Интервю с Belgarath – (BELGARATH)

Искаме или не, на 13 декември (петък) се разделяме с една от най-харизматичните групи от родната екстремна сцена. BELGARATH ще изнесат своя концерт-промоция, на който хем ще се сбогуват като група с феновете си, хем ще представят новия си албум „Requiem“. Това ще се случи в столичния клуб „3 Уши“. Повече за събитието, освен от това интервю ще научите съвсем скоро и в новинарския ни поток. Вижте какво сподели Стефан „Belgarath“.

Satania: Здравейте! Според моите архиви последно сме си говорили с вас преди цели 4 години, пък и сега имаме няколко повода 🙂 Какво се промени за вас и Belgarath през тези 4 години?

Belgarath: Здравей, наистина не помня от колко време не съм ти отговарял на въпроси в интервю, но ти си един от най-осведомените наши фенове, чак се чудя как успя да измислиш въпроси, на които не знаеш отговорите 😀

За да спестим време отново аз (Стефан) ще отговарям от името на BELGARATH. Какво се промени за нас: с годините личните и професионални ангажиментите на всеки един от нас станаха значително повече, част от приоритетите ни се промениха, но въпреки това не сме си позволявали да се отнасяме несериозно към музиката, която правим.

Какво се промени за BELGARATH, преди около 3 години басът беше поет от Witcher, а от около година и половина Purgatorius свири lead китарата в музиката на BELGARATH, което естествено доведе и до промяна в аранжимента на някои от старите ни песни и начина на композиране на песните от предстоящия ни албум.

S.: Първо да ми разкажете за новия албум. Предвид факта, че сте решили той да е и последният заглавието му може би е показателно, но все пак – защо „Реквием“?

B.: Да, „Requiem“ ще е последен албум за BELGARATH. В началото на 2019 решихме, че ни е дошло време за почивка. Имахме материал за втори албум и решихме преди да се оттеглим да го запишем, и да го представим в края на 2019. Доста се чудихме как да запишем албума дали да е live запис или да е всеки поотделно.

Първоначално се насочихме към варианта всеки поотделно и дори записахме пилотни китари, но след известни колебания решихме, че BELGARATH не звучи така. Затова го записахме live и въпреки, че записите и обработката имаха трудности, в крайна сметка постигнахме това което искахме. Почти до края на процеса по подготовката на албума нямахме заглавие, то се появи след като решихме, че песента „Requiem“ ще е последна в албума. Защо Requiem, защото в крайна сметка всичко свършва с Requiem.   

S.: Колко песни ще съдържа албумът, кой е автор на музиката и текстовете?

B.: Официално албумът съдържа 6 песни. Автор на музиката сме всички ние от BELGARATH, всеки е дал по нещо от себе си, за да се получи финалния вариант. Текстовете на „Tomb Among The Stars“, „Ice“ и „Ash“ са писани по стихове на нашия приятел Peter Wolf, чието дело е и обложката на албума. „Morgoth“ е писан от Negthorn (който вече не е част от групата), „Nefandus“ и „Requiem“ са мои, а редакцията и оформлението на текстовете е дело на Purgatorius.

S.: Кога се очаква издаването на „Requiem“, знаем че е през декември, но имате ли вече точна дата?

B.: Официалното излизане е планирано за 13.12.2019, датата на неговата промоция в столичния клуб „3 Уши“.

S.: Както обичам да казвам „бивш музикант НЯМА“. Въпреки, че прекратявате с BELGARATH, творчески кой как ще продължи от тук нататък?

B.: Хахахах, тук ключовият момент е думата музикант, а аз определено не бих се нарекъл музикант. Малко вероятно е да ме видите пак на сцена, но ще призная, че обещах на приятел да му помогна с китарите в неговия дълго отлаган doom/black проект. Purgatorius (Никола) продължава своя музикален път с Vokyl, The Clansman (Вальо) смята да доразвие и подобри уменията си като барабанист, засега без да бъде ограничаван от група или стил. Witcher (Ивайло) ще продължи да се занимава с музика, но дали ще го видим скоро на сцена само времето ще покаже.

