Интервю с Björn Johansson (ARCTIS)

ARCTIS са нова група, създадена от музиканти, със стаж в метъл музиката. Само преди дни бандата издаде едноименния си дебют. Съвсем скоро на 28 ноември ARCTIS ще го представят и пред българските фенове, защото групата прави турне като съпорт на APOCALYPTICA. Китарисът на ARCTIS Björn Johansson даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Björn Johansson (ARCTIS) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 25.11.2024 година.

От другата страна – Привет, Björn, в началото би ли представил ARCTIS с няколко думи?

Björn Johansson – Групата е създадена през 2018 година. Ние сме стара банда, която издава третия си албум, но от самото начало музиката за него стана много различна от тази, с която започнахме. Така че при работата по новия ни диск, си казахме, че е по-добре да създадем нова група. И да започнем от самото начало. Написахме музиката, избрахме си името ARCTIS, все пак сме от Финландия и живеем в Полярния кръг. Харесва ни. Финландия е страна, богата на контрасти. Летата са много горещи, а зимите са много студени. Точно като музиката ни. Определят ни като поп-метъл банда. В групата сме с Alva, която пее, аз и Michael сме китаристите, Mats е басист, а на ударните е Mika.

От другата страна – Как се справяте с шестмесечната нощ и шестмесечния ден?

Björn Johansson – Въобще не го мислим. В това е тайната. Това й е специалното на Финландия. През зимата мракът царува, но през лятото слънцето грее 24/7. Т.е. светлината е постоянна. И все едно имаме електрически ключ. В един момент го включваме, в друг – го изключваме. И така непрекъснато – включваме, изключваме. Може би в това се крие тайната за големия брой метъл групи, които има във Финландия. Защото времето е екстремно и хората са екстремни.

От другата страна – Кое е най-екстремното нещо, което направихте в дебюта на ARCTIS?

Björn Johansson – Бих отбелязал, че това е конрастът между поп и метъл музиката. В този смисъл наистина е екстремно, защото са толкова различни светове, че непрекъснато са в конфликт, но при тяхната комбинация се получава нещо красиво. В албума сме комбинирали много тежки китари с поп синтове. От тази гледна точка музиката наистина звучи екстремно.

От другата страна – Балансът между поп и метъл музиката как се постига?

Björn Johansson – При нас се получи по много естествен начин. Независимо че двата стила са като солта и захарта. За мен обаче беше много лесно да балансирам между тях, защото ние самите обичаме да постъпваме точно така, когато търсим онова, което задоволява нас самите. С върховете на пръстите си усещаме от кое по колко да добавим и как да не прекаляваме.

От другата страна – Това ли е начинът, по който заобикалящата ви среда се отразява на музиката на ARCTIS?

Björn Johansson – Определено, определено средата оказва влияние. Както отбелязах, имаме много красиви и горещи лета, както и много тъмни и студени зими. В този смисъл, точно както музиката ни. Визуалната страна на природата ни е повлияла много. Тук на север Северното сияние е нещо обичайно. А то много пъти изглежда като неонова светлина. Което ни вдъхновява за музиката от гредна точка на сайбър пънк елементи – смесването на технологиите с природата, от което се получава нещо наистина интересно и различно.

От другата страна – Важно ли е в музиката на една група да прозира нейният произход?

Björn Johansson – Да, мисля, че трябва да е точно така. Това е като храната в отделните страни. Важно е да се знае от къде е, защото тя е отражение на средата там. Гордеем се, че сме от Финландия и свирим метъл, защото тук го правим по леко уникален начин. От друга страна, ако ни поставиш до другите финландски групи, с ARCTIS се открояваме, защото всеки от нас е част от шведското малцинството – т.нар. финландски шведи. Т.е. майчиният ни език е шведски, но ние сме финландски граждани. При нас шведската култура е смесена с финландската. Мога да ни опиша като чаша, наполовина пълна с водка, а останалото е портокалов сок. Това сме ние от ARCTIS.

От другата страна – Спомена, че имате шведски корени. Това означава ли, че бандата е повлияна и от ABBA?

Björn Johansson – Как бих могъл да отговоря… Неизбежно е, ако живееш в тази част на света, докато растеш да слушаш ABBA. Не можеш да избягаш от тях. Невъзможно е да ги прескочиш и да се отървеш от тях. ABBA са там, вътре. Може би е неизбежно, но не бих потвърдил за влиянията, защото същата музика, можеш да я чуеш в скандинавския фолклор. А ABBA са се обръщали към него и са заимствали от него за своите песни. По принцип шведските мелодии са различни и специални. Можеш да го чуеш в групи като IN FLAMES. Съпоставяйки ги с финландските мелодии, разликите са видими. Но в същото време имат и допирни точки.

От другата страна – За дебюта на ARCTIS променихте ли нещо в начина на композиране?

