна сцена. Щастливи сме да ги посрещнем тази вечер, възродени, заредени с нова енергия и готови да приветстват заедно с нас величествения празник на мрака и космическия мистицизъм. Песента, с която отварят пред нас вратата към неизвестното е „Zone Unknown“ от последния им албум „Extrasensory“ и целият по нататъшен сет е посветен на него. След трагичната загуба на Илко Гиздов през 2023 г. вокалите са поверени на добре познатия ни Тодор Красимиров – Sirius, основен член и вокал на Dimholt. Професионализмът и дългите години на сцена на тези музиканти ни гарантират едно блестящо представяне. Музикално и емоционално наситено. Embrace by Dark са от онези проекти, които успяха да надживеят катаклизмите на времето и да се възродят от собствените си пепелища, а красивият им авангарден екстремизъм чудесно се съчетава с многопластовите вселени на Dødheimsgard, с които ще полетим по-късно. Унесени в прекрасните звукови картини, които Sirius и колегите му рисуват, влагайки част от сърцата и душите си в този сет, стигаме до най-емоционалния момент. На сцената се качва Георги Марков със своята цигулка, а песента „Extrasensory“, изпълнена под негов съпровод е посветена на Илко. Притихваме, а музиката мрачна, разплакана и възвисяваща ни обгръща. Здрачът вече виси над „Маймунарника“ и скоро въздухът ще заклокочи от агресивната злост на следващата група. Но засега, в този застинал момент всеки се е загърнал в собствените си мисли и може би спомени за отминали събития, срещи и преживявания.

Благодарим Embrace by Dark! Зарядът, който разпръснахте сред нас ни направи по-одухотворени и готови да изкачим звездите.

Сет лист Embrace by Dark:

Zone Unknown
Bioenergized Hologram
Preternatural
Aura Code
Extrasensory
Soul Mechanical Autism
Sonic Overdose

Контрастът между това, което чухме и това, което ще чуем ще бъде усетен почти на физическо ниво. Не се сблъсквам за първи път с Theotoxin и все пак това, което ще ни удари от сцената си е за корави фенове. Основани през 2016 г., австрийците са известни с интензивните си безкомпромисни и агресивни представления, техният блек метъл е като удар в гърдите. Носещ плътността и енергията на old school бандите от 90-те, но с достатъчно модерно звучене и личен почерк, че да не звучи и изглежда като излязъл от гаража на съседа. Групи като Theotoxin някак започват да се превръщат в редки бижута сред целия този звуков хаос, който се нарои, и който истерично започна да претендира за някакъв black metal. Всичко е точно и премерено. Кожи и грим, но без кич, агресия, но без преиграване. Самоувереност, но без поза. Дисциплинирани, убедителни и харизматични песен след песен ни увличат в своята звукова фъртуна. А извън сцената са най-милите и благи хора, които можете да срещнете. На всеки, който ги разпозна в тълпата след сета им подариха усмивка, автограф, снимка. Но да започнем от начало.

Все още не е достатъчно тъмно, но Theotoxin са готови да ни помогнат с това. Особено с избора на интро, „Lacrimosa“ на техния безсмъртен сънародник Моцарт. Една достатъчно грандиозна творба, която по свой зловещ начин засилва усещането за предстояща буря. Смесицата от бърз, злобен блек метъл, мрачна атмосфера и траш влияния, подкрепена от разнообразния вокален диапазон на фронтмена Ragnar, бързо ни кара да потънем в мелодичен дисонанс и взрив от неистови рифове. Смразяващата атмосфера ни притиска между ефирните си сола, докато солидната звукова основа безмилостно ни удря с подготвения сет, съдържащ песни предимно от последните два албума. Целият сет на Theotoxin запазва силата и интензивността от първата до последната песен, така че до края се чувстваме сякаш току-що сме били сдъвкани от някакъв гигантски звяр. Дори когато темпото се забавя, рифовете остават безмилостно тежки, докато инерцията, поддържана от барабаните, е смазваща. Това е точно блек метълът, от който всички имаме нужда, и който перфектно допълва многообразието на този стил в тези два дни. Енергичен, гнусен, свиреп, безмилостен и изпълнен майсторски от наистина талантливи артисти. Длъжни сме да признаем, че отровата на Theotoxin се просмука във всички.