S.: Мислите ли, че BELGARATH ще/е остави/л следа в историята на българската екстремна музика. Като например след още 10 години някой млад надъхан фен да изрови вашите записи и да каже „ей, тия са били много яки!“…

B.: Времената, в които живеем предлагат огромен избор от стилове, от формати за разпространяване на музиката, и разбира се не на последно място да си купиш музика или да си я свалиш безплатно. Може да звучи нескромно, но от целия музикален избор хора от цял свят са се свързвали с мен за да си купят диск или касетка точно на BELGARATH, така че щем не щем сме оставили следа в историята на българската екстремна сцена. А дали някой след 10 години ще си каже  „ей, тия са били много яки!“, не мога да кажа, но на мен ми стига фактът, че с мен са се свързвали музиканти от групи, на които съм фен от години и са ми казвали „вие сте много яки, ако идваме в България искаме с вас да свирим на една сцена“

S.: С какво искате феновете, и колегите ви музиканти да запомнят BELGARATH?

B.: С какво искаме да ни запомнят феновете…? Старали сме се винаги, без значение от условията, публиката или времето ни за изява да даваме 100% от себе си. Така, че ще е яко ако феновете ни запомнят с това, че когато и където и да са посетили концерт на BELGARATH са си изкарали яко, слушайки яка музика.
С какво бихме искали да ни запомнят колегите ни от другите групи. С това, че с нас се е работило лесно.

S.: Правихте доста турнета из Източна Европа. Разкажете за най-страхотното си преживяване, което винаги ще помните и за най-гадното, което бихте искали да не се е случвало?

B.: Тъй като през годините сме били в различен състав, ще ми е трудно да кажа, кое е най-страхотното преживяване, което ни се е случвало като група. Едно от най-яките неща, които сме преживяли на концерт, беше в Ниш. Тогава свирихме пред най-непредубедената публика в концертната ни история. Клубът беше пълен с фенове, които бяха дошли да видят групите, да чуят какво свирят и да се забавляват. Според мен болшинството от тези хора дори не слушаха блек метъл, но се получи един страхотен концерт, зареден с много енергия и полят обилно със студена бира.

Наистина гадни преживявания не сме имали. Навсякъде където и да сме свирели – шоуто, организацията, пътят или настаняването са имали своите силни и своите слаби страни. Не знам дали е късмет, но неща от типа на: „да ни се счупи тур буса“, „да ни откраднат техниката“, „да ни изчезнат вещи от клуба или хотела“, „да ни арестува полицията“ и т.н. не са ни се случвали. Гадна ситуация се случи на вокала ни (Purgatorius) на участието ни на Balkan Metal Meeting в Тузла. По време на сета ни, докато куфееше, успя да уцели един от ключовете на баса с око, за щастие се размина само с няколко дни носене на тъмни очила.

S.: За съжаление предстои прощалният ви концерт. Можете ли да споделите повече за това какво сте ни подготвили?

B.: Да, предстои наистина последният концерт на BELGARATH. Концертът ще бъде безплатен и според мен всеки блек метъл фен ще остане доволен от това, което ще чуе и види. Ние смятаме да ви изсвирим всички песни от двата ни албума, подготвили сме ви и специална изненада, за която ще разберете ако дойдете 🙂

Специални гости на събитието ще са VERDANDI – Езически метъл проект, в който участват добре познати музиканти от българската ундърграунд сцена.

S.: Някакъв специален мърч по повода ще има ли?

B.: Специален мърч е силно казано, но решихме в първите 50 копия на диска да добавим като бонус парчето „The Sword“, тъй като то е единственият ни запис с Vomir на баса.

S.: Нещо, за което не попитах, а бихте искали да споделите.

B.: В България все още има фенове и медии, които подкрепят ъндъргранд метъл сцената. Благодарим Ви за подкрепата!

S.: И традиционното послание към феновете. Благодаря и ще се видим на 13 декември.

B.: Requiem aeternam dona eis, Satane!

Photo credits: Tzvetelin Krastev и Kaloyan Krastev.