Интервю с Frank Allain – The Watcher (FEN)

Английската атмосферична пост блек метъл група FEN идва за първи самостоятелен концерт в България по покана на „EventEase“. Датата е 26-и януари 2025 година, а мястото е малката зала на софийския клуб „Mixtape 5“. На сцената преди FEN ще се качат EMBRACE BY DARK и HISTORIAN. Със съдейстивето на организаторите вокалистът на групата Frank Allain или The Watcher даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Frank Allain – The Watcher (FEN) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 13.01.2025 година.

От другата страна – Привет, Frank, намираш ли връзка между коледните празници и блек метъла?

The Watcher – Питаш ме как ги свързвам? Ако нямам много работа, слушам повече блек метъл. Така че в това отношение има връзка. И когато се чувствам особено човеконенавистен, мога просто да си седя в ъгъла и да се мръщя. Докато всички останали са навън и се забавляват. Празниците са важни, защото се презареждаш или ти предоставят моменти на тишина. По този начин намираш енергия за съзидателните процеси в себе си. Свежест за работа върху нов материал. Става дума за баланс.

От другата страна – Работиш ли върху нов материал? Monuments to Absence излезе през 2023.

The Watcher – Точно така, излезе през лятото на 2023 или преди година и половина. Всъщност материалът беше готов много преди това. Отне ни две години, за да издадем албума. Т.е. той беше записан преди три години и половина. Днес определено изпитваме нужда да вдъхнем живот на нов материал. През този период не сме спирали да работим. Постоянно при това. Дори преди дни на репетицията обмисляхме нови песни и идеи. Това е толкова важно за нас. Не бих искал да се превръщаме в група, която постоянно свири едни и същи хитове. Да сме носталгична банда, която набляга на миналото си. За мен е много важно творческата искра да продължава, да гори за нови идеи. Пламъкът, породен от нуждата постоянно да искаш, да кажеш нещо, да продължава, да свети. Моментът, в който той угасне, е моментът, в който трябва да си зададеш въпроса дали си струва да продължаваш, дали е правилно въобще да продължаваш. Ние винаги гледаме напред. Няма нищо лошо в това да правим концерт, в които обръщаме поглед назад. По този начин запознаваме хората с нашия свят от творческа гледна точка. Но предпочитаме да гледаме напред. За това и се надявам, че през 2025 ще запишем нещо.

От другата страна – Как се мотивираш, за да направиш следващата крачка?

The Watcher – Трудно е да го облека в конкретни думи. По отношение на писането и създаването, те са нещото, от което се нуждая постоянно. Като пристрастяването е. Сигурно си чувал клишето, което се отнася за онези полудели артисти, които са обсебени от изкуството и нуждата да създават. За онези творци, които се затварят в малкото си тъмно творческо подземие и изчезват от полезрението с дни. Понякога и аз го правя. Имам малка музикална стая в апартамента и понякога предупреждавам съпругата си, че ще се затворя там през деня. Ще се намърдам в тъмницата. Да не ме безпокои, да ме остави намира. Креативността при мен се нуждае от това съсредоточаване. В същото време трябва да работя върху нея. Трябва да й дам енергията и времето, от което се нуждае. Нали си чувал за някои хора, които говорят как са били поразени от мълнията на вдъхновение. Да, това може да стане. Но не винаги е така. Не можеш просто да стоиш и да чакаш да се случи. Ако наистина искаш да постигнеш нещо, отиваш и работиш върху него. Започваш да копаеш в дълбочина, започваш да търсиш и да изследваш детайлите. Харесвам подобен подход, защото се отплаща. Няма по-голямо удоволствие от това да събереш една песен, да работиш върху нея, да усещаш различните пластове, да чуваш как тя започва да живее свой собствен живот. Да видиш как се развива отвъд първоначалните ти планове, отвъд посоката, която си избрал в началото.

От другата страна – Как се предпазваш от клишетата в блек метъла?

