Metal Weekend Ден 2 – Beyond The Horizon

След като ви оставих да си починете малко от мен и брътвежите ми, време е да ви разкажа и за втория ден на това славно събитие съвсем непретенциозно наречено Metal Weekend. Майтапа настрана, събитието получи наистина грандиозен отзвук по всички възможни канали, което освен, че много ме радва ми дава и надежда. Надежда, че организаторите няма да се обезсърчат и ще има и още издания. Защото да си говорим истини, да се заемеш с организацията на блек метъл събитие у нас отдавна се е превърнало в Causa perduta и наистина трябва да имаш огромни топки, за да го направиш както трябва и докрай. Така, че поздравления за Blue Hills Events.

И така, да се върнем в тази слънчева неделя на 14 юни, която за разлика от своята по-малка сестра съботата хвърля огън и жупел върху нас. За мен това е по-емоционалната и жадувана вечер. Първо заради Isole, които в последните години така неканено ми влязоха под кожата, че няма отърване от тях. Току ми се дослуша нещо тяхно и си го пусна. Второ, заради Kampfar. Не съм ги гледала на живо (живите излъчвания от разни фестивали не се броят), но тази мощ, епичност и енергия, които щедро изсипват върху множеството е редно човек да ги изживее „от първо лице“ поне веднъж в тоя си живот. (За следващия не е ясно как ще е).

Та напудрена, наджустрена, развяла черни фусти паркирам метлата пред „Маймунарника“ почти час по-рано от страх да не пропусна първата група. Там разбира се познати и приятели, с които си се броим на всяко такова събитие вече са се обособили на групички и с питие в ръка, кротичко обсъждат минали и предстоящи събития. Всички се вълнуваме, кой повече, кой по-малко.

Слънцето все още жизнерадостно разпръсква светлина и топлина, когато Isole започват сета си. Опитвам да си представя контраста – Doom Metal и прежурящо слънце. Но пък контрастът между двете задълбочава усещането за мрак, което тежките рифове и гръмовни барабани носят. Бягството от клишетата винаги носи нов опит и преживявания. Започват с „By Blood“, откриваща и в албума „Bliss of Solitude“, определен от групата като един от най-мрачните и тежки в дискографията им, според едно интервю за MH18.

Daniel е увлекателен разказвач, който хипнотично бавно разплита пред нас своите истории за приказни светове и философски дилеми. Следва химна „Beyond the horizon“ – Beyond the horizon/A shadow from the past/Together in silence … Всеки се е затворил в своята вътрешна тишина докато Isole – мелодични, тъжни, дълбоки, езотерични и понякога малко минималистични, градят своята звукова Дистопия.

Една от отличителните черти на Isole е способността им да създават малки Doom Metal химни, които изплуват от сенките, за да донесат своя заряд. Isole винаги са поставяли много високи стандарти с дълбокия си езотеризъм, характерен за атмосферата на епичния Doom Metal. Мелодичните вокални партии между Daniel и Crister, кристални и дълбоки те повличат като екзорсист, опитващ да изгони демон от душата ти. Макар и песните да са доволно дълги, не усещаме как минават. Величествен, атмосферичен епичен Doom Metal, вместо еднообразно и бавно влачене (което някои подобни групи предлагат), песните блестят с тежки рифове, пронизващи мелодии и средно високи вокали, които, барабаните по един много премерен начин балансират между нежност и агресия.

Стигаме до „The Songs of the Whales“ от „Anesidora“. Вероятно всяка група стига в дискографията си до такъв албум. Леко различен, малко по-прогресивен, който от една страна отнася порой от критики от дай-хард феновете, но от друга се превръща в един от най-обожаваните албуми в тежката музика. Мисля, че историята на „Anesidora“ е точно такава. Меланхоличен, натоварен с емоционална уязвимост, традиционен дуум албум, който разчита повече на типичната траурна атмосфера, извисяващи се чисти вокали и тежки, размазващо бавни китарни рифове, създаващи усещане повече за крехкост, отколкото за агресия. Той звучи повече като една травматична лична история, за която групата така и не сподели много подробности. И сред тази здрава, цъкаща като часовник машина, каквато е „Anesidora“, „The Songs of the Whales“ се откроява като отделен организъм, отличителна, крещящо красива, дишаща, пълнокръвна, почти като песен-албум. И би било престъпление да не се беше превърнала в един от химните на Isole. Усещането да я чуя изпълнена на живо, от музикантите, които в клипа са обвити в мистика и загадъчност е направо сюрреалистично. Да си пея заедно с Daniel: „Hear the songs of the whales before they are lost“…, докато се наслаждавам на ювелирните барабани на един от най-добрите барабанисти и мулти инструменталисти на шведската екстремна сцена, какъвто е Victor, е спомен, който ще ме топли цял живот.

