Четири нюанса мрак – DIABLERY, NIHILISM, OCCULTUM и BELGARATH

Единствената асоциация, която навява топлата октомврийска петък вечер е за уют и спокойствие. Но неспокойните души, търсещи хладната прегръдката на Мрака се събират пред Live&Loud. Предвид факта, че блек метъл събитията не са толкова чести, тази вечер се очертава наистина специална. Белязана с различни настроения и мъничко сълзливост. Може би от сезона, кой знае… 🙂

Да си призная, длъжник съм на BELGARATH, тъй като не отразих последните им няколко участия, а BELGARATH са точно толкова омагьосващи, колкото при всяко тяхно излизане на сцената. Съдбата ме срещна с тях на „попрището (им) творческо в средата“ и от този момент станах един от най-запалените техни фенове. Не съм имала възможността да ги следвам на всяко участие, което са имали, но съм била на достатъчно, за да мога да кажа, че те израснаха невероятно много през тези години. Че всичко, което правят и са правили е било в името на това, да дадат на феновете си най-доброто, на което са способни. Същото се случва и тази вечер. Въпреки неразбориите около саунд чека и прогнозите, че началото доста ще закъснее, Belgarath заявява: „Точно в 9:00 забивам първия акорд на Winds of War и не ме интересува.“, и спазва заканата си.

Както винаги BELGARATH са харизматични и завладяващи. Стоят на сцената солидно и уверено и въпреки постоянните проблеми с техниката и мониторите представят сета си по най-добрия възможен начин. Имахме удоволствието да чуем предпремиерно почти целия нов албум „Requiem“, който е плануван да излезе през декември. „Morgoth“ с пънкарливото си rock’n’roll звучене ни зарежда с енергия и настроение, а едноименната „Requiem“ е шедьовър, който (сигурна съм) ще остане в историята на българския блек метъл като една от най-красивите екстремни песни. Съвсем в техен маниер сетът им е стегнат, не губят време в приказки и съответно плануваните 30-40 минути с тях минават неусетно.

В мен се загнездва човъркащо чувство на тъга, защото според плановете на момчетата това беше едно от последните им участия. След това…, кой знае. Все пак, дори и дълбок ъндърграунд BELGARATH успяха да си проправят своя пътечка, да създадат свой собствен, до болка познаваем стил сред морето от екстремна музика в днешни дни. Успяха да въвлекат много души в мрачния си приказен свят. Свят, в който лично аз винаги ще търся своето бягство.

Сет лист BELGARATH:

Winds of War
Black Altar
Tomb Among The Stars
Morgoth
Ice
Nefandus
Requiem

Започва подготовката за сета на OCCULTUM. В сравнение с тези на BELGARATH, броят на концертите на OCCULTUM, които съм посещавала  е далеч по-скромен. Те отдавна са група, която утвърди името си на родната екстремна сцена, а присъствието в състава на емблематични музиканти от същата тази сцена направи групата любима на много фенове. За това говорят и уплътняващите се редици в пространството отпред. Diabolus е със станалия негова запазена марка аутфит, включващ накитници с огромни пирони.

Виталността и мощта на групата проличава, както всеки път, още от първите акорди. Силен, плътен саунд, агресивни барабани и майсторски сола. Всичките пет песни в сета им са от студийния албум „The Nine Gates“. Завършват традиционно с химна „Satanic Black Metal in Hell“. Феновете са във възторг, искат още, но за съжаление времето на такива събития винаги е разчертано предварително. OCCULTUM слизат от сцената, за да я заемат първите ни гости от Гърция.

Сет лист OCCULTUM:

1. Intro.
2. Baphomet`s call.
3. Crossing of the void
4. Lightless Realms
5. Hate Ritual
6. The nine gates  
7. Satanic Black Metal in Hell (Urgehal Cover)

От NIHILISM сме очаровани, те от българската публика още повече. Въпреки идеологията си и това, което опитват да внушат с присъствие и сценично поведение от тази група струи осезаемо добра енергия. На пръв поглед създават впечатление на недостъпни темерути, но това се дължи по-скоро на притеснение и скромност, отколкото на някакъв вид звезделеене. Земни и здраво стъпили на земята, NIHILISM са млади и като възраст, и като група, но професионализма, който демонстрират е респектиращ.

