Хайлайтите от BRUTAL ASSAULT #29

В разгара на летният концертен сезон един от метъл фестивалите се отличава със своята нестихваща енергия, страстта на феновете, бдителните стражи, застанали високо, и сърдечните думи, които групите споделят с публиката — думи, които сякаш се пропиват във величествените крепостни стени и завинаги остават част от това вълшебно място. Всяка минута, всяка секунда, прекарана в крепостта Йозефов, е като приказно пътешествие в света на метъл, индъстриъл и ембиънт музиката.

За трети път стъпихме на чешка земя и се гмурнахме в море, богато на най-разнообразни музикални дарове. Преминаването през фестивалните врати на Brutal Assault беше като приятен бриз насред съвременното сивкаво ежедневие.

В началото на месеца се проведе двадесет и деветото издание на фестивала, което посрещна нас, феновете, с прекрасен лайнъп, разпределен на пет сцени в продължение на пет дни.

Програмата беше наситена с какви ли не музикални скъпоценни камъни, но, както винаги, успяхме да се докоснем само до част от тях, защото не умеем да се телепортираме и все още не владеем квантовото разделяне. Най-големите хайлайти за нас ще споделим с вас сега.

Изминахме всичките 1,372 км от България до крепостта Йозехоф и се гмурнахме в нулевият ден на фестивала с бира и фотоапарат в ръка и усмивка на лицето.

Групата Filth беше първата за вечерта, която слушахме и заснехме, като те представиха тежък хардкор-пънк сетлист, в който включиха и кавър на Limp Bizkit. След тях излязоха Morax, които буквално развяха коси на вятъра като в реклама на бързодействаща маска за коса и засвириха горд норвежки хеви метъл. Беше впечатляващо!

MORAX

Фюнъръл-дуум метълите AHAB бяха предпоследни, като добавиха щипка меланхолия към вече настъпилата хладна вечер. Тежкото им и мрачно звучене сякаш забави хода на времето, потапяйки крепостта в дълбоко и съзерцателно настроение.
Закриващи партито бяха The Laws (performing Sarcófago), които го направиха наистина подобаващо, изпълнявайки сетът си със същият плам, който видяхме и пред българските зрители по-рано през годината в Grindhouse. Енергията, която излъчва музиката им е наистина внушителна.

THE LAWS performing Sarcófago

Всички групи във вечерта на Warm Up партито се справиха чудесно със задачата си да загреят сцената Obscure и да поставят началото на Brutal Assault за двадесет и девети път подред.

Открихме първият официален фестивален ден още на обяд, отивайки подготвени с празни чаши и фотоапарати в ръка, а доброто настроение не си беше отивало още от стъпването ни на чешка земя.

Какво повече му трябва на човек от една хубава студена биричка и хубава музика през това нажежено лято?! Затова се запътихме към бара, взехме си студената напитка, а след това към една от главните сцени, за да гледаме Guilt Trip. Чудесна банда, енергична. Не спряха да подскачат тези хора, а краудсърфърите нямаха край. Но и няма какво друго да очакваш от качествен английски хардкор.

GUILT TRIP

Следващите наред бяха Onslaught, които излязоха тридесет и пет минути по-късно на съседната голяма сцена. Разтърсиха публиката, разтърсиха и крепостта със сериозна прецизност на дългогодишни плаватели по метъл моретата.

Малко преди да приключат се отправихме към сцената Obscure, която е на около десет минути вървене в крепостта. Там съвсем скоро щяха да започнат 200 Stab Wounds – американски дет метъл с привкус на дезинтегрираща се плът. Ако не сте чували за тях направете го! Изключително приятен автолизиран звук, заслужаващ вниманието на всеки дет метъл фен.

Настана време за кратка разходка из крепостта и глътка въздух за екипа. Биричка и лангуш, моля!
Денят едва сега започваше, а ние като прегладнели ловци, изхабили много енергия в преследването на деликатесни банди, седнахме на земята и отпочинахме за кратко. Но нямахме време за дълго спиране, защото в шестнадесет без петнадесет трябваше да сме отново на Obscure, където щяха да излязат Novembers Doom.

