…the dream of Lemuria – Цена Коев и Mats Leven в Бургас

Още когато Цена Коев обяви събитието нещо ме загложди. Трябва да отида. Честно да си призная тръпката от суперпродукцията Storm In Human Form все още ме държи… Три години по-късно. Самият Mats го подчерта няколко пъти, че са минали цели три години от тази величествена продукция, на която нашите сцени ѝ бяха някак тесни. Но… Това е една друга тема. Да се върнем на 12 септември. Mats е очарование с такава притегателна сила, че когато има участие, на което можеш да присъстваш, сам те вика при себе си. Цена пък е стихия, която независимо колко хора има пред сцената се раздава до последната молекула енергия, която притежава. Комбинацията от двамата на сцена… Божествена амалгама от емоция, страст и професионализъм изпипана до съвършенство.

И така започна една вътрешна борба. Малко като ангелчето и дяволчето, които ви шушнат в ухото и всеки излага най-убедителните си доводи. В края на краищата какво пък ще ни остане от тоя живот ако си стоим вкъщи на сигурно и удобно. Освен това казват, че морето винаги намира начин да те извика отново при себе си. И ето ме на 12 септември, само десетина дни след като се бях върнала от тази част на България още преди изгрев крача по бургаския плаж, а градът ме посреща толкова намръщен, сякаш слънцето изобщо няма намерение да изгрее. Денят минава баавно, на моменти почти досадно, не защото няма какво да се прави, а защото вече ми се иска да е 21.00 ч. вечерта.

Успокоена от факта, че съм отседнала буквално „зад ъгъла” на клуб „Модерен Театър” пристигам с нагласата, че съм и малко закъсняла. Скромната тълпа пред клуба ме кара да си помисля, че наистина съм закъсняла и голямата част вече е влязла, а навън са останали дежурните пушачи или тези, които винаги има за какво да си говорят. Почти съм шокирана когато, влизайки установявам, че съм първа и клуба е абсолютно празен. Разменяме няколко думи с Живко Коев и се настанявам в очакване.

С малко закъснение, началото е бомбастично. Mats все още се крие някъде из сенките на кулисите, а Цена изпълва пространството с красивия си мощен глас, наситен с изпепеляващи емоции. Сетът започва с емблематичната за репертоара ѝ “Erase me”. По принцип оригинала е дует с Jeff Scott Soto и е третият по ред сингъл от албума “Storm In Human Form”. Потапяме се в дълбокия емоционален свят, на Цена, през който тя умело ни води. Следва красивата балада “Without” от първия ѝ албум “Emotions in a Jar”. В духа на доброто настроение, което витае в залата, нашата домакиня я посвещава на всички разведени. Атмосферата вече е малко по-нажежена и освободена и сме готови да посрещнем гласът на гласовете – Mats Leven. В тазвечерния сет той е решил да маркира повечето важни периоди от кариерата си. Започвайки с Ingwie Malmsteen, Vandenberg и разбира се Therion, като с Цена са подготвили и някои изненади, които ни върнаха в славните времена на хард рока и хеви метъла, когато нямаше хиляди жанрове и поджанрове и единствените спорове бяха от рода: „С кого Black Sabbath са по-добри – с Ozzy или с Dio…“ Но да се върнем в залата.

Mats се качва на сцената преизпълнен с енергия и в невероятно добро настроение и след встъпителните си думи директно ни застрелва с „Braveheart“ от албума на Yngwie Malmsteen „Facing the Animal“. Хубавото на такива концерти е, че можете да чуете в оригинал и на едно място песни от много и различни групи, които в други случаи би ви се наложило да гоните по фестивали или други участия. Защото вокалистът и фронтмен е този, който определя облика и духа на една група. Често е трудно да приемем даже и любима група след подобна смяна. Но, може и да съм прекалено old school. След динамичното стихийно начало Mats ни връща още по-назад във времето с чувствената балада на Vandenberg от 1982г. „ Burning Heart“.

Кресчендото на вечерта е деутът на Цена с Mats и песента „Miserere“. Песен написана от Живко Коев и в оригинал с гласа на Snowy Shaw и дуетното изпълнение на Цена и Mats. Композицията успя да се изкачи до 4то място в класацията на Z-Rock малко след паметното шоу Storm In Human Form. Според Цена и не само според нея, песента заслужаваше и по-високо място. Mats се оттегля за малко, а Цена изпълнява „Storm In Human Form“, която все още чака своето издаване. Надяваме се това да се случи скоро. След това тя хваща китарата за следващата си песен, когато се сеща: “Тук трябваше да има една много важна песен на Yngwie.“ Така, че преди да чуем „Something inside” сме отнесени от поредната доза Malmsteen и „Forever Is a Long Time“ (разкошните ранни 90ет и албумът, който тогава въртяхме до скъсване на лентата.).

