AUSTERE – океан и „депресия“

Ден четвъртък. На добре познатото място – club Mixtape 5, side B, в добре познатия час. И колкото септември да се опитваше да ни накара да забравим лятото, това нямаше как да се случи точно тази вечер. Причината бе концертът на Austere – австралийската депресив блек метъл група, която като океан от емоции предстоеше да залее публиката. А за да ни подготвят за това, на сцената първо се качиха българските блек метъл групи Zima и Dimholt.

Бандата, която излезе на сцената точно в 19:00, бе Zima. Светлината бе приглушена, феновете безмълвни, понесени на меланхоличната вълна слушайки в захлас.

Zima е създадена от музиканти от българската ъндърграунд сцена, в края на 2020 г. През 2023 г. нови членове се присъединяват към групата, отбелязвайки първото им съвместно изпълнение на живо. Сега те излязоха на сцената преди Dimholt и изключително добре допринесоха за мрачната атмосфера в залата. Свиреха стегнато, прецизно и ни оставиха без дъх в очакване на следващата група.

Dimholt се качиха на сцената втори подред. Вокалните умения на певеца бяха на много високо ниво, а мелодиите сякаш впиваха нокти във врата на слушателя, а сценичното поведение на музикантите допринасяше още повече за това всичко да се преплете в една впечатляваща композиция, оставяща без дъх всеки, който я чуе.

Дойде време и основния виновник да се качи на сцената. Първото нещо, което ми направи впечатление бе, че барабанистът  Tim Yatras беше бос. А когато и запя, докато свиреше се убедих, че е един невероятен музикант.

Внимателно наблюдавах и китариста и вокал на групата Mitch Keepin, който излъчваше наслада от това, че бе на сцената и свиреше.

Басистът Paolo Bruno също се бе потопил в музиката, която свиреха и заедно успяха да предадат своето настроение на публиката.

Сет листът им беше кратък, но съдържателен. Носеше усещане за океан. Със сигурност публиката искаше да продължи. Но както Tim Yatras се пошегува: „След 40 е така.“

След края на концерта всеки фен можеше да си поговори с тях, да си вземе автограф и да се снима.

Бях забелязала, че свирят без сет лист на сцената и от любопитство попитах Mitch Keepin, как успяват, а той отговори, че всичко е в главите им, помнят го. Разказа ни и, че с Tim Yatras са приятели от деца, а до това подразделение на блек метъла са стигнали след като са пробвали да свирят по-енергична музика, но не  била тяхната.

Невероятно е да имаш приятел от детинство, с който да вървиш по един и същи път и да творите заедно.

Austere са банда, чиято музика познавам от години. Те са есенния полъх, който докосва последният лист от Амброво дърво, понасяйки го на кратък полет, последен танц, преди да застине на хладната земя. Те са чаша чай в хладен есенен ден. Емоцията, която носят техните песни е несравнима с никоя друга.

Следващата спирка на групата бе Солун, където също бяха подкрепени от Dimholt.

Със сигурност вълната от емоции, която ни заля снощи ще остави дълбок отпечатък и с надежда ще очакваме отново да се срещнем.
А дотогава искаме да пожелаем много успехи на момчета – заедно, като група и индивидуално, като творци.

И един ръчно написан сет лист от Mitch Keepin за Metal Hangar 18:

Репортери:

Patchouli

Poppy