Днес ще си поговорим с Николо Коцев – един от най-добрите български китаристи. Първият му музикален инструмент е цигулката, но бързо се ориентира към китарата и рок музиката. Още като ученик свири в старозагорската група „Траяна“, по-късно преминава и през „Импулс“ и „Балкантон“. След промените Николо се мести да живее във Финландия, където се присъединява към “Baltimoore”, с които записва два албума. Напуска ги, за да създаде супер групата “Brazen Abbot”, а паралелно с това работи по рок операта си „Нострадамус“. Преди около 13 години се завръща в България, където създава група „Кикимора“.

Димитър Стефанов: Здравейте, след това кратко представяне какво още бихте добавили за нашите читатели?

Николо Коцев: В България съм, защото повече ми харесва. Живях 23 години в чужбина, но веднага след като се прибрах тук, създадох група „Кикимора“ с ясната цел да търся сценична изява. България е силна все още като рок публика и развитието и израстването на групата доказва, че тук има почва за добър рок.

ДС: След завръщането си в България създадохте „Кикимора“. Името е свързано с пакостлив дух, който помага на хората, които се трудят, и пречи на мързеливите домакини. Има ли някаква допълнителна символика в името на групата?

НК:  Бих могъл да кажа, че “Brazen Abbot” също съдържа в себе си едно противоречие, защото буквално означава “Абат от бронз”, но преносното значение е подъл, нагъл, безсрамен, все негативни прилагателни. И по този начин се постига паралел между двоякото значение в “Brazen Abbot” и в „Кикимора“, която може да бъде добра или лоша.

ДС: След дебютният албум на „Кикимора“ на български език последваха два англоезични албума. Стилово албумите може да се каже, че са сходни, но ми е интересно по-лесно ли се пишат песни на английски и как се възприемат от родната публика песните от първия албум спрямо тези от новите тави?

НК: Първият албум не беше самоцел, той стана възможен, защото събрахме достатъчно песни, 12 на брой. Аз още с прибирането си в България заявих ясно, че не искам да правя албум, а група, която свири успешно на живо, очаквайки много хора на концертите си. Това беше единственият начин някак да се материализира нашият труд, защото в днешно време продажбата на дискове е абсолютно невъзможна, на практика е свалена почти до нулата. Стрийминг платформите също не носят приходи, а за един професионален музикант е важно да има и приходи. Така че за първия албум нашата философия беше да правим нови парчета и да ги пускаме свободно в медийното пространство, за да съберем фен база, която да идва на концертите ни. Стилово е естествено, че албумите са близки, все пак аз съм композитор и текстописец. Българският не е толкова лесен за писане както английският. Думите са дълги, дълги гласни, като ритъм стъпките на ударенията са трудни, но аз винаги съм харесвал това предизвикателство. Иначе съм чувал, че на нашите текстове не им личи, че са на български. Аз не подхождам към текстовете съвсем буквално, а ги създавам специално за песента. Така имам различни начини да изкажа това, което трябва да бъде изказано. Махам твърде дългите думи и прилагателни и по този начин постигам една стройност, една стегнатост на текста и по-приятно звучене. Не е тайна, че английският е доста по-благодатен език за писане на текстове за песни, но все пак аз пиша и създавам спрямо ситуацията. Никога не съм имал невъзможни за решаване дилеми, така че всичко е постижимо, стига човек да знае какво иска и как да го постигне.

ДС: Какво е вдъхновението зад последните Ви песни? Има ли конкретни теми или истории, които искате да разкажете чрез тях?

НК: Най-често съм доста провокиран от социални и политически проблеми, от неправди и двойни стандарти, от грозотата в съвременното общество. Но пък и някои от песните, които направихме за последните два албума, са на любовна тематика, макар че аз винаги се старая да избягвам сълзливост и детинско звучене на текстовете. Но най-вече засягам социални теми.

ДС: Връщам се малко по-назад във времето – написали сте рок опера, посветена на Нострадамус, преди повече от 20 години. Защо точно на него?