The Watcher – Не знам дали въобще се опитвам. Но зависи какво правиш. Клишето е едно, очевидното е друго. Клишето за едни е преклонение, за други – изпитана и надеждна формула. Чувам банди, които са възхвалявани до небесата през 2024. А това е правено и преди. Доста клиширано поведение. Наясно съм тези неща. Мисля, че има толкова много стилове, в които можеш да се натъкнеш на клишета. Можеш да се натъкнеш на клишета в мелодиите, структурата, атмосферата. Опитваш се да се движиш между познатото, което върви по утъпканите пътеки и онова, което чувстваш за правилно без да е напълно очевидно и телеграфно предадено. Този фин баланс трябва да бъде поддържан. Уверете се, че ако създавате много клиширано парче или тръгвате по познатите пътища, в което другите виждат проблем, то поне оставяте своя отпечатък върху него. Или го направете по начин, който е възнаграждаващ за вас самите. Примерно ендорфинът да идва от епичния финал, който напълно съзнателно сте направили. Финал, който е страхотен и наистина ви харесва. Клишетата накъртват, когато хората ги използват, защото са лесния начин, а не защото са правилното решение. Посягат към тях, защото вече са ги използвали и формулата работи. И така се появява още един албум. Ние никога не тръгаме по този път. Винаги са ме озадачавали бандите, които запазват часове за студио и влизат там без да са измислили нищо, смятайки, че на момента ще изстрелят нещо удивително. И онова, което всъщност се случва е, че те се самоцитират. Ще се повторят, връщайки се назад към оръжията и амунициите, на които се доверяват и вече са изпробвали успешно. Което означава, че няма да предложат нищо ново. Ние наистина работим здраво върху новия материал. Прекарвам часове над песните, за да съм сигурен, че ще предложа музика, която понякога няма да е предизвикателство, но ще е свежа. Понякога не всичко е предизвикателно дисонансно епично пътешествие в света на хаоса. Ние имаме звук и сме създали свят, който феновете обитават и трябва да му останем верни. Няма как изведнъж да започнем да звучим като в ерата на Уилям Блейк. Или да бъдем много бързи с преливащи теми. Можем да вземем елементи от там, но ако направим силен десен завой в напълно различен звук, няма да ни се получи. Няма да сме искрени към групата. Това с клишетата е наистина много внимателен акт на баланс.

От другата страна – Сам по себе си блек метълът не е ли клише?

The Watcher – Зависи как гледаш на стила. Традиционният, ортодоксалният блек метъл е клише, защото е на почти 40 години. Ако летоброенето му започва с първия албум на BATHORY, годините са вече 40. Но и хард рокът е клише, хеви метълът също. Предлагат от същото по много. Разбира се, че хеви метълът е клише, но е брилянтно клише и за това го харесаме. Блек метълът съществува в същото пространство. Защо обаче хората са чувствителни към клишетата в блек метъла? Защото е музикална форма, която носи предизвикателство. От много рано бандите разшириха границите на стила и се отдадоха на експерименти. Вижте какво се случи в Норвегия в средата на 90-те. Групите наистина прескочиха границите. Бих казал, че от 1999 година насам всички го развиха още по-далече от преди това. Т.е. блек метълът предложи голямо разнообразие от експериментално развитие още в самото начало. И от тогава хората постоянно се чудят, какво още би могло да се случи в стила, какво още би могло да произлезе от него. Разбира се, това също е едно малко клише, но във всеки установен музикален жанр, могат да бъдат открити елементи, които биха могли да бъдат определени като клишета. Всичко зависи от това до колко искрен и честен си при създаването на материала. Нещата са твърде субективни. Самият аз съм достатъчно възрастен и с достатъчно опит, за да си позволя да слушам банди, за които мога да кажа, че са голямо клише.

От другата страна – Блек метълът за теб е само музика или е нещо повече от музика?

The Watcher – Технически той е просто музика. За мен обаче е олицетворение на стремежа към свобода. Той ми дава инструментите да се изразявам. Когато слушам други блек метъл банди, аз всъщност слушам други перспективи. Изследвам техния начин, по който създават музиката си, през какво са преминали, за да композират точно този материал. През какви процеси са минали, за да представят посланията си по избрания от тях път. Т.е. за мен блек метълът е повече от музика. Той е изключително важен за мен по отношение на начина, по който мога да общувам и по начина, по който мога да се изразя. Ако само го слушах, най-вероятно все пак щях да кажа, че е по-скоро музика. Като всеки, който слуша музика на съвсем обикновено ниво, като фон, докато върши нещо, докато готви вечеря или я използва като саундтрак към фитнес упражненията. Ако, обаче, страстно инвестирате в него, блек метълът ще е много повече от музика. Защото се превръща в нещо ново, в което откриваш себе си, носи ти или ти дава усещане за предизвикателство, което вдъхновява, за да правиш различни неща в живота си. Блек метълът е нещо повече от просто музика. Не бих казал, че достига до духовно извисяване. Няма да изляза в градината и да се моля като на някакво божество или нещо подобно. Но определено стилът резонира на по-дълбоко ниво при мен.

От другата страна – Какво искаше да кажеш с музиката си в миналото и какво днес?

