Освобождаване от предразсъдъците – концерт на OPETH в Пловдив

Когато говорим за най-самобитните групи в съвременната метъл сцена, неизбежно едно от първите имена, които изплуват на повърхността е това на стокхолмския квинтет Opeth. Предвождани от емблематичния фронтмен, виртуозен китарист и композитор Mikael Åkerfeldt, музикантите преминават през сериозна звукова градация, за да се превърнат във величието, което са днес. Стартирали като екстремна прогресив/дет метъл банда, Opeth отказват да вървят по широкоустановените норми и сами задават стандарти. Стандарти, които ги бетонират сред лидерите на екстремната сцена.

С течение на годините, метълът сякаш отеснява на Opeth и в резултат на това, в последните десетина години ги виждаме в доста по-лека, но също толкова изразителна музикална окраска, поднесена с типичните майсторство, страст и вдъхновение. Нещо, което малко артисти успяват да постигнат, без да отнемат от блясъка на своето величие.

От последната поява на шведските майстори на родна земя измина доста дълго време. Визитата им се състоя през далечната 2015-та година, отново в Античния театър в Пловдив, където Opeth изнесоха запомнящо се представяне заедно с оркестъра на държавна опера Пловдив. След нея групата оставя зад гърба си два албума, които още повече затвърждават подчертано по-леката и ориентирана към звука на класическия и прогресив рок посока. Специфичното им звучене, пречупено през призмата на музиканти с достатъчно творческо въображение, със сигурност звучи предизвикателно и същевременно привлекателно, за да бъде гледано и слушано на живо. Затова и появата на групата в същия този Античен театър седем години по-късно очаквано предизвиква огромен интерес.

Начало на концертната вечер поставят исландците The Vintage Caravan. За моя голяма изненада групата се появява на сцена петнадесет минути преди официално обявеното начало на събитието. Докато постепенно заемаме местата си, триото от малкото югозападно исландско градче Алфтанес вече смело представя своето творчество. The Vintage Caravan определено е съвсем ново име за мен, но тяхната музика говори достатъчно ясно и категорично, за да ме грабне още от първата секунда. Наблюдавам ги с удивление, защото оставят впечатление за доста сработена група, която определено е далеч от това да търси своето място сред музикалния небосклон. Тримата исландци ни поднасят музика, изпълнена с препратики към класическия хард рок и блуса (най-вече чрез великолепните галещи сола), гарнирани с щипка стоунърски звук. Очевидно The Vintage Caravan се забавляват доста, а и публиката ги приема повече от радушно. Независимо от леките техническите проблеми, исландците се справят отлично и отеделените им около 45 минути се изнизват като миг. След кратка благодарност и представяне на триото, музикантите се оттеглят от сцената.

Около 21:00 часа в хладната есенна вечер, Opeth се появяват пред препълнения почти до краен предел Античен театър, за да дадат началото на своето изпълнение със “Svekets Prins”. Никога не съм бил от най-ревностните привърженици на късното творчество на Opeth (визирам периода им от 2011-та година насам) и се страхувам (най-вече заради личните си предпочитания, разбира се), че вероятно няма да успея да потъна в атмосферата на песните от въпросния период. Само че за моя голяма изненада се случва точно обратното. Лекотата, с която Åkerfeldt и компания започнват изпълнението си не е изненада – изненадата е лекотата, с която “Svekets Prins” сякаш гъделичка сетивата.

Хипнотизиращо начало и отличен избор на откриващо парче. Музиката се разгръща с размах, а ритмите – те просто пулсират като туптящо сърце. Мисля си, че може би ми липсва малко повече китарна мощ и точно в този момент зазвучават първите акорди на “Demon Of The Fall”. Парчето идва като гръм от ясно небе, разбивайки на пух и прах очакванията ми, че Opeth ще продължат формулата на откриващата песен.

Шведите определено затягат хватката на тежестта, поднасяйки букет от емблематични стари парчета, включващи “The Leper Affinity” и “Reverie / Harlequin Forest”. Макар и не в идеалната за крясъци форма, Mikael Åkerfeldt напомня за добрите години, в които тежките вокали са силното му оръжие, а около него китаристът Fredrik Åkesson и клавирният магьосник Joakim Svalberg помагат с хармонични напеви където е необходимо. Зад барабаните младият Waltteri Väyrynen свири с особена лекота и завидно хладнокръвие, имайки предвид, че финландецът от съвсем скоро е пълноправен член на групата.

След по-тежката и ударна част от изпълнението идват хипнотизиращите “Nepenthe” и “Hope Leaves”. Между тях двете Åkerfeldt намира време за своите прословути монолози, които са се превърнали в негова запазена марка. По усмивките на лицата на музикантите си личи, че са щастливи. Следват великолепните “Moon Above, Sun Below” и класиката “The Lotus Eater”, преди да дойде заключителната част на основния сет на Opeth – последното парче от актуалния албум на групата “In Cauda Venenum” “Allting Tar Slut”.
Загледан в музикантите пред себе си, продължавам да си мисля, че шведите са това, което са, именно заради смелостта да бъдат себе си и подвластни единствено на своите усещания за музиката. Гениалното не е само в това да създадеш и затвърдиш свое собствено течение в екстремната сцена, а да имаш куража да се гмурнеш в непознати дълбини и да оставиш своя отпечатък, без да рушиш граденото с години – нещо, в което Opeth са удивителни майстори.

За съжаление изпълнението им се приближава към своя край – бисът включва чудовищната “Sorceress” и шедьовърът “Deliverance”. Това е и титаничният завършек на една монументална вечер. Вечер, в която Opeth отново правят страховито показно защо са специална група – великолепни инструменталисти, композитори и изпълнители. Артисти със силни харизма, характер и идентичност.

Сетлист на The Vintage Caravan:

01. Whispers
02. Crystallized
03. Reflections
04. Innerverse
05. Forgotten
06. On Тhe Run
07. Set Your Sights

Сетлист на Opeth:

01. Svekets Prins
02. Demon Of The Fall
03. The Leper Affinity
04. Reverie / Harlequin Forest
05. Nepenthe
06. Hope Leaves
07. Moon Above, Sun Below
08. The Lotus Eater
09. Allting Tar Slut
10. Sorceress
11. Deliverance