НК: Аз си дадох сметка, че когато пиша за стар дух, за стари събития, има риск да бъда ограничен като изразни средства в една стара епоха – 16 век. Нострадамус има предсказания за след трихилядната година. На мен пък, използвайки предсказанията му в операта, като за гръбнак ми служи неговият живот и се спирам на пет от неговите предсказания, които са се случили в различни епохи. Това ми дава свобода на изразните средства или поне не ме ограничава в текстовете, които не принадлежат на епохата, в която се развиват събитията. С избора на човек като Нострадамус мога да постигна многопластовост – както времева, така и на инструментите и аранжиментите, които ползвам.

ДС: За края на септември е планирана премиерата на документалния филм “The making of Nostradamus”. Може ли да ни разкажете малко повече за него и за самия процес на създаването на рок операта?

НК: Филмът е разказан от мен и съдържа уникални автентични филмови кадри на 25 години, събрани в рамките на два часа и петнадесет минути. Филм, в който разказвам „от А до Я“ как се създава рок-операта. Тоест ще се видят всички солисти, студиото, в което сме записвали, проблемите, с които сме се сблъсквали, записът на оркестъра, интервюта с хора, които са били част от организацията или по някакъв начин са били съпричастни. Пълни подробности, погледнати от моя гледна точка като създател на това как се е случило всичко – от раждането на идеята до създаването и поставянето в България.

ДС: А всъщност премиерата е в България през 2016 година, преди това не е поставяна никъде, има само издаден диск, така ли?

НК: Премиерата беше през 2016. Две представления бяха поставени ноември месец в Русе и после още три представления през 2017. Никъде другаде не е изпълнявана.

ДС: Предстоят ви скорошни концерти с Кикимора, сред които и този в Хоталич. Свирили ли сте друг път на подобни места и дали средновековна крепост като тази или пък Царевец би била подходящо декор за представяне на „Нострадамус“?

НК: Всяко място, което е величествено, красиво и с история, е интересно, но концептуално няма как да свържа българската история и култура с това, което се случва в „Нострадамус“. Ще бъде зрелищно и артистично, но няма да се получи концептуалният ефект. Аз не съм бил в Севлиево и това ще е първото ми участие на този фест, интересно ми е за какво става въпрос там, защото вече няколко години го правят и чета по медиите. Сега ще имаме честта да сме хедлайнери там и ще успеем да се запознаем отблизо с Хоталич.

ДС: А преди години бяхте започнали работа по друг мащабен проект – рок операта „Дракония“, бихте ли споделили как вървят там нещата?

НК: Много хубав въпрос, защото буквално преди две седмици възобнових работата си върху нея. Другата ми алтернатива беше да направя нов албум с “Brazen Abbot” за “Frontiers Records” – италианската компания, която издава „Кикимора“ и всички останали неща. Преиздават албумите с “Brazen Abbot”, също и студийната версия на „Нострадамус“, сега издават blue-ray и DVD от един от концертите, които направихме в НДК през 2017 година. Предложението да направя нов “Brazen Abbot” албум, за съжаление, не беше подкрепено с правилните цифри от издателя и щеше да бъде страшно трудно за мен да го направя. Все пак човек търси и някакво материално измерение на труда си, а офертата не беше адекватна в този смисъл. Реших, че ако трябва да работя дълго и тежко върху проект с ниско възнаграждение, по-скоро ще довърша рок операта си „Дракония“. Това е един много интересен проект, аз започнах вече да говоря с певци. Група „Кикимора“ ще свири аранжиментите, но има място за осем солисти, като едната роля ще бъде взета от Ники Здравков, а освен това Göran Edman, който участва и в „Нострадамус“ и Jørn Lande също ще влязат в спектакъла. За останалите две мъжки и три женски роли водя проучвания, направил съм запитвания. Става дума за един много мащабен и интересен проект с моя концепция и история. Синопсисът е мой и може да бъде прочетен на сайта ми. По всяка вероятност ще отнеме поне година и половина – две докато го завърша. Работата ще бъде доста сложна и тежка, понеже нямам финансиране. Ще трябва да събера средства, за да мога да заплатя на изпълнителите, ще бъдат трудни преговори. Но най-голямата новина е, че работата е възобновена. Аз я спрях преди около осемнадесет години поради липса на средства. Исках да я направя както трябва – с голям оркестър и екип. Тогава това се оказа невъзможно, сега също е невъзможно, затова се наложи да сменя концепцията с различни методи и подходи, за да мога да я завърша! Възобновил съм старите материали, прехвърлил съм ги успешно на новата си работна станция, изчаквам лятото да приключи и започвам тежка работа.