The Watcher – Това е интересен въпрос. Създадохме FEN, защото свирехме един едностранчив блек метъл. Стилът ни беше много отрицателен и агресивен. Но в някакъв момент в мен надделя стремежът да не се водя по откровено негативната част от живота. Свиренето на блек метъл винаги се е смятало за израз на вътрешните отрицателни емоции, начин за справяне с конфронтацията. Исках да се измъкна от този вид проектирана външна негативност, да се откъсна от омразата и мизантропията. Просто започна да става доста изтощително. Това, което исках, е да канализирам нещо, което беше малко по-лично. Началната точка да са размислите върху депресията и чувството за изолация. Това е началото на FEN. От една страна да представя моя поглед, от друга – да се освободя чрез музиката. Не просто да се преборя с агресията, а да преодолея определени състояния като тъга и скръб. Да не ги задържам в себе си. Има път през тях. Има изход навън. Голяма част от метъла намира своето вдъхновение в по-депресивните звукови пейзажи. Този подход може и да изглежда по-депресиращи, но всъщност е спасителен за хората, които слушат тази музика. Той провокира слушателите към съчувствие, разбиране и се преобразява в катарзис. Основата при FEN и днес е същата. Мисията на групата не се е променила. Вървим напред и демонстрираме различни аспекти от нея. Движим се и не искаме да се повтаряме. Не желаем да се превърнем в клише като една тъжна метъл група, която лее сълзи в горите. Искаме да продължим, да се движим в рамките на този свят и да го правим по различни начини. Но от първите създадени идеи през 2005 година, сърцевината не се е променила. При нас винаги има мисловна борба. Винаги си задаваме въпроси от типа „Какво се опитваме да кажем?“, „Какво се опитваме да открием?“, „За какво го правим?“. Винаги се връщаме към тези основополагащи въпроси, които стоят в основата на FEN. По този начин си помагаме за съживяването на идеите и си припомняме каква е мисията ни, какво всъщност се опитваме да направим с нашата музика. Със сигурнност с новите идеи, по които работим, се свързваме много по-силно със същността на FEN. Много повече от всичко, което сме правили през последните години – тематично, стилистично, атмосферно, музикално. Това се опитваме да дестилираме.

От другата страна – Колко е важна връзката между групата и нейното лого, и мястото, от което идва?

The Watcher – Тя е много важна. И с възрастта все повече осъзнавам колко е важна всъщност. Израснахме на мястото като тийнейджъри. Обикновено, когато говорим за деца, става въпрос за възраст между 10 и 18 години. На тази възраст промените са постоянни. Израствате, откривате себе си, преминавате през юношеството, научавате уроци по трудния начин, което винаги е болезнено преживяване. Случват се много неща по отношение на семейството. Разбира се, училището е трудно. Въобще целият период е труден. И този пейзаж, средата, мястото, в крайна сметка се превърнаха в истинско въплъщение на онова, което чувствах отвътре. Имал съм някои трудни моменти там, но смятам, че те се превърнаха в моя начин да канализирам онова, което исках да направя. Става въпрос да намеря начин, да доведа хората в този свят. Използвайки музиката за обхващане на пейзажа, комбинирайки средата като метафора за това, което бях, с онова, което ме вълнуваше вътрешно, наистина по някакъв начин създадох свят, който се опитвам да представя на слушателите. Не го правя, за да ми симпатизират. А просто намерих начин да го обясня и да го споделя. Трудно е да се предаде или ако искаш – артикулира директно. Така че се опитвам да пресъздам нещо по начин, който изгражда образи. Посока, от която някой, дори и да не знае точно какво се случва, да получи представа за какво става въпрос. Пейзажът и средата са там. Те са част от FEN и стават все по-важни. От тях идва силата, която ни определя такива, каквито сме, която ни прави човеци и ни дефинира като човешки същества. Те са част от мен, неделима част от мен като възрастен днес. Това се отразява в групата и никога няма да изчезне, защото е вкоренено във FEN.

От другата страна – На какво е метафора музиката на FEN?

The Watcher – В много отношения тя наистина е метафора. Бих могъл да я определя като много голямо пътешествие. Това е метафора за делата на сърцето. За мен нещата стоят така. Само ме погледни. Виж ефектите върху здравето ми… Шегувам се. Музиката на FEN е метафора. Говорим, че това е голямо пътуване, което ни връща към цялата идея за пейзажа и природата. Само най-добрата музика би могла да те транспортира, да те отведе на някъде. Знаеш ли, има достатъчно време и място за три или четири минутни поп песни, на които да станеш и да танцуваш. Те са идеални точно за подобна парти среда. Те са част от този тип музикална стратегия. А ние наистина искаме хората да се присъединят към нас и да тръгнат с нас. Присъединете се към нас в това пътешествие и изживейте част от онова, което ние преживяваме. Така разбирам нещата. Мисля, че много хора изпитват определена болка и търсят в някаква степен убежище. Не казвам, че сме терапевти и ги обработваме с музиката ни. Просто споделяме и общуваме, вземаме ги с нас на нашето пътешествие. Така че – да, музиката на FEN е метафора за борбите ни, как се опитваме да се справим с тях, как вътрешно ги преживяваме и се опитваме да го изразим.

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

The Watcher – Ние не сме масовите рокендрол хора. Просто пием и се мотаем в бекстейджа. Правили сме някои глупави неща. Веднъж случайно запалих косата си в един бар и търчах наоколо, докато от мен се издигаше дим. Това не беше кой знае колко интересно. Когато бяхме на турне с AGALLOCH, купихме много сурово месо и с него изобразихме голям мъжки полов атрибут отстрани на тур буса. На следващия ден шофьорът беше много ядосан и ни наговори страшни неща. Просто такива работи. Ние не сме като онези корави купонджии. Но колкото и да говорим за метафората, за тъгата и болката, винаги се забавляваме. Обичаме да пием уиски или хубава бира и да си побъбрим след концертите. Това също е важна част от цялото същество, наречено FEN. Това също е важна част от образа.