Манифестация на (не)живота – Laibach в София

След опустошителния концерта на легендарните словенци сядам да си събера мислите или поне да си мисля, че го правя и да представя моята версия на случилото се. На сцената. На тази сцена, на която Laibach вече 45 години представят не просто голата истина за нашата реалност, но представят най-грозните, тревожещи и истински неща за нея. Да се нарече група като Laibach просто легендарна би било едно досадно клише, защото Laibach се превърнаха в институция, в символ, в пионери на нещо ново и прогресивно. Ако щете на нов вид авангардно изкуство. Творчеството на групата се превръща в класика за тесен кръг от хора, но те са деца на своето време и техният марш през света винаги носи освен духа на комунизма и Титова Югославия и огромна доза провокация и отричане на всичко, което може да бъде отречено. Но в същото време и утвърждаване на всичко, което едно „добро нормално“ общество иска да отрече и да скрие. Като някаква срамна рана от жигосване. Но ние всички сме минали през това жигосване.

Личният ми карък така ме гони на този 6 март, че вероятно ангела ми хранител беше заредил пистолета, с който да се гръмне ритуално още от сутринта. Все пак пристигам цяла в клуба, нямайки изобщо идея какво да очаквам. Да, първо защото съм от ония лузъри, които за първи пък ще гледат Laibach, второ защото макар и според един техен колега от друга група те няма с какво да изненадат, винаги са различни, провокативни до крайност и всичко това на фона на завиден непукизъм. За тези малко над два часа успяха да ме преведат през всички възможни човешки емоции. От безразличие и досада до отвращение, носталгия, възторг и тъга. И накрая дори си и поплаках, толкова силно ме докосна посланието на „The Engine of Survival“.

Няколко любопитни факта за групата, които може би повечето им фенове знаят, но за други може и да е интересно. Първата поява на сцена на Laibach се случва през 1982 година в Любляна на прочутата сцена Križanke в историческия манастир Crusader по време на станалия легендарен фестивал „Novi Rock“. През 2014г. те се качват отново на същата сцена и документират това си представяне с видеото Laibach Bossanova – live from Ljubljana.

Първият официално издаден и едноименен албум на Laibach излиза в Югославия през 1985 г. Въпреки факта, че името на групата е било политически забранено в Любляна по това време, записът е издаден – без име или заглавие. Черният кръст на корицата е бил достатъчен. Тяхната визия, остроумие, пробив и окупация на Европа надхвърлят монументалното творчество на групата. Мит, нечувани истории. Червената нишка е този албум или откъси от него през цялото време: Cari Amici Soldati, Sila, Sredi bojev, Država, Dekret, Mi kujemo bodočnost, Brat moj и Panorama, са вечните класики в основата на опусът на Laibach.

Всеизвестното посещение на Laibach в КНДР е организирано от норвежеца Мортен Тровик. Режисьор, художник и писател, който споделя, че винаги са го привличали утопиите и тяхната основна черта – да се провалят. Той заснема филма Liberation Day, а след това заедно с художника Жан «Валнуар» Симулен пише и книга за това посещение, която се явява мост между света на съвременното изкуство и света на голямата политика.

Влизаме в клуба на ПИРОТСКА 5 и започва голямото чакане. Интрото се оказва доста предизвикателно за сетивата и за сметка на това продължително, маркирайки целият лайт мотив на предстоящото представление. Животът! Такъв, какъвто е и какъвто ние си мислим, че го живеем. Или просто „Life is life“. По-късно ще чуем и техния прочит „Leben heißt Leben“, който всъщност се оказва не свирят толкова често.

Сетът е разделен на четири части. Първата включва класически творби на Laibach от легендарния едноименен албум. Država, Mi kujemo bodočnost, Brat moj. Стряскащо е да си помислиш кога са създадени, а все още носят един разтърсващ заряд. Тежка комунистическа пропаганда насища въздуха, а черно-белите кадри, които вървят ми напомнят някогашните кино прегледи преди филма в кината. Тежкият дистопичен индъстриъл увисва като въпросителни в пространството, а звуците, които музикантите изтръгват от инструментите си са като скърцането на тежка умираща машина, за която се е вярвало, че е Perpetuum mobile.

