Кулминация на емоционалното опустошение – концерт на ESOTERIC в София

Фюнеръл дуумът е бутикова музика. Стил за ценители, които се обгръщат с меланхолия, подплатена от тежестта на ултрабавни рифове и смазваща атмосфера. Винаги съм твърдял, че това остава труден за разбиране жанр, който или прегръщаш, влюбвайки се доживот, или просто страниш от него. Моята любов към фюнеръла пламна доста отдавна, а огромна роля изиграха Shape Of Despair, Thergothon, Skepticism, Mournful Congregation, Longing For Dawn и Esoteric. Дълги години въпросните банди са добър спътник в периоди на самовглъбяване и посвоему отличен лек (колкото и парадоксално да звучи) на лошо настроение. Затова приемам с отворени обятия всяка възможност да гледам концерт на артисти от жанра. За моя голяма радост тази вечер героите са Esoteric, които се озовават за втори път в рамките на девет години в София, този път по покана на ThreeCords Records.

Пътувам към столичния клуб “Mixtape 5” прехвърляйки спомени от първото гостуване на бирмингамнци в София. Представянето тогава е феноменално, но горчивият вкус от липсата на задоволителна като бройка аудитория носи капчица разочарование. Ето, че ни се открива отлична възможност за поправителен и се надявам, че няма да я пропуснем.

Прочитам в социалните мрежи новините, че басът на Mark Bodossian е загубен някъде по трасето, но очевидно реакцията на организаторите е светкавична и проблемът е решен, както се убеждавам при разговора ми с Ани от ThreeCords пред вратите на клуба. Докато чакаме да бъдем пуснати в залата, дискутираме какво ни предстои с обичайните бойни другари, носещи музиката на Esoteric в сърцето си. Със задоволство отбелязвам, че хората са повече отколкото очаквам предварително.

Около 20:30 вече сме в залата, минаваме през дежурната спирка на щанда за мърч и попълваме липсите. В тъмнината различавам силуетите на Greg Chandler и барабаниста Joe Fletcher и разменяме няколко думи. Изненадвам ги като им връчвам за подпис сетлиста от предходното им участие в София. Пожелавам им успех и се фокусирам към сцената, където вече са родните Robust.

Тази вечер гледам Robust на живо за пръв път и съм повече от любопитен. Хората в бандата са музиканти с богат опит. Оставили са значима следа в родния ъндърграунд под една или друга форма и ми е безкрайно интересно да видя техния прочит на дуум метъла. В творчеството на Bus-T и компания има много тежест и характер. Балансът между рифовете и мелодичните пасажи е прекрасен, а пулсиращата ритъм секция подчертава тежестта на композициите. Силно впечатление правят вокалните линии и хармониите между гласовете на Bus-T и басиста Дидо. Категорично Robust биха се харесали на хора с афинитет към музиката на Godflesh и Neurosis например. Звучат песни от двете издания на бандата “Colossal Collisions” и “Superposition” – стегната 40-на минутна селекция, която демонстрира силата на Robust и оставя отлични впечатления.

Идва време за изпълнението на Esoteric и малко след 22:00 часа бандата поставя началото на сета си със съкрушителната “Beneath This Face”. Винаги съм смятал, че музиката на Esoteric по-скоро се преживява. Затова в продължение на следващите около 90 минути затварям очи и се оставям на интерпретацията на съзнанието ми. Понесени от хипнотизиращите и пулсиращи пластове китари и монолитна ритъм секция, мислите и чувствата сякаш се реят в безформена красота. В свят на стерилна и лишена от характер артистична среда, Esoteric са противоотровата. Те са катализаторите на състояние, лъкатушещо между шеметно въодушевление и съкрушително отчаяние.

Малко са групите, които съумяват да извлекат толкова много от звука на китарите си. Тройната атака, подплатена с пластове дилей, стоварва разтърсващ удар от сеизмични акорди. Преливките между агресивни рифове, чисти пасажи и солиращи мелодии подчертават усещането за пътуване отвъд реалността. Вокалите на Greg се разгръщат с чудовищна многопластовост, включваща смесица от дълбоки ревове и граничещи с истерия крясъци. Зад барабаните монолитният Joe Fletcher поднася истинска гръмотевична канонада. На фона на минималистичния му сет, изпълнението му е грандиозно. Прецизен и категоричен във всеки свой удар, Joe е онази ритмична сила, даваща нужната дълбочина и монументална класа.

Басът на Mark Bodossian допълнително заздравява ритмичното скеле. Нито за миг не си проличава Mark да се повлиява от очевидното неудобство да свири седнал в продължение на повече от час и половина, заради липсата на колан. Професионализмът му е просто неоспорим.

Изпълнението на Esoteric трудно може да бъде дефинирано като класически концертен сет. Парчетата преливат плавно едно в друго, благодарение на тихи подложки, загатващи за следващата част. Заради подобна цялост, песни като “Circle”, “Silence” и “Stygian Narcosis” се превръщат в плашещо мащабен звуков пейзаж. Някъде там музикантите поместват шедьовъра “Cipher”, превърнал се в една от най-емблематичните композиции на групата. С колосалната “Culmination” идват и последните акорди от изпълнението на англичаните.

Тазвечерното шоу на Esoteric носи онова натрапчиво усещане, когато чувстваш, че сякаш времето е спряло. В сърцето ти бушуват емоции, породени от музика, играеща си със сетивата по особено въздействащ начин. Колебаеш се дали просто си готов да си тръгнеш с усмивка от паметен концерт, или да закриеш лице в длани, за да се отдадеш на онзи сподавен порив на агонизиращо отчаяние, криещ се в дълбините на душата ти. Събирам мислите си и просто се отправям към изхода на залата. Виждам Елияс и Ани от ThreeCords Records и единственото, което мога да направя е да им кажа едно простичко “Благодаря за дързостта и смелостта да доведете групата тук!” След подобно безкомпромисно емоционално опустошение, просто нямам сили за многословност…

Сетлист на Esoteric:

Beneath This Face
Circle
Silence
Stygian Narcosis
Cipher
Culmination