Сет лист Theotoxin:

Golden tomb 
Demise of the gilded age 
Sanatory silence 
Philosopher of light
Devoured by sin 
Perenial lunacy 
World, burn for us 
Towards the chasm 

Спомням си лекциите си по Физика за многоизмерните пространства. Взимате познатото ни три измерно пространство, в което живеем и съществува нашият свят и добавяте още един лъч към координатната система, тоест измерение и после още един. И така можете да си представите или създадете колкото си искате измерения паралелни на нашето скучно триизмерно съществуване. Е, да ама… Нали знаете теорията и въображението много често се разминават с реалността. (Вероятно затова Айнщайн е най-великият, известен учен) и, сега да ви предизвикам. Опитайте това упражнение. Колко допълнителни измерения си представихте и създадохте?! И в цялото това наслоено множество, което вече гъмжи в главите ви сложете едно име. На една група. От една страна, която по дефиниция е известна с многоизмерните си природни дадености и безкрайни пейзажи. Предполагам, че повечето се сетихте кое име да сложите – Dødheimsgard. Една група малко трудна за преглъщане от редовия блек метъл фен, предпочитащ „нормални“ бласт бийтове, традиционни вокали и предвидимо структурирани песни. Да, ама не. Тук всяка секунда е изненада и трепет. Как ще се смени ритъма, накъде ще те поведе мелодията, ще я има ли изобщо тая мелодия. Абе, там ще остане ли изобщо нещо, което да прилича на музика?! Дали Vicotnik ще ни накара да полетим или ще ни запокити някъде болезнено приземени. Дали ще взриви вселени пред нас или ще се опитва да ни удави във вледеняващо северно блато, барабар с всички странности, в които ни е въвлякъл. А приключението си заслужава.

Да си призная и аз съм от тези фенове, които така и не допуснаха Dødheimsgard много близо до себе си. Но ще ви кажа, магията на живата музика е толкова мощна, че може да ви накара да се влюбите в групи, които са ви били абсолютно безразлични. Нещо такова се случи и с мен в първия ден на Metal Weekend. Стоях като хипнотизирана, с широко отворени към сцената сетива (разбирайте облещена с провиснало чене) и само се питах: „Какво още ще измисли мистър Vicotnik?“, „Дали не пропуснах нещо интересно?“. А той е величествен водач, и разказвач, и артист.

Началото е толкова нежно и ефирно, че чак усещаш въздуха над фиордите. С блещукащ розов воал на главата и сноп димящи пръчици в ръка Vicotnik разпръсква древни енергии, преди да започне хипнотичният бийт на „Et Smelter“. Първото паралелно измерение е начертано, а пътуването, което предстои е само за смелите. „Å slakte Gud“ ни връща към 1995 г. и единствения албум, който според някои фенове „става“. Е, тогава все пак времената бяха различни. Както се казва сега, „вайбът“, целите и обликът на блек метъла бяха други. Мистър Yusaf скача сред феновете, а след това доволно се тръшва на сцената. И подобен род действия се повтарят многократно в продължение на сета. „Tankespinnerens smerte“ е посветена на Илко. Vicotnik споделя от сцената: „Наистина е чудесно да сме тук. Първата група, която свири тази вечер беше наистина добра. Те ми казаха, че DHG e била любима група на вокалиста им, който си е отишъл от рак преди 2 години. Е, братко, това е за теб!“…

„Interstellar Nexus“ ни поставя върху крехките криле на пеперуда да търсим себе си сред бездната. Считани за едни от пионерите в авангардния метъл норвежците Dødheimsgard са известни с това, че навлизат от суровия блек метъл в експериментални, прогресивни и индустриални територии. Водени от мрачния, луд гений Yusaf „Vicotnik“ Parvez, тяхното творчество е издигнато в култ от феновете заради своята зашеметяваща, кинематографична и променяща жанровете сложност. Широко застъпеният в сета им албум от 2023 г. демонстрира майсторството на групата в атмосферичните звукови пейзажи, смесвайки дисонансен блек метъл с разтърсващи синтезатори, блус сола и печални интерлюдии. Това беше триумф на прогресивното песенно майсторство, перфектно балансиращ между авангардна лудост, груув и невероятния сценичен подход публиката да бъде въвлечена в тази лудост през цялото време. Един зашеметяващ философски пърформанс и хаотични, театрални вокални изпълнения. Едно е неоспоримо, привлекателността на Dødheimsgard е, че можем да разчитаме на тях за непредсказуемост и удивление с всяка следваща песен. И това удивление си го отнасяме с нас, защото Vicotnik е вложил голяма част от личността си в сценичната роля. Той предлага едно от най-забележителните харизматични вокални изпълнения, на които можем да станем свидетели.

Сет лист DHG:

Et Smelter
A Slakte Gud
Tankespinnerens Smerte
The Snuff Dreams Are Made Of
Interstellar Nexus
Regno Potiri
It Does Not Follow
Halow
Traces of Reality

Прекрасната вечер и нейните емоции се пренасят в обновения клуб EVIL BAR. Новината, че това място е възродено искрено ме зарадва. Още спомени ще бъдат създадени, още приятелства ще бъдат завързани или затвърдени, още истории ще бъдат написани. Ще се „видим“ на ден #2.

Очаквайте скоро и нашата пълна галерия със снимки от събитието.