След 15 минутно прекъсване втората част звучи по-оптимистично и някак щастливо. Колко обаче? Уверен марш на живота „в най-светлата му форма“. Нали някога ни учеха, че в щастливото утопично общество смъртта ще бъде победена и ще бъдем безсмъртни. Идея, в която всички се разочаровахме. „F.I.A.T.“ нагнетява объркващото усещане за нещо грандиозно, величествено и триумфално, но пропита с вселенска тъга и мрак. „You are in black darkness and confusion/You have been hugger, muggered and carom-shotted into a war, and you know nothing about it./You know nothing about the forces that caused it,/or you know next to nothing./You are not to win this war./Yon cannot win this war.“ Никой от нас не победи в тази война. И може би точно ние, Генерацията Х знаем това, най-добре. Но, въпреки всичко Live Is Life. И идва ред на първия бис. А той е посветен изненадващо или не на любовта. Коя любов, всъщност? Надявам се всеки да успя да намери своята дефиниция за нея в представените три песни. (Който не е присъствал да си ги пусне както са в сета и да се остави на мислите си).

И когато си мислим, че живота е розови и червени сърчица идва краят. На всичко… „Strange Fruit“.

Сюрреалистичното усещате за пълна разруха, brainwashing, принудително щастие и „колективизъм“, които ни захапват още от първите минути на представлението. Зловещата пропаганда и популизъм, щастието по принуда на легендарната работническа класа, част от която бяха и нашите родители. Възкачените на пиедестал пороци, за които обаче не се говори. На принципа на известното правило „нет человека, нет проблема.“ В случая щом не се говори за това то не съществува. Жалкият парад на една „велика“ организация с характерни символи и идеология. Не сравняват двете неща, но някъде там подсъзнателно усещането, е че нещата са еднакви. Сърп и чук срещу маршируващи радетели за чиста раса… Къде е разликата?!… Прагът на (не)толернтност е един и същ.

И в края на краищата всичко ще свърши и свършва в разруха, а ние очакваме следващата си среща в Ада. Защото сме се подиграли с великия марш на живота. С начина си, по който сме манифестирали този живот. Ние сме ковачи на бъдещето, но нашата ковачница и материал е разрухата на миналото. Щастливият модел на работническото семейство. Щастливото начало на новия ден докато мъжете даваха здравето и живота си в заводи, мини и строежи. Почти като на фронта, но в мирно време и за „благото“ на всички. Ковахме бъдещето си, но то се оказа огромна гротеска и авангардна развалина. Свят без ценности с покварен морал и извратена нормалност.

Laibach могат да бъдат оприличени на историците, които спокойно говорят за кървавите страници от историята на човечеството. За много хора, свикнали с благата на цивилизацията и въвлечени в адския вихър на консуматорската система, идеите и изпълненията на Laibach ще изглеждат чужди и остарели. „Защо ни напомнят за това? Това вече е история…“ Но тези идеи не са чужди на нашия общ свят, в който все още се водят войни… Все едно дали лични или глобални, защото Each Man Kills the Thing He Loves.

Защото това е животът. Обещание и очакване за радост, красота и предвидимост, а накрая свършваш сред развалините. Стоиш сред нищото, където доскоро се е помещавала частица от твоето съществуване и се чудиш има ли изобщо смисъл да опитваш да изровиш нещо останало от прахоляка с дъх на смърт… А вие с какви очи видяхте своите руини? И с какво ще продължите да ковете своето бъдеще?

Благодаря DS MUSIC!

Сет лист:

Vier Personen
Država
Boji
Mi kujemo bodočnost
Smrt in pogin
Anti-Semitism
Ballad of a Thin Man
(Bob Dylan cover)
Brat moj
Alle gegen Alle
(Deutsch Amerikanische Freundschaft cover)
Set 2:
Leben heißt Leben
(Opus cover)
Leben – Tod
Trans-National
F.I.A.T.
How the West Was Won
The Great Seal
Geburt einer Nation
(Queen cover)
Live Is Life
(Opus cover)
Encore:
The Engine of Survival
Each Man Kills the Thing He Loves
(Jeanne Moreau cover)
I Want to Know What Love Is
(Foreigner cover)
Encore 2:
Strange Fruit
(Billie Holiday cover)