Интервю с Nasty Ronnie (NASTY SAVAGE)

„Running Free Festival“ се завръща на 28 и 29 август за своето девето издание. Домакин отново е къмпинг „Стринава“ край Дряновския манастир, а организатори са „Metal Force“ HMC. Двата дни на „Running Free IX“ събират представители на траш, дет, блек/траш и спийд метъл сцената. В афиша тази година стоят имената на MASSACRE, AURA NOIR, THE TROOPS OF DOOM, CRUEL FORCE, POLTERGEIST… Една от бандите, които за първи път ще свири, както на фестивала, така и въобще в България е американския траш култ NASTY SAVAGE. Те ще закрият фестивала на 29 август. Със съдействието на организаторите лидерът на NASTY SAVAGE Nasty Ronnie даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Nasty Ronnie (NASTY SAVAGE) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 17.08.2026 година.

От другата страна – Привет, Ronnie! Скоро ще свирите в България за първи път. Какво ще представите тук с NASTY SAVAGE?

Nasty Ronnie – Човече, много сeвълнуваме, че идваме в България. Чувал съм, че хедбенгърите, трашърите и метълите, цялата метъл общност, са едни от най-великите. А шоуто ще бъде убийствено. Ще бъде истински ад. Тези неща още повече разпалват NASTY SAVAGE. България е исторически момент за групата. Идваме! Повече от четири десетилетия NASTY SAVAGE носят хаос. Над 40 години. Затова приемам всяко шоу така, сякаш може да е последното ми. Никога не знаеш, какво ще стане. Ще дадем 100% от себе си. Нямам търпение да погледна феновете в очите. Искам да ги кача на емоционално влакче, да им дам пътуване и приключение, но и спомени, които ще останат. Ще обгорим образи в съзнанието им. Това са NASTY SAVAGE, които идват в България.

От другата страна – Сетлистът? Какво ще свирите, защото преди две години издадохте „Jeopardy Room“?

Nasty Ronnie – Никога не обичам да издавам всичко, защото трябва да има изненади за феновете. Но в сета ще присъстват „XXX“, „The Morgue“, „Unchained Angel“, песни от демо касетите, „Witch’s Sabbath“. Презаписахме я в „Jeopardy Room“ и в нея гостуват John и Donald Tardy от OBITUARY. Така че ще я изсвирим. Ще има и няколко песни от „Jeopardy Room“, също така „Gladiator“ от първия, както и всички основни парчета, които сме свирили през годините. Имаме толкова много песни. Обичаме ги всички, Като деца са ни. Обичаш ги еднакво, но в сетлиста можеш да сложиш само няколко. Затова обикновено избираме онези, които свирим отдавна и които вече са класики за NASTY SAVAGE.

От другата страна – Защо първите три албума на NASTY SAVAGE станаха класика? Как си го обясняваш?

Nasty Ronnie – Мисля, че просто 80-те бяха такива. Това бяха трите албума за „Metal Blade Records“. Може би с най-добро разпространение и най-добра промоция, макар че пак не беше достатъчно. Според мен не постигнахме онова, което очаквахме, искахме или вярвахме, че можем да постигнем. Каквото било, било. Трябва да го приемем. А дали са класики, не е моя работа да определям. Това зависи от хората. Те трябва да разпознаят музиката, страстта, да приемат създаването на песните. И заслугата е на членовете на групата, които написаха тези композиции – Ben Meyer, David Austin и Fred Dregischan в първия албум, Dezsõ István Bartha във втория, Chris Moorhouse, мир на праха му, в третия. Всеки албум беше стъпка напред, а ние все още търсехме себе си. Кои са, кои всъщност са NASTY SAVAGE? Опитвахме се да открием собствения си стил, собствената си оригиналност, за да бъдем истинските NASTY SAVAGE.

От другата страна – През последните години много групи от 80-те се завърнаха. Имаш ли идея защо тези класически банди го направиха?

Nasty Ronnie – С годините не искаме да бъдем от хората, които се отказват. Искаме да заявим, че отново ще посегнем към метъла, че ще опитаме още веднъж. Ще го направим отново. С NASTY SAVAGE сме активни от пет-шест години. Направихме албума „Jeopardy Room“ и продължихме с концерти. През тези четири десетилетия, ту по-активно, ту по-рядко, винаги сме държали знамето на NASTY SAVAGE вдигнато високо. Не знам каква е историята на другите групи. Но при нас, докато промоутърите искат да свирим и има фенове, които искат да научат NASTY SAVAGE, ще сме там. Младите днес може изобщо да не знаят кои сме. Трябва да излезем, да им покажем кои сме и да ги спечелим. Трябва да го заслужим. Дори и днес трябва да заслужиш мястото си, да заслужиш уважението и да го вземеш, когато си на сцената. Трябва да извлечеш най-доброто от това, което имаш в живота, от всеки ден. Аз съм в четвъртата четвърт на своя и ще продължавам така докрай. Така че групата е активна от доста време. Преди David Austin да напусне NASTY SAVAGE, имахме много концерти. Неговият последен беше в Мексико. После взехме Dave Orman и веднага продължихме. Свирихме в Тълса, Оклахома, после направихме още концерти. След това издадохме „Jeopardy Room“ и продължаваме да свирим. Така че сме в играта, за да я спечелим.