Изпращането е като копнеж, продължително и изпълнено с непредвидими обрати. Или накратко „Moonstone“, която ни връща доста назад във времето или ако трябва да сме точни с 21 години и техния дебют. Единадесет минутният опус е познат със своята завладяваща атмосфера, многопластова музикалност и дълбока емоционална меланхолия. Често сравнявана със загубен бонус трак от албума „Nightfall“ на Candlemass. Въпреки, че е силно повлияна и вкоренена в традиционния шведски дуум, тя брилянтно излиза от рамките на жанра, като включва внезапни, агресивни бласт бийтове в стил блек метъл и груби вокали, които маркират кулминационни моменти.

Сега от позицията на времето съжалявам, че ме нямаше на онова събитие преди 10 години. Хубавото, е че понякога живота ни дава втори шанс и е добре да го сграбчим. Дори в последвалите разговори около сцената Jimmy и Victor бяха смаяни. „Десет години!, казва Jimmy – „Цели десет години!“… И „само“ седем от гостуването на Victor с Valkyrja. Цифри, които звучат смущаващо, но сякаш притежават магическите сили да укрепват още повече връзките в нашата общност. Разделяме се с пожеланието следващиата ни среща да не е пак след 10 години. Въпреки, че ние си имаме прекрасна българска песен, посветена на този сакрален отрязък от време. Тъга, носталгия, малко тревога пред неизвестното бъдеще и все пак, радост в душите и сърцата и философското приемане, че животът е такъв, какъвто ни се случва. До следващия път Isole!

Сет лист Isole:

By Blood
Beyond The Horizon
The Lake
The Songs of the Whales
Moonstone

Най-костеливият орех за мен в този фестивал се оказаха Ereb Altor, въпреки, че плюс/минус един барабанист – Jonas Lindström членовете са същите. Да, ама не. Вибрацията е различна, посланията са различни, духа на музиката е различен. Пък да си призная не съм много близка с епичните, викинг, фолк групи от край време. Споделяме с приятелка, че е доста странно забавянето между двете групи, при условие, че нямаше смяна на банер и кой знае каква пренастройка на инструменти. Но, вероятно е имало причина.

Не е случайно, че шведските ветерани остават една от най-завладяващите сили в съвременния викингски, blackened паган метъл. Последните им концерти са доказателство, че те са група, напълно владееща занаята си, представяйки сет, който балансира митично величие със сурова, емоционална тежест.

Музика, изградена върху атмосфера, а не върху излишества, Ereb Altor избягват излишната помпозност, характерна за този стил в полза на настроението. Сценичното им присъствие е сурово и ярко, а основният фокус е върху музиката. Разтърсващи рифове, наслоени вокали и здрава сплав от меланхолия и ярост. Сетлистът е така подбран, че да въздейства по най-добрия начин. Основно от „Hälsingemörker“ и „Vargtimman“ той е едновременно смислово подбран и емоционално зареден. Песни като „Valkyrian Fate“, „Queen of All Seas“, „Vi är mörkret“ и „Midsommarblot“ присъстват на почти всичките им концерти през тази година.

„Valkyrian Fate“ започва с епична, почти бойна сила, задавайки тона на вечерта, а „Midsommarblot“ остава любима кулминация на феновете, докато величието, вдъхновено от Bathory изпълва пространството. Темпото се мени и е добре пресметнато пътешествие през бури, падения и триумф. Една от силнитe страни на Ereb Altor са двамата вокалисти. Контрастът между суровите блек метъл вокали и извисяващото се чисто пеене е още по-впечатляващ на живо. Многопластовото изпълнение на Mats и Ragnar е още по-зареждащо на сцената. Способността им да преминават от монотонни песнопения към интензивни припеви придава тежест на всяка песен. Музикантско майсторство, вкоренено в епичната традиция. Вдъхновенията от Bathory се усещат, но Ereb Altor отдавна са изградили своя собствена идентичност. На живо китарите са мощни, но мелодични, барабаните – гръмотевични, но без да обезличават музиката. Сетът като цяло притежава атмосферична дълбочина и меланхолия с привкус на дуум и получава още по-емоционален резонанс. Тяхната смесица от викинг метъл, печална свирепост и тъжна мелодика има още по-голямо въздействие върху публиката, като я оставя не само забавлявана, но и заредена.