ДС: Какви са най-големите предизвикателства, с които се сблъсквате като музикант и продуцент в сегашната музикална индустрия, както в България, така и в световен план?

НК: Най-голямото предизвикателство е категорично тоталното израждане на музикалната индустрия по отношение на методите за реализиране на продажби. Дисковете вече не продават, почти всичко е преместено онлайн, което лишава артиста от възможност за реален контрол над това какво е продадено. Индустрията не може да предложи адекватно възнаграждение за труда, който трябва да бъде положен за създаването на един албум. Публиката също ужасно се изроди в смисъл на това, че днешната публика не отива да си купи един албум и да го чуе с добро качество и добра апаратура, за да може да се наслади на всеки нюанс и на звука, и на изпълнението, и на смесването. Всичко се слуша на някакви миниатюрни слушалки, загуби се вкусът към качеството на музиката и всичко стана еднодневки. Гледам например в Spotify даваш 9 евро и после цял месец можеш да слушаш милиарди песни, но от тези 9 евро почти нищо не стига до артистите. Всичко е надолу с главата и на практика това убива музикалната индустрия. Умишлено се правят някакви „франкенщайни“ – нови групи и артисти, които служат на тази схема на създаване, слушане и печелене, но на практика се унищожава истинското изкуство и култура. Картинката не е весела за нормалния създател на музика. От това може да печелят само големите групи, но те така или иначе печелят от концерти. А една малка група, колкото и добра музика да прави, в повечето случаи не е забелязана. Групата отива да прави концерти, там идват по двайсет–трийсет души, което не стига за нищо. Влиза се в един порочен кръг, унищожават се талантливите музиканти, тези които мислят качествени песни. Самото създаване на песни също е изродено – създават се еднодневки за ефир, за стрийминг платформите, знаейки какво се предпочита най-много от алгоритмите. Не се гледа да има някакъв смислен текст и музика, бих го сравнил с фаст фууд, хората гледат да се натъпчат пред това да оценят качественото меню. 

ДС: Работили сте с много известни музиканти през годините в странство. Кои от тези колаборации са оставили най-дълбок отпечатък върху Вас и защо? И може ли да се каже, че Николо Коцев е един от емисарите, заради които България е на световната рок карта?

НК: Е за това последното не знам… Аз съм едно от българските имена сред рок музикантите, които излизат най-често в интернет. Вече колко съм допринесъл оставям на публиката сама да прецени. Хората, с които съм работил, или които са работили с мен, защото реално са били част от мои продукти, са оставили много важни отпечатъци в моето професионално съзнание, защото аз получих нагледни примери как трябва да се работи професионално в нашия бранш. Аз бях късметлия и благословен да се докосна до изкуството на много големи световни имена в рок музиката и не само рок музиката. Робин Гиб, например, с когото работих девет години, е един от най-известните поп музиканти. Така че всичко това, което ми се е случило с тези музиканти в миналото, ми е дало образец как трябва се работи професионално в нашия бранш. Как се постигат целите и какви цели да си поставяме. Научих се на това как функционира нашият бранш и се стремя ежедневно да прилагам наученото във всички проекти, с които се занимавам.

ДС: Как гледате на еволюцията на рока (тук включвам всички течения на тази музика) през годините? Как се е променил този жанр от края на 70-те, началото на 80-те до днес?

