Glenn Hughes – Concerto for Group and Orchestra

Глен Хюз, макар и да не е сред основателите на Deep Purple, има достатъчно значимо участие в групата, за да бъде считан за неразделна част от нейната история. Именно затова, отправяйки се към събитието, очаквах да чуя техни песни предимно от този период. Както повечето големи концерти напоследък, и този започна навреме. В 20:00 оркестърът изпълни въвеждащи партии, а няколко минути по-късно на сцената се появи легендарният певец, препасан с любимия си Nash Precision и подкрепян от мощен усилвател Orange.

Участието му в НДК започна ударно със „Stormbringer“, като още с първите тонове се възхитих на впечатляващия диапазон на гласа му и особено на смайващите височини, които успява да постигне. След скоростното начало последваха няколко по-бавни парчета от добре познатия албум Burn – „Might Just Take Your Life“, „Sail Away“ и „Mistreated“. В тези изпълнения оркестърът беше в перфектна симбиоза с групата на Глен Хюз, а самият той демонстрира изключително сценично присъствие и отлично владеене на гласа и баса си.

Публиката леко се беше поуспокоила, когато изведнъж гръмна „Black Country“ от ерата на Black Country Communion. По време на рок и метъл концерти често се случват китарни дуели, но тук станахме свидетели на нещо още по-интересно – музикален двубой между баса и цигулката. Тук Стивън Бентли Клайн се включи активно, като добави още по-живо звучене в комбинация с бързата и интересна бас линия.

Последва прочувствено слово за Томи Боулин – човек, който е изиграл важна роля в живота на Глен, макар и двамата да са се срещали за кратко. Той сподели колко много му липсва всеки ден, а след това логично дойде ред на „Gettin’ Tighter“ – една от песните, върху които двамата са работили заедно. Малко по-късно залата се раздвижи под звуците на „Keep On Moving“, където Глен успя да разпее пълната зала.

Въпреки че възрастта не му личеше и изглеждаше в отлична форма, след това изпълнение последва кратък антракт. Втората част на концерта започна с почти акапелно изпълнение на „This Time Around“, нежно подето от оркестъра и клавишните, а вокалните височини на Глен отново впечатлиха всички. След това дойде ред на сравнително непознатата „Medusa“ – първата песен, която той е написал едва на 17 години в кухнята на баба си. Сподели, че е имал нужда от цялата храброст на света, за да я предложи на приятелите си, с които е свирил тогава, и ни накара да се замислим колко често пропускаме възможности от страх.

Следващите две песни бяха почит към изпълнители, които са оказали сериозно влияние върху него още от ранна възраст. Той остави баса в ръцете на своя асистент и изпълни „A Whiter Shade of Pale“ на Procol Harum и „Nights in White Satin“ на The Moody Blues. Цялата зала засия от светлината на телефоните на публиката и макар да ми липсват романтичните времена, когато си светехме със запалки, този момент все пак беше изключително емоционален. Особено когато, след заглъхването на последните акорди, Глен благодари на феновете за любовта, която го поддържа жив.

Финалът на концерта дойде с емблематичната „Smoke on the Water“. След кратко импровизирано въведение, легендарният откриващ риф накара всички да скочат на крака, а оркестърът, умело дирижиран от Стивън Бентли-Клайн, доказа, че класическите инструментари могат да се впише напълно в света на рок музиката. Накрая след оглушителни аплодисменти Глен Хюз напусна сцената, докато залата ехтеше от скандирания за още и още.

И публиката получи чакания бис! Няколко минути по-късно Бернхард Велц – човекът зад барабаните – се появи, развявайки българското знаме, а към него се присъединиха китаристът Кайтнер Зи Дока и клавиристът Ернесто Геци.

Глен Хюз демонстрира невероятна близост с публиката – здрависваше се с хората и ги поздравяваше, а грандиозният финал с „Highway Star“ и „Burn“ остави залата в екстаз.

През цялото време Глен не спираше да повтаря колко много обича България. А самият факт, че този концерт не беше част от турне, а той беше долетял специално от Лос Анджелис за една незабравима вечер с оркестър Кантус Фирмус, говори красноречиво за специалното му отношение към нашата публика.

За финал ще завърша с неговите последни думи: музиката е най-силната връзка между хората и движи нашите души напред.

Мир и любов!

Пълната галерия от снимки може да разгледате на нашата Фейсбук страница.