Сет лист Ereb Altor:

Valkyrian Fate
Vargtimman
Queen Of All Seas
Vi är mörkret
Midsommarblot
The last step

Вечерта напредва и е време за гвоздея на вечерта, а може би и на фестивала. Могъщите Kampfar. Dolk и компания не случайно остават една от най-уважаваните сили в Норвежкия блек метъл вече 30 години. Сетовете им съчетават суров интензитет, стегнато изпълнение и харизматично сценично присъствие, което обаче не пречи на музиката да доминира. Kampfar откриват със солидна доза безпощаден норвежки блек метъл „Feigdarvarsel“, въвличайки безмилостно публиката в мрачения си саунд с примеси на викингска епика. Сет листът им е подбран, за да въздейства. Прецизността на „Ravenheart“ така наелектризира публиката, че виковете на някой вероятно са се чували на километри от сцената. Хипнотичното, вероломно изпълнение на „Ophidian“ идеално демонстрира динамичния контрол, който групата притежава. Присъствието на Dolk е магнетично. Гласът плътен и мощен прорязва мрака с яснота и самоувереност. Не е словоохотлив между песните, като оставя музиката да говори. Това е избор, който подсилва цялостната атмосфера на вечерта. Но преди „Dødens aperitiff“ дава воля на мислите си: „София, харесва ми да съм тук. Още ли сте живи, София?! Това е дяволски хубаво нещо, че сте още живи, защото единственото сигурно нещо е, когато смъртта дойде.“ Или както гласи една от емблематичните фрази в екстремния метъл “Only death is real”.

За разлика от много блек метъл групи, които разчитат на тежка театралност, декори, корпс пейнт и дизайнерски костюми, Kampfar се представят с опростен стайлинг и семпла сцена, позволявайки на могъщото си изпълнение и емоционален интензитет да говорят сами за себе си. Сценичната им енергия е силна и искрена. Истински Мастър клас по модерен блек метъл. Колегите им от Isole и Ereb Altor са излезли също да се насладят на шоуто.

В продължение на трите десетилетия съществуване, Kampfar са усъвършенствали звука си, който е баланс между свирепост и ритуално величие – и тазвечерното им представление доказва, че остават една от най-пълнокръвните групи, на които можем да станем свидетели на живо. Шоуто им се развива не като театрален спектакъл, а като дисциплинирана демонстрация на музикантщина и емоционален товар. Емоция, оголена до костите. Без огромна символика и умишлено търсена мистика, Kampfar тръгват по обратния път. Сцената е гола, осветлението е минимално, а акцентът е изцяло върху взаимодействието между музикантите. И това на музикантите с публиката. Това е смел избор – и работи. Липсата на разсейване от допълнителни акценти усилва първичността на изпълнението и всеки риф, всеки удар на барабаните и всеки рев от Dolk се приземява като северен ураган върху публиката. А тя още от първата нота е прикована към случващото се и пространството пулсира с колективна енергия. Когато Kampfar са наблизо и имат концерт, чувството че нещо изключителна се случва е безпогрешно. Феновете са не само екзалтирани, но показват и известно благоговение. Винаги, когато присъствам на концерт на норвежка блек метъл група си казвам: „Има защо именно норвежците да са носители и създатели на този стил музика.“ Вледеняващ мрак, който ти диша във врата и огнена енергия, която отприщва стихии и изгаря вселени.

Kampfar ни правят свидетели на представление което е едновременно опустошаващо и поетично. Грандиозно напомняне, че блек метълът, в най-добрия си вид, не е просто шум, нихилизъм или неразбираеми сигили, а дълбоко експресивна форма на изкуство. Тяхното шоу на живо е свидетелство за дисциплина, въздействаща атмосфера и емоционална автентичност. Преди „Tornekratt“ Dolk отново става словоохотлив като темата отново е смъртта. Той заявява: „Там винаги има някой, който си мисли, че е крал. Но той е шибан клоун, но си мисли, че е шибан крал. Но знаете ли какво? Това няма абсолютно никакво значение, защото накрая всички отиваме там долу! Накрая всички се търкаляме към Мрака!“…

Краят на сетовете на Kampfar винаги е умопомрачително емоционален, а въздухът така се насища с енергия, че можеш да я режеш. Цялото простраство в „Мамунарника“ е запълнено с гъст дим и усещането, че пред нас се е разтворила някаква Преизподня е толкова реално, колкото и музикантите на сцената. „Det Sorte“ един от от най-мрачните химни на групата, изграден около темата за смъртта, страха и конфронтацията със злите сили. Разказ за ужаса от края, където човек се сблъсква със своите демони. А демоните, които Dolk хвърли върху нас са повече от могъщи. И споменът от това, на което станахме свидетели не само през този ден ще отеква в мрачните ни души. Защото много неща ни се случиха за първи път, неща, които ни направиха по-богати и истински.

Сет лист Kampfar:

Feigdarvarsel
Ravenhearth
Scogens Dyp
Ophidian
Dødens aperitiff
Mylder
I Ondskapens Kunst / Norse
Tornekratt
Det Sorte