Така и направихме – след зареждане със студени напитки (разбирайте бирички) – се отправихме с бърза крачка към сцената. Изпълнението на Novembers Doom беше пламенно. Музиката им отекна във въздуха като дъх на исполин и се пропи в стените на крепостта. Дуум феновете винаги изглеждат толкова замислени. Това допринесе за леко минорният полъх във въздуха.

На сцената Octagon пък, до която много лесно се стига през тунел в крепостта, около час и половина по-късно излезе изключително интересна банда – Dom Zły. Поляците, активни от 2017-та година, заинтригуваха слухът ни и оставиха отпечатък, който ще помним дълго, изпълнявайки пост-блек метъл ритуалът си на това магично място.

DOM ZŁY

В програмата ни беше и Kim Dracula, който грандиозно излезе на сцената наведен и обгърнат в черна мантия, която театрално отметна встрани при първите акорди. Изпълнението на алтърнатив музиканта и бандата му впечатли феновете му, а нас остави заинтригувани.

Следващи в нашият списък бяха Municipal Waste, а това, на което присъствахме по време на изпълнението им, беше върховен фен-екстаз и безбройни краудсърфинг ентусиасти, яхващи отново и отново „waste” вълната. Снимките, които успяхме да направим са достатъчно показателни не само за енергията и скоростта, с която бандата изпълняваше песните си, но и за лошите настройки, които избрахме по време на изпълнението на групата. Но някак си може би точно така станаха именно „по-раздвижени“, не мислите ли?!

MUNICIPAL WASTE

Следващият фестивален ден започнахме с Kittie на главната сцена Marshall, които макар и да имаха не малка пауза в концертната си дейност, изобщо не са загубили пламъка, който ги отличава и ги кара да изпъкват дори и сред съвременните метъл банди. Харш вокалите на Морган Ландър остават един от най-отличителните знаци на Kittie, а в комбинация с плътното и агресивно звучене на групата създават онзи разпознаваем контраст между ярост и мелодичност. Супер изпълнение!

KITTIE

Малко по-късно след кратка бирена пауза преминахме към Death Angel на сцената Obscure, които излязоха от сенките и мигновено завладяха всички наоколо. Енергична, разтърсваща и наелекетризираща музиката на бандата не остави никой да си поеме въздух през цялото време. Марк Осегуеда нямаше спирачки и преминаваше от едната страна на сцената до другата безброй пъти, надъхвайки всички да скачат и да се радват на живота. Зареждащо представяне!

Body Count и Ice T излязоха великански на главната сцена Sea Shepherd и макар фотографи да не бяха позволени зад оградата по време на тяхното изпълнение, застанали сред публиката ние успяхме да видим още по-отблизо вълнението на феновете. Ice-T почти не остави дистанция между себе си и публиката, което е типично за него. Той говори с нас, шегува се, разказва истории и ни въвлича в случващото се на сцената. Сплотеността на всички личеше във всеки поглед и във всяко движение през цялото време. Китарата удряше тежко, барабаните държаха всичко в движение, а Ice-T не остави вниманието да се отклони от сцената нито за секунда.

BODY COUNT feat ICE-T

В предпоследният ден на Brutal Assault #29 хапнахме брънча си на гарата в Нове Место, а по-късно, вече на фестивала, десертирахме с Ratos de Porão и какво? – биричка! Бразилците превърнаха сцената в една непрекъсната смесица от бърз хардкор пънк, траш и вихрушка от емоции пред нея. Жоао Гордо не спираше да комуникира с публиката и да я подканя да отвори поредния мошпит, докато останалите поддържаха скоростта и почти непрекъснатото движение на сцената. Вокалистът се обърна към нас казвайки, че пеят на родният си език и, че знае, че нищо не разбираме, но и, че не му пука, хаха!