Björn Johansson – Определено. В по-старата групата аз бях този, който композира музиката. Т.е., когато започнахме с ARCTIS, отново бях само аз, но се оказа, че има толкова много за вършене. Нямаше как да се справя сам. Така че привлякох и останалите в процеса на създаване на музика. И те като видяха, че тяхната намеса е неизбежна, започнаха да помагат. Променихме нещата. Композирах с Michael или с Mika. Правехме демота, но всеки беше въвлечен в процеса. За да оформим песента, се събирахме заедно. Гордея се, че го направихме като група, защото, когато си пуснеш албума, със сигурност установяваш, че всеки един има участие в него и е внесъл своите влияния, за да станат песните такива, каквито са.

От другата страна – Компромисите имаха ли роля в процеса?

Björn Johansson – Не бих казал, че сме допуснали кой знае какви компромиси. Направихме всичко по възможно най-добрия начин. Постигнахме възможно най-добрия звук. Работихме със Stefan Glaumann, който е миксирал BACKYARD BABIES и RAMMSTEIN, тези велики групи. Той смеси албума ни. След което го мастерирахме със Svante Forsbäck, който е работил с RAMMSTEIN, VOLBEAT и RASMUS. Имам предвид, че не сме допуснали никакви компромиси. Единственият компромис, който си позволихме, беше безсънието. Не отделяхме много време за сън, докато създавахме албума. Всъщност направо водихме нездравословен начин на живот. Това е компромисът. Направихме компромис със здравето ни.

От другата страна – А коя е най-голямата саможертва, която бихте направили в името на музиката?

Björn Johansson – Занимавам се с музика на това ниво от 2008 година. Работих наистина здраво, за да се превърна в професионален музикант в професионална група. Жертвах голяма част от социалните ми контакти, които обикновено хората имат. По пътя загубих много приятели. Но така стоят нещата. Трябва да се отдадеш на работата с часове и дни. И все пак ми останаха приятели. Обикновено не се виждаме по цяла година, защото съм зает с музиката. Но те са свикнали. В същото време нямам кола. За мое щастие, обаче, приятелката ми има. За мен оборудването е по-важно от колата. То ми е приоритет. Аз самият трябва да го приоритизирам. Никога не съм си купувал разни неща като PlayStation. Единствено музикално оборудване. Неща, свързани с музиката, които използвам при продукцията на песни и албуми.

От другата страна – 16 години по-късно правилният избор ли си направил?

Björn Johansson – Да, така мисля. Мисля, че направих правилния избор, защото не мога да мисля за нищо друго. За мен е невъзможно да си представя, че няма да свиря в група. Това е огромна част от мен, това ме определя като човек. Би изглеждало много странно, ако не се занимавам с музика, а и ще бъда много нещастен, ако не правя точно това.

От другата страна – Връщаме се на групата. Най-голямото предимство на ARCTIS?

Björn Johansson – Предимството на бандата определено е наличието на различните стилове, от които толкова много се вдъхновяваме. Ще бъде интересно да се чуе музиката ни след години, защото ние винаги предлагаме по нещо ново. Имаме широкомащабен звук, балади като симфоничната и леко готическа „Frozen Swan”. В същото време са налични поп песни и по-тежки композиции. Можем лесно да променяме композициите и да записваме албуми, които звучат по различен начин. Наш дълг е като група, музиканти и композитори да се опитваме да не се повтаряме, а всеки път да правим и предлагаме нещо ново. Предимството на ARCTIS е, че можем да се преоткриваме отново и отново.

От другата страна – Кое е най-голямото предизвикателство пред млада група като ARCTIS в днешните дигитални времена?

Björn Johansson – Има толкова много музика. Днес всеки има група. Всички са изправени пред предизвикателството да привлекат вниманието на слушателите. Трябва да сме реалисти в това отношение. Има толкова много музика и борбата е за едни и същи слушатели. Ние сме наясно с това и правим музика заради себе си. Ще продължаваме да се предизвикваме и ще видим докъде ще стигнем. Това също е предизвикателство. Предизвикателство освен дигиталният свят, е че всичко отнема много време. Работим наистина здраво. Дори сега още повече, защото подготвяме втория албум на ARCTIS. Процесът е задвижен. Нямаме много време, за да си играем игрички…

От другата страна – Бъдещето на екстремните стилове свързано ли е със смесването на по-лека музика?

Björn Johansson – Не е задължително. Бъдещето на всеки един стил е в развитието. Не е задължително той да олеква. Не мисля, че техничния деткор би спечелил, ако поеме в по-лека посока. Тя трябва да е коренно различна. Но сигурно е трудно да се постигне на това ниво на развитие. В нашия случай модернизирането на звука на метъла ще бъде от полза за цялата сцена. Само се върнете към момента, в който групи като TRIVIUM ни се струваха твърде радикални и леки. Тогава хората ги отхвърляха. А днес на групи като TRIVIUM се гледа едва ли не като на класически. Спомням в миналото си как GOJIRA от Франция понасяха много обиди, а днес свирят на откриването на Олимпийските игри. Всичко се променя. Хората донякъде се страхуват от промените, но ако вадим по нещо ново и привнасяме с нова кръв в стила, тогава хеви метъл културата ще бъде заредена с дълголетие. Мисля, че в стила има място за различното звучене.

От другата страна – Всъщност какви рискове трябва да поема една млада банда, която прави първите си крачки?