От другата страна – Можеш ли да споменеш за какво си бил ядосан преди, а сега гледаш на това с усмивка?

Nasty Ronnie – Никога не гледам назад в историята на NASTY SAVAGE, защото не можем да променим миналото. Гледам само напред. Как можем да направим нещата по-добри, да запазим групата жива и да създаваме още добра музика, която хората харесват, но и музика, която наистина идва от нас, която ние сме създали. Това, което ме прави щастлив, когато се обърна назад, е всъщност че мога да гледам напред и да си върша работата. Да имам възможността, да се кача на самолет, да летя 12–13 часа до Европа, после да мина през планини, долини, хълмове, магистрали и пътища, за да стигна до България. Това ме прави щастлив. Срещите с нови хора, новите приятелства и отношения. Страхотният промоутър, който ни доведе, който се свърза с нас и каза: „Човече, искаме да свирите.“ Това са невероятни неща. Срещите с феновете, реакциите им, това да чуеш как публиката влиза в песните заедно с нас. Ние празнуваме. Трябва да отпразнуваме тази вечер заедно. Тази вечер сме тук заедно. Нека извлечем максимума от нея. Нека ѝ се насладим. Трябва да се наслаждаваме на живота.

От другата страна – Какво искахте да кажете с музиката си в миналото и какво искате да кажете с музиката си днес?

Nasty Ronnie – Знаеш ли, пак ще кажа, миналото си е минало. Какво идва утре? Какво ще направим след това? Как можем да създадем по-добра музика, по-добри отношения между членовете на групата, така че всички да са едно цяло? Ако всички са на една вълна, групата е сплотена. Това е важното за мен. Не можеш да промениш онези плочи, които вече сме направили. Песните в тях са важни за развитието ни. Когато ги слушам днес, си казвам, че момчетата, които бяхме тогава, са създали много добър материал. Самата музика е силна, може да бъде хипнотизираща, може да бъде прогресивна, много е оригинална. Ние наистина никога не сме звучали като друга група и винаги съм се гордял с това. Искаме да продължим по същия начин. Всеки албум, всеки състав е нова глава. Сега сме именно в такава нова част от историята на NASTY SAVAGE и ще я караме, докато системата издръжи. Няма да се отказваме. Ще продължим да сме там и да показваме на хората, че все още сме сила, с която трябва да се съобразяват. Все още сме групата, която започна през 80-те в Брандън, Флорида. Групата, която завинаги промени метъла за много хора и всъщност вдъхнови цяла дет метъл вълна – DEATH, DEICIDE, MORBID ANGEL, ATHEIST, OBITUARY. Тези момчета ни гледаха как свирим и това ги запали достатъчно, за да създадат брутални траш групи, които превърнаха Брандън и Тампа, Флорида, в дет метъл столицата на света. После, с „Morrisound Recording Studios“, започнаха да идват групи от цял свят, за да записват там. Преди ние да излезем, имаше SAVATAGE, помня ги още като AVATAR. Потова време големите банди идваха от Калифорния и Ню Йорк като EXODUS и SLAYER. И изведнъж се появяваме ние от блатата на Флорида. Хората се чудеха, кои сме и от къде идваме. От Флорида? Там няма групи. Каква Флорида? Но само след няколко години мястото се превърна в метъл столица, а после и в дет метъл столица на света. Гордея се с успеха на всички онези групи, с това, което създадоха и постигнаха. Наистина се гордея, защото те признават в интервюта приноса на NASTY SAVAGE. Виждал съм някои да носят наши тениски. Много е яко! Така че това сме ние, човече, създаваме истинска, 100-процентова музика и хаос, когато свирим на сцената.

От другата страна – Кое спонтанно решение, взето само за няколко секунди, имаше най-голям дългосрочен ефект върху групата?