Нашият сън за Лемурия е на път да стане реалност, тъй като изплувал от сенките на сцената отново е мистър Leven, зареден с енергия и с видимото намерение този път да ни разтърси до дъно. Поредната доза от маестро Yngwie, представена по възможно най-наелектризиращия начин от Mats и групата на Цена. Вечна и любима – „Rising Force“, а преди тотално да сменим настроението и стила ни очаква още една изненада. „Crying in the Rain“, очевидно не ни се тръгва от 80-те, а Mats признава, че David Coverdale е бил много голямо вдъхновение за него. Удивително е как помним всяка дума, всяка фраза, всеки такт от песни, които не сме слушали с години, сякаш касетата стои заредена в главите ни и само чака да натиснем play.

Достигаме до може би най-очаквания момент от шоуто. Едва ли вече някой би могъл да си представи концерт на Цена и Mats без „Lemuria“. Една доста тематична песен, когато морето е на метри и се усеща соления му лепкав привкус във въздуха. (Въпреки, че аз освен сафрид, една огромна медуза и един смелчага, практикуващ шнорхелинг не видях друго кой знае колко впечатляващо в морето. Но, знае ли човек какво се крие в дълбините…) Вълнението и мистиката на песента се изливат върху нас чрез магичните гласове на двамата изпълнители и ни отнасят във времена, когато хората не само са вярвали, но и са живеели чрез магия. Идва и гвоздеят на вечерта и най-голямата изненада. На сцената се качва синът на Цена, Дамян Керчев, на когото е поверена соло китарата в следващото изпълнение. Легендарната песен на единствения и незабравим Ronnie James Dio – „Holy Diver“. Дамян е само на 17 години, но техниката и изпълнението му са на много високо ниво и се справя брилянтно с композицията. Това е дебютът му на сцена, но сценичното му присъствие е ярко и запомнящо се. Останалите музиканти, които оформиха облика на вечерта и завършиха групата на Цена Коев и с, които тя работи отдавна бяха – Любомир Цветанов – клавишни; Антон Пиперов – бас; Leonardo Porcheddu – китара; Ник Николаев – барабани.

Преди емблематичната песен на Therion „Sons Of The Staves of Tiime“, която е не само с участието на Mats Levén, но и написана от него, песен, която с течение на времето се превърна в една от визитните му картички, ще се насладим на, както я нарече Цена, „китка“ от творчеството на Nightwish. Изпълнена от нея тази компилация съдържа песни на Nightwish и с трите вокалистки. Всяка, от които носи свой собствен отпечатък и влияние в групата според Цена, като тя споделя, че ги харесва всичките. Разбира се очакваме „Sons Of The Staves of Tiime“, а тя е изпълнена от Mats по същия вълнуващ и всеотдаен начин, по който сме свикнали да я слушаме и гледаме. Женските вокали са на Цена.

И разбира се всяка вечер отива към своя логичен край, колкото и да е красива, магична, изпълнена с радост и създала красиви спомени. За последната песен в редовния сет лист Mats на шега казва, че сутрин я пее на децата си. Тя е своеобразен трибют към една титанична фигура в рок музиката, чието наследство остава неоспоримо – колоритният и непрежалим Ozzy, а песента е „Close My Eyes Forever“. Дуетът между Mats и Цена е невероятно въздействащ и някак ми връща емоцията от момента, когато за първи път съм чула тази песен. А то май беше отдавна?!… На фона на викове „Още!“, „оше!“ артистите се връщат на сцената, за да я разтърсят с една последна класика, която ще си припявам дълго след шоуто – „Fool For Your Lovin’“. Този грандиозен, незабравим Whitesnake, който през онези десетилетия малко беше етикетиран като „женска група“, заради текстовете и излишъка от сексапил сред редиците си, но, който наистина много обичах.

Влажният въздух навън е натежал и носи първите нотки есен. Аз крача в нощния Бургас, който все още пулсира от живот, макар да наближава полунощ и имам усещането, че съм някъде между 80-те и 90-те. В една магична капсула от искрена музика, лудешка младост и дръзки желания… Ама я да се вмъквам аз в хотела, че утре ме чакат едни 10 часа път наобратно… Пък то е ясно какво ще слушам и ще си припявам по пътя.

За съжаление, въпреки поканата не можах да ги последвам и в Русе, но вие не пропускайте следващото шоу на Цена Коев! Тя разказва истории, твори емоции и подарява красиви спомени, които всеки може да си прибере в собственото „Бурканче с емоции“.

Снимка: архив Metal Hangar 18

Фотограф: Недко Игнатов