Интервю с Ed Wynne (OZRIC TENTACLES)

OZRIC TENTACLES е английска инструментална рок група. В музиката им се преплитат елементи от разнообразни жанрове, включително психеделичен рок, прогресив рок, джаз, фюжън, електронна музика, дъб музика, уърлд, ембиънт. Създадени в Съмърсет през 1983 година, групата е издала над 30 албума, продадени в над милион копия по целия свят, независимо че музикантите никога не са подписвали с голям звукозаписен лейбъл. На 18 април OZRIC TENTACLES се завръщат в България по покана на „Wrong Fest“, а лидерът им Ed Wynne, който единствен помни началото, даде специално интервю за „От другата страна“ със съдействието на организаторите.

Интервюто с Ed Wynne (OZRIC TENTACLES) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 8.04.2024 година, както и в предаването „Евробокс“ на програма „Хоризонт“ на БНР.

От другата страна – Привет, Ed, с какво се занимаваш в момента?

Ed Wynne – Занимавам се с някои неща по музиката и турнето. Работя по китарите. Добавям новите китарни партии и се концентрирам върху тях. Ще запозная и останалите от бандата. Понякога забравям някои от китарите и за това в момента останалите ще почакат, за да се занимая с моите партии.

От другата страна – Има ли разлика между свиренето в студио и представянето на музиката на живо?

Ed Wynne – Определено. Понякога определено разликата е голяма и никак не е лесно. Защото обикновено не мисля за свирене на живо, когато съм в студиото. Въобще не мисля за концертите. Внимавам върху композициите, за да ги направя възможно най-добри. Вдъхновението ме спохожда в студиото. След това предстои излизане на сцена и нещата са много различни. Мисля си как бих могъл да изсвиря всичко това на живо. Предизвикателството е голямо. В края на краищата с останалите успяваме да се справим. Определено е предизвикателство.

От другата страна – Ползвате ли предварително записани пасажи, когато сте на живо?

Ed Wynne – Да, някои. Но зависи. Барабанистът ни използва метроном, за да може да спазва времето. Също така имаме записани синтове, които са нещо като подложки за по-добра атмосфера. И за да възпроизведем цветността на музиката.

От другата страна – Какво ще свирите на това турне?

Ed Wynne – Ще свирим много неща – от най-старите до последния ни албум. Избираме различни части от целия ни творчески път като група. Но с ново отношение. Репетираме много от парчетата ни, старите неща леко сме ги променили, защото трябва да се вписват в съвременността.

От другата страна – Как звучат старите неща сега?

Ed Wynne – Различно от начина, по който сме ги изпълнявали преди. По-енергични са. Бих казал, че в момента притежаваме повече знание и имаме по-богато подсъзнание. Старите композиции са по-сложни в сравнение с времената, когато сме създавали оригиналите. Старите са по-лесни за свирене от новите, но и са по-обикновени от музиката, която създаваме днес. Но сега се забавляваме повече, когато ги изпълняваме.

От другата страна – Когато се връщате към началото на групата, откривате ли се в музиката?

Ed Wynne – Да, чувстваме се по същия начин. Нещата не са се променили много, все още обичаме да създаваме музика. Щастлив съм, че имам възможност да композирам точно онова, което искам. Това наистина е животът ми и никой не ми е казвал какво да свиря. Правя го всеки ден. Чувствам се по същия начин и днес. Имаме повече влияния, но усещането е същото.

От другата страна – Ако в началото сте били по-младежки наивни, а сега сте зрели музиканти, къде се намираш ти между тези две състояния?

Ed Wynne – Трудно е да се каже. Все още се уча всеки ден. Натрупал съм много знания, но всеки ден на този свят можеш да научиш нещо. Едно от нещата, които искам да кажа на хората по отношение на музиката е, че тя никога не е перфектна. Никога не достигаш до края. Все повече остава да бъде научено. Всяка врата отваря друга врата. В момента се чувствам по средата между тези две състояния и вероятно винаги ще бъда.

От другата страна – Ако имаш възможността да срещнеш 20-годишният Ed, какво би го посъветвал?