Nasty Ronnie – Мисля, че става дума за целия труд, за цялото натрупване. Когато завършим албум, вече не можем да го променим. Готов е. После започваме да се замисляме, че сме могли да променим това или онова, но вече не можем. Значи продължаваме към следващия. Какво следва? Как създаваме нещо ново? Как оставаме актуални? Как се задържаме в свят, в който всяка седмица и всеки месец излизат стотици нови банди? Как оставаме значими? Как да накараме промоутърите да продължават да ни канят по фестивали и концерти, звукозаписните компании да ни търсят, феновете да искат да купуват нашия продукт? Всъщност всичко опира до това да си вършиш работата и винаги да се стремиш, да правиш нещата в живота по-добре за себе си. Трябва да си добър човек, за да си добър в музиката, в бизнеса или в каквото и да било друго, защото всичко започва от това кого виждаш, когато се погледнеш в огледалото. Бъди добър човек, помагай на другите, създавай силни отношения, цени семейството си, обичай децата си, подкрепяй и уважавай родителите си, работи здраво, пази гърба на хората, с които работиш, създавай велики неща. И светът може да бъде по-добро място.

От другата страна – Кое беше най-хаотичното шоу на NASTY SAVAGE, което те накара да се запиташ дали изобщо някога ще има друго шоу?

Nasty Ronnie – Това ще бъде концертът в България. Следващото шоу. Именно то ще бъде най-хаотичното, когато излезем на сцената. Ще има телевизори. Ще има вериги. Ще преживеете хаоса на музиката. Ритъмът ще ви освободи. Защото се случва точно това. Натискаме копчето и ритъмът на тази музика нахлува в съзнанието ми. Не знам какво се случва. Все едно съм по време на сеанс на шаман, като вещерско сборище, като празник на живота, на времето, на движението и ритъма. Рокендрол, хеви метъл, дет метъл! Всичко събрано в едно. Като Холивуд е, като емоционално влакче. Всяко шоу има свои истории. Има пролята кръв. Има разбити телевизори. Това е хаос. На всяко шоу нещо избухва и аз просто се надявам да премина през него. Излизаш на сцената, усещаш ритъма, а ритъмът освобождава и теб, и феновете. И ще му се насладим заедно. Затова казвам, че България е следващата. Вие сте в списъка. Когато стигнем до България ще свирим пред великите български фенове, както днес говоря с теб в радиошоуто, защото ти движиш това предаване. При теб са били всички големи групи, както и по-малки. Няма значение. Ти подкрепяш метъла. Трябва да подкрепяме такива радиопредавания и хора като теб, които поддържат метъла жив и водят NASTY SAVAGE в българския ефир. Ето за това съм толкова запален. Ще стане, човече.

От другата страна – Случвало ли се е сценичният образ на Nasty Ronnie да създаде проблеми с полицията, със собственик на клуб или с публика, която не е разбрала какво представлява представлението?

Nasty Ronnie – Не се сещам за такъв случай. Може да има истории, които вече не помня, но по-скоро не. Защото това е забавление. Това е шоу, но е истинско. Понякога трябваше да казвам на охранителите, да се дръпнат и да не закачат момчетата, които искат да скачат от сцената. „Не ги изхвърляйте.“ Бутал съм охранители и съм им казвал: „Ей, човече, по-спокойно с тези неща.“ Но промоутърите обикновено знаят в какво се забъркват, когато поканят NASTY SAVAGE. Ние проявяваме уважение. Не чупим чужда собственост, чупим нашите си неща, нещата, които ни предоставят. Може да остане бъркотия и затова трябват метли, за да се измете всичко и изхвърли в контейнера. А за полицията, в миналото, когато бяхме млади, първият концерт, който изобщо направихме като NASTY SAVAGE, беше в квартал в Брандън, Флорида, в страничния двор на една къща, насред предградие. Навсякъде имаше къщи. Пред нас имаше около 50 души. Вдигнахме си сцена отстрани на една къщата. С вана на Fred Dregischan домъкнахме куп дървен материал от строежа на една къща. Донесохме го, построихме сцената и започнахме да свирим. Изведнъж дойде полиция. Бяха две или три патрулки. Казах на останалите, да изчакат, докато стигнат точно пред сцената. Това беше в началото на 80-те, още преди да имаме демо касета. Ченгетата стигнаха до сцената и ние започнахме да свирим „Breaking the Law“ на JUDAS PRIEST. Сещаш се „Breaking the law, Breaking the law, Breaking the law“. Полицаите наистина се ядосаха. Предупредиха ни, че ако не спрем да свирим, ще ни приберат в ареста. Всички трябваше да си тръгнем. После си тръгнаха. И какво направихме ние? Щом си тръгнаха, започнахме пак, защото знаехме, че феновете ще започнат да говорят, че NASTY SAVAGE е нова група и продължава да свири, дори, когато идват ченгета. Не се подчиняват на заповеди! Така започнаха NASTY SAVAGE, с антиавторитарна енергия или просто с каквото беше нужно, за да ни забележат. После по средата на шоуто полицаите се върнаха и тогава наистина ни спряха. Но всички вече говореха за нас. Така че това трябва да правиш, да излезеш и да накараш нещата да се случат. Никой няма да ти ги пусне в скута и да каже, давай, ти си, пробвай партизански маркетинг. Излез, лепи флаери, раздавай ги, стискай ръце, целувай бебета. Трябва да се рекламираш сам. Трябва да пишеш писма, да говориш с феновете си, да разбереш кой може да ти помогне с промоцията и маркетинга. Създавай истински запалени фенове. Винаги е било така. Забрави негативите. Само напред, позитивно, натискай, натискай, натискай и после натисни още малко. Успехът е в собствения ти ум. В твоите ръце е. Както казах, погледни в огледалото. Когато се събудиш сутрин, погледни в огледалото. Това е човекът, който контролира нещата. Това е единственият човек, който има контрол.

