Северна поезия – Leprous, Agent Fresco и 22 в София
Петият концерт, или по-скоро пърформънс, на норвежците от LEPROUS се състоя на седми септември в столичния клуб „Mixtape 5“. Концертът беше част от европейското турне на групата, подкрепящо последния ѝ албум „Malina“ (2017). Към LEPROUS се присъединиха сънародниците им 22, както и исландците от AGENT FRESCО.
В 19:00 часа, точно по график, вратите на клуба се отварят и малобройната (засега) публика започва да пристъпва към залата. В клуба настроението е спокойно, а музиката е на ниво, което не пречи хората да разговарят помежду си.
Снимки: Сава Свиленов
Клиширано е да говорим за „точността на скандинавците“, но точно в 20:00 (и нито секунда по-късно) на сцената се качват 22. Публиката на брой е същата, както когато влязохме, а женската част от нея определено не остава равнодушна към появата на норвежците. Квартетът е сформиран още през 2008 година, но на нашата публика не е особено познат. Това не попречи на измазаните с флуоресцентна боя 22 да излеят прогресивната си артистичност. Групата оставя впечатление за отрепетирана хореография, а китаристът Magnus Børmark използва всички части от тялото си (включително и нос!), за да превключва ефектите на инструмента си. 22 не спират да се катерят и подскачат по сцената по време на целия си сет, а музиката им е повече от затрогваща, както личи по реакциите на хората в публиката, чийто брой прогресивно нараства. Високите вокали на Sturla Larsen, подкрепени от тези на Magnus Børmark и Mats Paulsen, ни пренасят в едно по-различно измерение, а измежду песните получаваме и по някое друго срамежливо, типично по норвежки, „We thank you so much“. След последното парче ни се иска да не слизат от сцената, а да продължат да свирят. Няма как, след кратка пауза, сцената се осветява отново и Sturla Larsen и компания се заемат да свалят музикалната си екипировка, докато AGENT FRESCO нагласяват своята. Не е учудващо да видим как двете групи си помагат взаимно.
Снимки: Сава Свиленов
В 20:45, отново по график, AGENT FRESCO заемат места на сцената. Част от публиката се появява едва сега, очевидно предварително запозната с творчеството на исландците, което за разлика от това на 22, е по-емоционално и лирично. Arnór Dan се доказва като мощен вокалист с недостижимите си високи тонове. Освен от музиката, разчуствани сме допълнително и от уточнението, че първият албум на групата е писан във връзка със смъртта на бащата на гласовития вокалист. Не можем да откъснем очи от момчетата на сцената, които свирят като за последно. Енергията им е заразителна и без да усетим, те също завършват изпълнението си. Благодарят на публиката няколко пъти, благодарят и на другите две групи, с които споделят тазвечершната сцена и се оттеглят с обещанието да ни чакат след сета на LEPROUS на щанда с мърч, за да „си поговорим на всякакви философски теми, които ни вълнуват“.
Снимки: Сава Свиленов
Наближава времето хедлайнерите на вечерта да се покажат и е забавно да гледаме как само най-гладните за цигарен дим излизат, а всички други тръпнат да видят любимците си. В 22:00 на сцената се качва челистът Raphael Weinroth-Browne, за да изпълни прекрасното си интро. Благодарение на луупър, той успява да ни покаже, че и с един иснтрумент може да се изсвири цяла неколкостепенна музикална композиция. След почти петминутното му изпълнение се появяват и музикантите от LEPROUS, които са посрещнати от бурни овации, а в клуба вече почти не се вижда свободно място.
Нерядко се случва да виждаме по концерти как обстановката се нажежава (в положителния смисъл на думата) с наближаването на акта на хедлайнерите. При LEPROUS покачването на температурата в емоциите на публиката не спря до последната им песен. Сетлистът им беше балансирано разпределен между парчетата от „Malina“, който промотират с това турне, както и такива от по-стари издания. Групата не пропусна да си спомни последния си концерт тук – очевидно с топли чувства.
Приятна изненада беше кавърът на MASSIVE ATTACK, по време на който по-голяма част от публиката пееше. Песните от „The Congregation“ (2015) също бяха от познатите и се посрещнаха с буйна радост. След „Slave“ групата се скри за много кратка почивка, преди да излезе за последните си три парчета. „The valley“,“From the flame“ и „Mirage“ бяха посрещнати с вдигнати ръце от всеки в публиката и вярно изпети текстове.
Трите групи спретнаха невероятно шоу, което по-добре би било описано с думата „пърформънс“. Концертът нямаше как да бъде възприет само чрез гледане и слушане. Той беше комплексно преживяване за всички сетива. Публиката не получи и миг почивка от вълшебната скандинавска музика и преспокойно можем да кажем, че сме жадни за още! Чакаме с нетърпение LEPROUS да се завърнат, а ако видим AGENT FRESCO или 22 отново, също няма да се оплачем.
Сетът на LEPROUS включва песните:
„Bonneville“
„Stuck“
„Foe“
„The flood“
„The cloak“
„Angel“ (кавър на MASSIVE ATTACK)
„The price“
„Illuminate“
„Leashes“
„Slave“
„The valley“
„From the flame“
„Mirage“
„точността на скандинавците“ правилно е в кавички. Помним много примери от тази година. Иначе цялото събитие беше супер. Хареса ми как организаторите решиха проблема с техническите проблеми и закъснението така, че да си спазят графика.