Ed Wynne – Бих се посъветвал да се забавлявам с всичко, което се случва, когато се случва, защото никога няма да се повтори по същия начин. Да се радвам на сегашния момент и да не се тревожа за бъдещето. Защото нищо не се повтаря отново. Наслаждавай се на всеки момент. Оценявай всеки момент.

От другата страна – Първите пет или шест Ваши албума са издадени на касети. Какво си спомняш от онези времена?

Ed Wynne – Най-хубавото беше, че касетите си ги правихме сами без да разчитаме на музикален лейбъл. За онези дни беше нетипично да издаваме без звукозаписна компания. Записвахме различни джемове и ги събирахме на касета. Решихме да опитаме и да видим какъв ще бъде крайният резултат. Продавахме касетите по концерти. Бяха евтини, хората ги купуваха. Наистина бяха много евтини и с добро качество за онези времена. Този процес се превърна в наша запазена марка. Всяка година издавахме по една касета. Някой ни предложи да започнем, да издаваме албуми. Продължихме да работим по същия начин и след периода на касетите, но вече записвахме на дискове. Тогава никой не искаше да подпише с нас, защото звучахме твърде странно за всички. Не можеха да определят каква музика създаваме. Така взехме нещата в нашите ръце. Без лейбъл беше трудно. Но правехме много концерти, там продавахме касетите и така поддържахме групата. Записвахме касети, оформяхме дизайна, в края на седмицата ги вземахме с нас на концертите и ги продавахме. Отнемаше ни много време, за да подготвим всичко, но бяха славни времена.

От другата страна – Как виждаш развитието на Вашата група през годините на съществуването Ви?

Ed Wynne – Промените бяха постоянни. Хора идваха и си отиваха. Просто нещата продължаваха, а за мен това не спира и днес. Развитието е като живот. Правиш го през цялото време. Развиваш се като музикант и трупаш знание.

От другата страна – Защо е толкова трудно да си член на OZRIC TENTACLES?

Ed Wynne – Защото има много музика за заучаване. За мен е лесно. Но винаги е трудно да си в група като нашата. В музиката няма лесни части. Тук не става въпрос само за джем. Композициите са много разнообразни и сложни. За това са трудни за изсвирване и в същото време – истинско предизвикателство. Оценявам много усилията, които хората полагат, за да научат музиката на OZRIC TENTACLES. Означава много за мен.

От другата страна – Възможно ли е да има живот без музика?

Ed Wynne – Предполагам, но ще бъде много скучно. Животът може да съществува и без музика. Но едва ли ще е животът, който предпочитаме. И без нея може да се оцелее. Но дори и музиката да не съществува, тя така или иначе звучи в главата ми.

От другата страна – Най-трудният момент за групата ти?

Ed Wynne – Музиката ни не е популярна. Трудно си уреждахме фестивални участия. Тя не е популярна за подобни форуми. Напуснах училища и започнах да се занимавам само с тази музика. Но хората искаха да слушат пънк и подобни неща. Налагаше ни се постоянно да полагаме усилия, за да се развиваме. Работихме здраво. Но пак се забавлявахме. И днес е така. Участваме на фестивали, смеем се, шегуваме се. Всъщност нещата се развиха много добре и в повечето случаи, за да съм честен, всичко се е получавало чудесно.

От другата страна – Кое е по важно за един музикант – свят в който идеите се сбъскват с консерватизма или свят, в който всеки крещи в Интернет, за да бъде чут?

Ed Wynne – С Интернет всеки може да покаже своята работа. Да направи, каквото си поиска и да го пусне там. Сега е по-лесно да създадеш музика и да я демонстрираш, но е по-трудно да се издържаш от нея. Преди аз да навляза в тази сфера, бях фен на групите от 70-те. През 70-те имаше банди, които правеха много пари, защото не всеки можеше да свири. За да се чуе за теб и музиката ти трябваше да имаш звукозаписен договор, за да може творчеството ти да стигне до хората. А в днешно време можеш просто да качиш музиката си в Интернет и тя да бъде чута от милиони без значение дали е добра или не.

От другата страна – Има ли музикално клише, което те дразни най-много?

Ed Wynne – Трудно е да се каже. Трудно ми е да отговоря. Проблемът е, че хресвам повечето от тях. Наистина ги хресвам. Това, което не ми допада, е когато слушаш музика и не откриваш радостта от нейното създаване. Не ми харесва, ако тя е правена само за пари, а не и за удоволствие. Това се усеща веднага. И на мен не ми харесва.