НК: Сега еволюцията на рока според мен по-скоро трябва се определи с думата деволюция. Аз имам обяснение за себе си, че от едно 20 години създаването на аудио продукт се улесни коренно с настъпването на компютрите в музикалния бизнес. С един компютър могат да се създадат горе-долу добре звучащи неща. И изведнъж всички – кой може да свири, кой не може; кой разбира, кой не разбира от музика, започват да създават продукт. И понеже в миналото индустрията никога не би харчила пари за хора, които не могат и не знаят как се прави рок музика, залагаше на изградени имена, на групи с репертоар, възможности и идеи. В един момент всичко беше залято от еднодневки, създадени в къщи от компютъра на мама. Я може да пее, я не може да свири, всички хванати от кол и въже започнаха да бълват продукт. Много хора от музикалния бранш им се вързаха – продуценти, музикални редактори, и изведнъж качеството на рок музиката спадна рязко. Китарните сола отпаднаха, защото според индустрията тези сола вече не са необходими, но истината е, че китаристите не могат да свирят. Какво лошо има в това един добър китарист да изсвири соло, колкото и да е модерна тази нова рок музика… И певците са с три тона диапазон, да не говорим за разните дет метъл, не им знам и имената на всички тези стилове, където дори и не разбираш какво става. Всичко е една безкрайна шумотевица от начало до край. Това са хора, които са изгубени в собственото си желание да постигнат нещо уникално, но не си дават сметка, че това, което са създали няма абсолютно никаква артистична стойност. Но за всеки влак си има пътници и понеже това е модерно и музиката няма накъде другаде да отива, индустрията прие подобни изпълнения като естествена еволюция, започна да им отдава внимание и на практика еволюцията в рок музиката следва естествените процеси в света. Светът отива надолу, вече никой не иска да работи, никой не иска да създава, никой не иска да отглежда храна, да обработва земя. Всеки смята, че хлябът расте в магазина и не отиваме на добре, защото в един момент ще настъпи недостиг на храна, ще ядем полуфабрикати и синтетики. Аз това време няма да го доживея, но след години нещата ще изглеждат точно така. Иначе аз пръв ще се обадя, ако чуя яка, хубава рок музика. 

ДС: Имате ли любими нови банди или пък някакви тенденции, които да са Ви направили впечатление?

НК: Наистина няма… Появи се там една банда Greta Van Fleet, които направиха впечатление, че приличат на Led Zeppelin. Те имитират един стил, който е на 50 – 60 години и това е особено показателно за тези неща, за които говоря. В днешните времена песните на бандите са незапеваеми и неразличими. Ако си пуснеш примерно музиката, която пуска “Frontiers Records”, нашата група също е част от техния каталог. Но там може да слушаш трийсет групи, без да разбереш, че бандите са различни. Едно и също е – музиката е с тригерирани барабани, загуби се вкусът към звука на истинските барабани, записали са там нещо и понеже плъгините, които ползват, са доста популярни всяка група ги взема и започва да ги ползва все едно всяка група свири с един и същ инструмент. Цял албум 30 банди едно и също – едни и същи акордови прогресии, нищо интересно, всичко звучи като абсолютен фаст фууд – западняшки, без нищо да прави впечатление. И все пак има имена, които ми харесват – Dream Theater, Richie Kotzen с неговите всички формати, Russell Allen и Jørn Lande, които като Allen–Lande направиха албума “The battle”, има 1 – 2 шведски банди, които са в мелодичен стил и могат да свирят. Но това са групи и изпълнители с по над 20 години зад гърба си. За съжаление, не мога да назова нито една новосъздадена банда, която да ми е направила впечатление.

ДС: Имате огромен опит като музикант и композитор. Кои са най-важните уроци, които сте научили през кариерата си? Какво би посъветвал едно дете на 10 години, което за пръв път хваща китарата и иска да стане рок музикант?

НК: Първо ще го посъветвам да се откаже. Ако дойде пак след две години и ми покаже, че е научило нещо, тогава ще му кажа, че тепърва тръгва по един много труден път. Да се развива, да не се предава и да не прави компромиси със себе си. И най-вече, че трябва да се създава. Бъдещето на музиканта винаги е да твори, да има инициатива, да бъде двигател, а не да търси „мекото на хляба“. Очаква го голям зор. Изхождайки от това, че няма как да прикриеш таланта, такива хора винаги намират някакво решение, дори и без някой да ги посъветва, успяват в живота като артисти и музиканти.