Pain Of Soul – THE COLD LAMENT
Като цяло съм скептично настроен към групи с фронт-дами. Някак си не мога да възприема нежния женски глас над тежката музика. От Pain of Soul и THE COLD LAMENT, обаче, останах с много добри впечатления. Прекалено е трудно музиката на групата да се впише обективно в един стил, но ако трябва да го направя, това ще бъде dark metal. Ако не трябва, ще напиша, че бразилците преплитат много нишки в своето творчество. Женските вокали и оперните заигравания на Dani, заедно с допълващите ги дет грухтежи на Joel, създават доста специфична и интересна атмосфера. Тъмна, непрогледна атмосфера, която се гради върху основите на doom, death и gothic метъла.
Трак листът на THE COLD LAMENT е следния:
1. The Cold Lament
2. Nightscream
3. Damn Kingdom
4. Ruhe Sanft
5. Das Tal Des Vohlstandes
6. Sweet Suffering
7. Dark Lord
Продължителност: около 48 минути (перфектно за моя вкус!)
Едноименното, откриващо парче започва с нежна китарна мелодия, която по-късно преминава в наистина тежки рифове, служещи за фон между вокалната игра между женска опера и ревове в ниския регистър. Парчето е доста балансирано и запомнящо се – неслучайно албума носи неговото име.
Все пак има едно нещо, което изпъква не само тук, но и в албума като цяло – барабаните. За хора, чужди на стила, силно изразените барабанни линии може би ще се сторят не на място и прекалено дет. Аз виждам нещо, което за съжаление не срещам често в младите дуум банди. Ситните каси, които реже Луис и изявения барабанен бас ме препращат към първия албум на бащиците от Candlemass. Точно така, едно от нещата, които толкова силно ме заплени в музиката на основоположниците на дуума, са именно тези бързи и тежки барабани, съчетани с по-бавна и потискаща музика. Именно така, те изграждат клетката, в която обичам да се затварям, слушайки Leif Edling и компания. За всички, които не ме разбират, нека чуят Demons Gate или Black Stone Wielder. Все пак Pain of Soul не просто копират този похват от Candlemass. Те го усъвършенстват. Тези тежки барабни на места остават сами с баса (Damn Kingdom например), подчертавайки колко е важна ритъм секцията за една група. Като цяло албума звучи като едно цяло, като на места изпъкват различните стилове, съчетани в музиакта на бразилците.
Като обобщение: цялостен, разнообразен и интересен албум за ценители на наистина тежкия метъл, преплитащ много влияния в себе си. Все пак не гениален, така че получава оценка 7,5/10.