От другата страна – Има ли студиен трик, който избягваш?

Ed Wynne – Да и това е, когато се използва твърде много компресия. Тогава звукът става много притъпен и ме дразни. Тези, които са влизали студио, знаят за какво говоря. Когато вълната няма никакви пикове, а е равна като дъска. Трудно ми е да възприема този звук.

От другата страна – Как предпазваш вашата музика от това?

Ed Wynne – Следя всяка стъпка от процеса на музиката ни. Аз съм качествения контрол. Следя всеки един етап, за да съм сигурен, че всичко е наред.

От другата страна – Това е доста работа.

Ed Wynne – Писането и записването за мен е едно и също. В днешно време стоенето пред компютър и записването на идеите всъщност предствлява процесът по създаването на музика. Смесването е продължение и част от цялото. Този процес е като рисуване на картина. За мен е наистина лесно. Важното е да ми звучи добре. Това е единственото, което има значение. За допълнителната продукция е важно да звучи достатъчно добре. Това е всичко.

От другата страна – Какво казвахте с Вашата музика в миналото и какво сега?

Ed Wynne – Същото. Абсолютно същото. Моята музика е бягство. Това е идея й – да се изгубиш в нея все едно си на почивка – малка музикална почивка. Терапевтична музика, която ти помага да прочистиш ума си с една забавна, музикална ваканция.

От другата страна – Трябва ли музикантът да създава утопия или да ни предпазва от нея?

Ed Wynne – Надявам се, че създавам приятен свят за слушателите. Едно приятно умствено разпускане.

От другата страна – Коя е любимата ти музика преди и как е сега?

Ed Wynne – Част от музиката издържа проверката на времето за разлика от друга. Падам си по много и различни неща. Дори смятам, че сцените сами по себе си също издържат проверката на времето. Харесвам сцената на Кентърбъри, това са няколко банди от Англия. Мога да слушам композициите им до края на света. Харесвам също така много от прогресив музиката. Има и такава, която не ми допада. Но със сигурност харесвам музиката, която е издържала проверката на времето, в сравнение със съвременната поп музика, която не мога да слушам.

От другата страна – Музикантите вярват, че музика е истинска, ако идва от сърцето. Има ли фалшива музика?

Ed Wynne – Не бих могъл да съдя, коя музика е добра и коя не е. Музиката е организирана вибрация, която хармонизира. Това може да се направи от всяка машина. Но музиката, в която се усеща чувството на композитора, е истинска. Тази, която идва от сърцето. За това говоря. Обичам тази, в която е видно щастието от нейното създаване. А например част от поп музиката е създадена механично заради пари и нищо повече.

От другата страна – Кой е най-странният Ви концерт?

Ed Wynne – Свирихме в пещера преди много години. Трябваше да вкарам оборудването с влак вътре. Питаха ме дали мога да карам кола. Казах, че не мога и тогава ми дадоха да управлявам цяла влакова композиция. Беше много забавен концерт. В пещерата беше прашно и много странно. Свирил съм на наистина интересни места. Свирил съм в амфитетър в Коста Рика или на остров в Япония по време на ураган. На много места. Всяко едно от тях странно и в същото време уникално и чудесно по свой начин, който никога не се повтаря.

От другата страна – OZRIC TENTACLES изпълняват инстументална музика. Трудно или лесно е да запазиш вниманието на хората с инструментална музика?

Ed Wynne – Аз слушам основно инструментална музика. Тя ми носи по-добра концентрация. Харесва ми, че не дава конкретика, а има широчина. Можеш да интерпретираш чувствата, които предизвиква, както пожелаеш. Според мен инструменталната музика задържа вниманието по-добре.

От другата страна – Ако музикант прекара целият си живот композирайки музика, как искаш да приключи живота ти?

Ed Wynne – Всички ще си отидем един ден. Днешните композиции на OZRIC TENTACLES може и да са последните, не знам. Но важното е да се развиваме във все по-добра посока. Важното е да съм все по-широкоскроен и по-умен. Аз се забавлявам и съм почти добър на китарата. Все още се дразня от начина ми на свирене, но се доближавам до желаното от мен ниво.