„A Night to Remember“, или още една емоционална следа оставена от EVERGREY

Помня, когато чух EVERGREY за първи път. Беше преди около двадесет години и нещо като любов от пръв поглед. Веднага ме грабнаха с мрака в своето звучене, меланхолията и хармоничното редуване на тежест и мелодия. И всичко поднесено с прецизност и много мисъл – но никога нестигащи до помпозност и излишен блясък.

Но годините минават, тръпката намаля, на моменти дори до пълно изчезване. Как иначе да е – животът тече, нагласите се променят. Музикантските идеи се изчерпват, вероятно е и трудно да поддържаш уникалното звучене, което някога си създал, без риск да се повториш или дори да го загубиш.

И все пак, както казва народната мъдрост: „Там, където е горяло, пак ще гори“. Затова когато разбрах за предстоящия концерт на EVERGREY у нас, част от европейското им се турне в подкрепа на последния албум, нещо ме зачовърка отвътре, казвайки ми: „Защо пък не!?“

Ето по тази причина, подчинявайки се на тихия вътрешен глас, се озовавам, въпреки дъжда и калното време, пред столичния клуб Мixtape. Пристигам около 18:30, часът, в който е обявено, че вратите се отварят и, изненада!, отпред няма никой. Някак си свикнах, след толкова години посещаване на концерти, винаги да виждам групички от скупчили се фенове, нетърпеливо очакващи срещата с любимата банда.

Бързам да вляза в клуба, предполагайки, че ситуацията вътре ще е по-различна. Уви, хора почти няма и там. Не се появяват много дори когато първата група за вечерта заема място на сцената. С швейцарска прецизност VIRTUAL SYMMETRY „разцепват“ минутата на седмия час, за да започнат своето изпълнение в обещаното време.

Групата е сравнително нова, създадена е през 2009 г. и е не особено позната у нас, вероятно с изключение на феновете на прогресив метъла. Има четири албума зад гърба си, последният от които „Veils of Illumination“, престои да бъде издаден на 6-и декември.

Въпреки малкото ентусиасти, събрали се пред сцената, музикантите от VIRTUAL SYMMETRY не губят хъс и дават всичко от себе си. Поднасят мелодичната си музика с много желание и положителна енергия – дотолкова, че човек си казва, че определено си струва да „хвърли едно ухо“ към техен студиен запис.

Изпълнението на групата е кратко. Кратка е и паузата, след която на сцената излизат, по-точно връхлитат, момчетата от KLOGR (произнася се Key-Log-Are). Италианците се определят като алтернативна метъл банда с прогресив влияния. Появата им значително втежнява тона на вечерта. Внася много енергия и събужда онова непреодолимо желание да се „разтърсиш“ под звуците на музиката. И очевидно това усещане завладява всички, тъй като тълпата пред сцената става все по-многобройна и раздвижена.

Улавям се, че погледът ми е фокусиран основно върху фронтмена на групата Gabriele „Rusty“ Rustichelli. Е, да, нормално, нали е фронтмен. Да, но тук има нещо повече – той е от онзи тип изпълнители, които владеят сцената. А и публиката. Оставяме настрана ексцентричната визия, става дума за присъствие и дух. „Are you ready to face the fear?“ С подобни подканвания Rusty успява да ни разпали. И заедно с тримата музиканти около себе си да поднесе своята музика, събрана в четири, до момента, издадени албума. Последният от които – „Fractured Realities“, е от настоящата година.

Помахване за сбогом, или довиждане, кой знае и KLOGR отстъпват от сцената. За да направят място на тези, заради които всички ние тази вечер сме тук. EVERGREY са пулсираща емоция и колкото и скептичен или пренаситен да е човек, няма как, сблъсквайки се с тях, да не бъде (отново) докоснат. Така се оказва. „Falling From the Sun“, композицията с която откриват своя лайв, е като мощен удар, който ни оставя почти без дъх и ни държи в музикален плен близо два часа време. Следва „Say“, също част от последния албум на групата „Theories Of Emptiness“, издаден преди около пет месеца.

Tom Englund няма кой знае с какво да ни изненада – срещаме се с харизмата и невероятния му глас за четвърти път. Както, впрочем, и с по-голямата част от музикантите около него: Rikard Zander, майсторът на клавирите, Johan Niemann, владетелят на бас китарата и Henrik Danhage, китарният виртуоз. Единственото ново попълнение е в лицето на барабаниста Simen Sandes.

И независимо от промените в състава, EVERGREY действат в невероятен синхрон. Пеят, свирят, раздават се до край. И не щадят тълпата пред себе си, поднасяйки ѝ още и още от своята музика, наситена с чуден заряд. От „Midwinter Calls“ от албума от 2022 г., през „Eternal Nocturnal“ от изданието, видяло бял свят година преди това, до „A Silent Arc“, част от „The Atlantic“, 2019 г. – групата споделя песни от почти цялото си творчество. Връщайки ни дори далеч назад с „A Touch of Blessing“, създадена във вече толкова далечната 2004 г. За мнозина явно това е сред най-чаканите изпълнения на вечерта – ако съдим по възторжените реакции и силните аплодисменти.

Всъщност, публиката, дори и да не е многобройна, през цялото време не пести емоции и сили. От самото начало отвръща на всяка реплика и всеки жест на Tom, мощно припява и бурно реагира. Той пък не ѝ остава длъжен и от своя страна споделя колко ентусиазиран е от поредното топло посрещане от българските фенове. Дори прави намек за една следващата възможна среща. И като се има предвид взаимната симпатия, дори химия, това никак не би било изненадващо.

Някак неизненадващ е и фактът, че след края на концерта всички членове на EVERGREY застават в мърчандайзинг зоната – с отворено сърце за всеки, който иска да се срещне с тях. Било за снимка, автограф или просто за някоя и друга споделена дума. И не се плашат от върволицата. А колко групи правят това за своите фенове?

ГАЛЕРИИ

Evergrey

Klogr

Virtual Symmetry