От другата страна – Коя история от четирите десетилетия на NASTY SAVAGE никога не разказваш в интервюта, защото никой не е задал правилния въпрос?

Nasty Ronnie – Това е труден въпрос, защото каквото се случва на пътя, остава на пътя. През годините са се случвали много диви неща, но за повечето вече сме говорили. В крайна сметка винаги става дума за хората, за феновете, за това да станеш, да се появиш навреме и да продължиш напред, докато прекосяваш страната. През 90-те направихме 60 концерта за 65 дни с D.R.I. и SICK OF IT ALL из цяла Америка. А наскоро загубихме вокалиста на SICK OF IT ALL. Lou Koller беше абсолютна легенда, но отвъд това и велик човек, истински, страхотна личност. Преди две години загубихме и Curtis Beeson, нашият оригинален барабанист – Curtis Beeson, Акулата. Никой никога няма да бъде като него. Преди години загубихме и Richard Bateman, един от най-бруталните басисти, с които някога съм делил сцена. Невероятен автор на песни, изключително талантлив. Мисля, че Richard можеше да бъде басист на METALLICA, ако беше отишъл на прослушване. Толкова добър беше. Chris Moorhouse беше друг басист, който имахме в „Abstract Reality“. И него вече го няма. Това са историите, които искам да разказвам, за тези момчета, за да им отдадем заслуженото и да ги почетем. А най-първият ни барабанист, още преди да станем това, което бяхме, преди демо касетата, беше Craig Huffman. Той беше човекът, който ме вкара в групата. Така че минах от Craig към Curtis, а тези момчета вече ги няма. Може би не сме казали достатъчно хубави неща за тях, за приноса им към NASTY SAVAGE и за това как помогнаха да станем това, което сме днес. Всички те са част от онези глави в книгата, за която ти говорех. Всеки от тях има много голяма роля в тях. Трябва да ги почитаме и никога да не забравяме откъде идваме. Това са историите, които вероятно трябва да бъдат разказвани повече. Добрите истории за хората и за феновете. На онова турне, в края на някой концерта, казвах: „Между другото, тази вечер търсим място, където да преспим, ако някой има…“ И хората отговаряха: „Останете у нас, можете да останете у нас.“ Оставахме при феновете, за да спестим пари. Нямаше значение дали беше студен бетонен под в южен LA. Или в Тексас някой казваше: „Баща ми е в петролния бизнес и е извън града“, а после отивахме в огромен дворец, нещо направо невероятно. Това са големите истории – хората, приключението, пътуването. Как сипваш бензин в резервоара, за да продължиш? Как намираш мястото? През 80-те ги нямаше картите на Google, нямаше мобилни телефони. Трябваше да отидеш до улична телефонна кабина и да се обадиш. Нямаше Интернет. Просто карахме, гледахме пътни карти и търсехме следващия град. Отидохме в Тексас на турне само с издадена демо касета, защото ни въртяха по радиото, точно както говорим днес. Има една радиостанция в Тексас, KPFT, която пускаше NASTY SAVAGE, защото им бях изпратил касетата. После правехме интервюта като това. В един момент ни казаха, че искат да организират няколко концерта на групата. Дари се интересуваме? Напълнихме резервоара и тръгнахме за Тексас с демо касета, защото вярвахме в себе си. Хората трябва да вярват в себе си всеки ден. За да бъдат по-добри, да извлекат максимума от живота си, защото той минава бързо.

От другата страна – Коя е най-великата история за NASTY SAVAGE, която звучи напълно измислено, но всъщност се е случила точно така, както хората я разказват?

Nasty Ronnie – Човече, това е още един добър въпрос, на който наистина не знам отговора. Навън може да има всякакви слухове. Говорил съм с хора, които ми казват, че са ни гледали в някой град. А аз си мисля, че ние никога не сме свирили там. Така че не знам. Нямам истински отговор. Мисля, че ме хвана с този въпрос, защото аз се занимавам с реалността и с това, което мога да контролирам. А това, което се опитвам да правя на 110%, е да контролирам реалността на NASTY SAVAGE.