Светлините са угасени, само от двете страни, ниско долу светят два прожектора, а пространството на и около сцената бавно започва да се обвива в дим. Мрачните, едва доловими силуети на музикантите ни въвеждат в дисонантна нереалност, в която бавни, почти депресивни пасажи се сменят с агресивни вокали и бласт бийтове. Публиката вече доста се е уплътнила, а когато отмествам поглед малко встрани ми прави впечатление един от феновете, който пее всяка една дума от текстовете.

Солунските ни гости сътворяват цяло чудо на сцената, предвид техническите проблеми, които съпътстват всеки сет. Това им печели аплодисменти не само от публиката, но и от колегите им музиканти, които също с интерес следят сета. Успявам да си открадна няколко минути за кратък разговор с Chris. И това, което споменах за скромността на момчетата напълно се потвърждава в този разговор. Той споделя, че е направо изумен от начина по, който публиката е приела NIHILISM. От обратната връзка, от отношението, от това, че толкова много хора са дошли да ги видят. „Наистина не очаквах подобно нещо. Толкова много хора, такава подкрепа. Благодаря! Това означава много за нас и дълбоко го уважаваме!“ Ние също се радваме, че се докоснахме до изкуството на „Нихилистите“.

И съвсем под секрет, вероятността да видим отново NIHILISM и то съвсем скоро, е много голяма.

Сет лист NIHILISM

Obscurite Noir
I,II,III,IV,VI,VII

Този път паузата е малко по-дълга, което засилва нетърпението от срещата с главните герои на вечерта – DIABLERY. Под звуците на интро музикантите заемат местата си сред мрака. Черните силуети мистично изпъкват на червената светлина от прожекторите. Черно-бял грим, дълги черни роби с качулки – обичайният имидж на повечето окултни блек метъл групи.

Започват с песен от предстоящият албум, за който Nimerius сподели в интервюто си и продължават с „Mundus Vult Decipi“ от сплита им с Shadowcraft. Подобно на BELGARATH те също изпълниха предпремиерно голяма част от предстоящия си албум (цели пет композиции). Музиката им е агресия, музиката им е посвещение, отдаване и призоваване (в началото на някои композиции фронтменът Setesh произнася заклинания на латински) С всяка изминала композиция атмосферата се сгъстява все повече, а адреналинът достига критични стойности.

DIABLERY е лудост. DIABLERY е зараза. DIABLERY е дяволско заклинание. Тихо се закача за върха на пръстите и бавно плъзва нагоре, докато те обсеби напълно и подпали мозъка ти. Предположението ми, че премахвайки клавирите от музиката си, саундът на гърците ще е още по-яростен и смазващ напълно се потвърждава. Композициите следват една след друга, а моето лично кресчендо и кулминация на сета им беше „Spiral Ascension of Becoming“. Само заради тая песен си струва да очаквам новото издание на „Заклинателите“ с неизразимо нетърпение. Песента е наситена с много музика, страст, емоция. В миг на откровение Nimerius ми доверява, че представянето на „Spiral Ascension of Becoming“ на българската сцена е било най-доброто им и интензивно изпълнение от цялото турне REVERENCE OF THE UNLIGHT MINI TOUR. „Самият аз го почувствах.“ – сподели той.

Изобщо и двете гръцки групи са влюбени в България и посрещането от страна на феновете. Пък да си призная ние този път наистина се представихме добре 🙂

Блек метълът не е просто черно. Блек метълът е душа облечена в черно. И като всяка душа си има своя характер и нюанси, така и четирите групи, които ни представиха диаболичното си изкуство през тази топла октомврийска вечер, го доказаха. Всяка една дишаше, изглеждаше и пулсираше по свой собствен начин, но в сърцето ѝ туптеше Мракът.

Сет лист DIABLERY:  

The Coming Fog
Mundus Vult Decipi
The Piercing Ice
Blackness Enshrouds This Congregation
Sanguine Emissions of Aeonic Ecstasy
Spiral Ascension of Becoming
Moonlit Dome Revealed