RATOS DE PORÃO

Днешният ден беше специален за нас, защото по-късно щяхме да проведем едно от общо двете интервюта за тази година на фестивала. Беше изключително удовлетворяващо и вдъхновяващо да разговаряме с интелигентни хора, здраво стъпили на земята, разтърсени от живота и такива, които знаят какво са постигнали и какво искат да оставят след себе си.

Следваха Clawfinger, които бяха важна част от програмата ни, заради посланията им към света – светли и директни. С музиката си те непосредствено чоплят коричката на раната, която всеки един непочтен човек има на задните си части, непозволявайки му да стои съвсем комфортно на стола си и да гледа от високо. В изпълнението на групата се усети топлината и човечността на обединението. Успяхме да ги заснемем, но през повечето време бяхме наблюдаващи на това изкусително рап метъл шоу, което докосна сърцата ни. Положителната енергия, която бандата излъчваше съвсем успешно накара всички ни да се усмихнем, слушайки тази красива плетеница от звуци.

CLAWFINGER

На съседната Sea Shepherd сцена следващи бяха легендарните Primus. Те излязоха пред публиката със саунд, който трудно може да бъде сбъркан. Басът на Лес Клейпул беше в центъра на изпълнението, а зад него се подреждаха накъсани ритми, странни мелодии и онзи особен хумор, който присъства и в текстовете им. Звучаха като на запис! И бяха точно толкова екстравагатни на живо, колкото и си ги представяхме. Изключително вкусен миш-маш!

Успяхме да чуем само първите три песни и се отправихме към прес центъра, за да посвършим малко задачки, за които ще прочетете съвсем скоро в сайта ни.

PRIMUS

Нашите хайлайти за последният фестивален ден за нас бяха ексклузивно деликатесни!
Sacred Reich – супер позитивни и оптимистични трашари, отправящи непрекъснати хубави послания към всички нас между песните.
В прес центъра видяхме и поздравихме вокала за изключително готиното шоу, което спретнаха.

SACRED REICH

Monstrosity – здрава дет метъл машина! Вокалите на Едуин Уеб стояха тежко върху скоростните рифове, а мош питовете не спираха през цялото време.

На мийт енд грийта с тях успяхме да вземем и автограф от всички членове на групата, както и да ги поздравим за чудното изпълнение.

MONSTROSITY

Cryptopsy – техничен дет метъл, който ни остави без дъх. Виртуозни китарни рифове, бързи моменти, колкото ти душа иска! И тях не успяхме да гледаме докрай, но поне усетихме сладкият вкус на некротичната суровост на музиката им подобаващо. Надяваме се скоро отново да се докоснем на живо до музиката на тези метъл композитори.

Това, на което присъствахме тази година на Brutal Assault ни остави без думи, поне за момента, в който наблюдавахме изпълненията на любимите си банди и осмисляхме казаното от тях по време на личните ни разговори.

Фестивалът приключи, приключи и тазгодишното ни пътешествие в крепостта. Изморени от пет-дневният метъл поход ние се отправихме към красивата къщичка, която си бяхме наели за престоя ни в Чехия, защото утре щяхме да ставаме рано и да тръгваме наобратно.

Тазгодишният Brutal Assault беше изпъстрен и с други разноцветни метъл перли като Alcest, Amorphis, Amenra, Left To Die, Deicide, Immolation, Carpathian Forest и много други. Всяка една от тези банди е оставила своят собствен уникален отпечатък върху музикалната история и това е възхитително и вдъхновяващо!

Удивително е какво може да направи музиката с човека. Тя може да носи безброй емоции, които всеки от нас преживява по различен начин. А може би именно това е най-красивото — че сме толкова различни и че многообразието от чувства, които музиката може да събуди у нас, е неизброимо.

Очакваме тридесетата годишнина на Brutal Assault с изключително нетърпение!

Благодарим за вниманието и до скоро!