Björn Johansson – Рисковете са винаги големи. Трябва да похарчите много пари, за да се занимавате с музика. Трябва да си купите цялото оборудване. Трябва да сте сигурни, че можете да вложите необходимите усилия, за да сте професионален музикант. Защото, както казах, реализацията отнема много време. В тази работа финансовите рискове са много големи. Трябва да разполагаш с време и оборудване. Смесването, мастерирането, продуцирането на албуми не е въобще евтино. Т.е. сблъскваш се с финансови рискове. В същото време, ако сте млада група и едва сега прохождате, можете да попаднете на много лоши хора, които да се възползват от вас и да ви използват за собствените си користни цели. Трябва да се научите да се вслушвате в инстинкта си, да разпознавате нюансите. Това е най-добрият съвет, който можете да следвате.

От другата страна – Страхът от провала трябва ли да се взема под внимание?

Björn Johansson – Ние отдавна сме го надскочили. Вече сме издали няколко албума. Но, разбира се, ако хората, не ги харесват, ако не харесат и новото ни издание, все още можем да приемем положението. Защото сме дали всичко от себе си, независимо че не е било достатъчно. Наред сме със ситуацията. Не се страхуваме от подобно развитие. Страхът ни беше по-голям по време на пандемията, защото се притеснявахме, че трудът ни ще отече в канала и никога няма да види бял свят. Това би било най-лошото. Щеше да е наистина жалко, ако се беше случило.

От другата страна – Каква е основната цел пред дебюта на ARCTIS?

Björn Johansson – Ще направим още турнета след съпорта на APOCALYPTICA. Ще бъдем много заети следващата година. Работим по нова музика. Ще се опитаме да представим бандата в различни части на света. Искаме да настъпим газта, защото ни отне много време, за да стигнем до мястото, на което сме в момента.

От другата страна – Защо всъщност се занимавате с турнета? Съществуват „музиканти” в дигиталния свят, които са много известни без да са направили нито един концерт?

Björn Johansson – Не знам нищо за тях, но метълът е стил за концерти. Метълът е жива музика. Той трябва да се свири и чувства на живо. Най-логичното, когато се занимаваш с метъл, е да правиш турнета. Сцените са най-точното място, за да усетиш тази музика. Все едно да гледаш филм на кино и вкъщи. Нещата са различни. Настроението, енергията, атмосферата са различни. Най-добре се създават нови фенове, когато сте на турне с друга група. В противен случай рискувате да останете непознати за хората извън собствения ви кръг. Най-добрият начин да откриете нова музика, е да гледате различни групи, които свирят заедно. За това и ние правим турнета.

От другата страна – А недостатъците на социалните медии пречат ли ви като нова група?

Björn Johansson – Това е свързано с въпроса за предизвикателствата в дигиталния свят. Хората се умориха от непрекъснатия поток от информация, който ги залива. Което по някакъв начин ги прави апатични към нови предизвикателства. Те се намират в център на голям звуков шум, където са постоянно бомбардирани от реклами и ново съдържание от всякакъв вид музика. Влизаш в Instagram и те заливат рекламни предложения, специално подбрани за вкуса ти. Пълни глупости. Светът е задръстен от шум и това го прави още по-агресивен. Шумовото замърсяване постоянно нараства. Опитите са да се побере още повече информация в едно и също пространство. А според мен това повишава агресивността при налагането на информацията.

От другата страна – Спомена, че вече работите по следващия албум на ARCTIS. Той в същата посока ли ще бъде?

Björn Johansson – Научихме много при работата по първия албум. Леко развиваме стила. Жилите и сърцевината са все още същите, но леко подобрени. Песните за втория албум са дори по-добри, но това се получава естествено, защото сме слушали толкова много песните от дебюта, че вълнението от новия материал е голямо. Със сигурност обаче развихме звука на групата. Не бих казал, че вторият ни албум е по-труден. Мисля, че се получава и окомплектова доста естествено. Ще го сравня с риболова. Издърпвате мрежата, мислейки си, че ще е трудно, защото е тежка, но за сметка на това хващате много риба. Бяхме така – „Внезапно се оказахме с толкова много песни, които останаха от първия, защо да не издадем втори албум?“. Чувството беше доста приятно.

От другата страна – Най-добрият съвет, който си получавал?

Björn Johansson – Най-добрият съвет, който са ни давали е, че ако искаме да правим точно това, то трябва да го правим без да мислим за нищо друго. Няма да правите големи пари. Ако ги търсите, по-добре станете банкери. Ако музиката наистина е вашата страст, последвайте я без да се занимавате с нищо друго. Такъв е случаят при нас.

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

Björn Johansson – Преживял съм няколко доста глупави. Но ще избера създаването на видеоклиповете за групата, които заради името трябваше да бъдат свързани с Арктика. Разхождах се по снимачната площадка, лудувайки. Тогава някой подвикна, че съм приличал на Джак Спароу, но на неговата пияна версия. Нещо като „Крек Спароу”. Всеки ден пиех по малко бренди, за да вляза в образ. Това беше рокендрол – разхождам се наоколо, облечен в голямото си яке, а отвсякъде ми подвикват, че съм „Крек Спароу”.