Aero Rock Starz 2011 – The Legends Have Landed

На 09.07.2011г. се състоя дългоочакваният и първи за региона фестивал AERO ROCK STARZ – подкрепен от бира Загорка, Булсатком и Кен. Събитието беше между фестивал, който се проведе предния ден в София и концерта на Bon Jovi  в Букурещ. Много голяма част от феновете неглижираха фестивала – с което изпуснаха едно от най-добре организираните събития в двадесетгодишната музикална метъл история на пост-комунистическа България.

От ранните часове на 09.07.2011г. вратите на летището бяха широко отворени и доста учтивата охрана пропускаше зрители и журналисти. Саундчекът вървеше група по – група и техниката даде заявката си за невероятния саунд, на който станахме свидетели часове по-късно. Моя милост беше пропусната без проблеми и организаторите ми обясниха, че мястото ми не е пред сцената, а в бекстейджа, където по всяко време мога да взимам интервюта, от когото си поискам. А пред изумената ми физиономия, организаторите усмихнато добавиха, че в AERO ROCK STARZ всеки фен може да се докосне до звездите и че фестивалът е събитие, което е направено от фенове за фенове.

И влизайки в бекстейджа, който представляваше място с отворени шатри и високи масички до лявата страна на сцената, аз се сблъсках с ЛЕГЕНДИТЕ. Dennis Stratton, Graham Oliver и Haydn Conway разговаряха весело с почитатели, докато John “Wardi” Ward и Steve Dawson обикаляха и проверяваха сцената, а последният снимаше всичко от което се интересува с портативна камера, едно от хобитата му както се оказа по –късно.

Приближих се към Graham Oliver – един от основателите на Saxon и му споделих какво всъщност е музиката му за мен и с какво тя е допринесла за изграждането ми като личност. Усмихната, легендата подписа обложка по обложка, подпявайки хит от всеки албум или песента, която е написал. Оказа се, че рифовете на  любимите “Hole in The Sky” и “Demolition Alley” са дело на Graham Oliver.

Rocky Newton от X-UFO беше следващата легенда, която отпиваше бавно от питието си, а с него разговаряха двама руски метъл журналисти. Споделих му, че “I’m Your Radio” e страшна песен и го запитах има ли шанс за реюниън на McAuley Schenker Group. Rocky отговори, че няма шанс и че се е отдал изцяло на X-UFO.

Dennis Stratton с биричка в ръка разговаряше с организаторите. Беше заинтригуван от идеята за интервю, но първо му предложих да направи такова за национална телевизия, защото Мартин Николов се приближаваше с екипа си. Казах му, че преди две години съм взимал интервю от Paul DiAnno и че той се е изказал много отрицателно за него. Dennis ми отговори, че Paul е най-малкото нещо, за което би разговарял и го попържи доста.

Steve Dawson беше завършил обиколките си по сцената и вече беше на разположение за интервюто – не стана най-прекрасното, но се просветнаха някои празни петна в историята на SAXON – с какво често свързвали “Princess of The Night”, какво е хобито на Steve, как е направен филма за Spinal Tap, ще имат ли двамата нови солови албуми и има ли шанс за реюниън на класическия състав на SAXON за концерт или турне. Или завинаги.

AERO ROCK STARZ FESTIVAL започна с демонстрация на бойни изкуства. Следвана от изпълнението на група PERFECT STRANGERS. Групата изпълни свои и чужди композиции. Заедно с невероятния им професионализъм, трябва да подчертаем, че бандата е и съорганизатор на фестивала. Огромно впечатление направи китариста Ангел, но по късно се оказа, че това е и любимия китарист на Dennis Stratton.

Perfect Stranger

В паузите на концерта, когато се сменяха части от беклайна и се правеха промени по сцената, на нея имаше караоке музика, водена от Супер Любо и от певицата Ганка Добрева.

WEAPON бяха първата западна група, която влетя на сцена. Това е една NWOBHM група, която години наред е била известна само с няколкото си сингли, издавани изключително трудно в Англия. През 1980г. те правят невероятните песни “Set The Stage Alight”, “Mad Mad World” и “Liar”. И само с десетина създадени песни дотолкова повлияват групи като Metallica, че благодарение на липсата на информация отвъд океана и албум на WEAPON, младите американци взимат назаем рифовете на “Set The Stage Alight” и още една песен и правят “Hit The Lights” и “Seek & Destroy”. Събрали се отново с нов басист и барабанист,  WEAPON дават заявка за славно бъдеще.

Weapon

След кратко интро групата се обърна към феновете и започна едночасовата си изява с триминутния шедьовър “Set The Stage Alight”. Фенове бяха екзалтирани от факта, че още от първата минута на песента – та до края на фестивала, организаторите бяха подсигурили пироефекти, които доукрасиха култовото събитие. Без големи заигравки с публиката Danny Hynes, Jeff Summers и компания изстреляха “Liar”. Зад изпълнителите имаше огромен екран, който допълваше атмосферата, а звукът беше перфектен. На припева – “You’re a liaaaaar” огньовете бълваха, а Jeff Summers изперка като на шега култовото соло в песента. Един от плюсовете на WEAPON винаги е бил и ще бъде, че песните им са доста стегнати и кратки. Последва “Killer Instinct” – една от по – мелодичните песни на бандата. Ако говорим за движението NWOBHM, WEAPON са от групите, които имат по хард рок звучене, за разлика от окултните ELIXIR или екстремистите VENOM. Групата изпълни целия си албум “Set The Stage Alight” – а с изпълнението на “Mad Mad World ” и чисто новата “Ready 4 You” публиката разбра защо на почти неизвестната в България WEAPON е отреден култов статус в Западна Европа.

Втори на сцената се качиха X-UFO, предвождани от Danny Peyronel. Това е една култова личност, която участва само в един албум на UFO през далечната 1976г., но неговият принос прави от албума един от няколкото шедьоври на бандата. Danny е човекът, който си е сътрудничил и правил песни за Nick Mason и David Gilmour от Pink Floyd. Той е бил част и от култовата банда Heavy Metal Kids. Освен това той е написал текста за “Fear” на Sade и “Midnight At The Lost And Found” на MEAT LOAF. Заедно с него и споменатия Rocky Newton на сцената за едночасовата разходка между класическите шедьоври на UFO се качиха бившите членове на бандата от далечната 1991г. – Laurence Archer – китари и Clive Edwards – ударни. Супергрупата свиреше с такава самоувереност и за секунди ни прехвърли като с машина на времето в златните години на класическия хард рок. Десет песенният сетлист се състоеше както казах от сто процентови хитове. Бандата започна с “Let It Roll” – Danny дирижираше китариста, който в тази песен изпълни едни от най – запомнящите се китарни сола от фестивала. Последваха култовите “Natural Thing” и Highway Lady“ от UFO 1976 – “No Heavy Petting”. При първата Danny нахлу в бекстейджа и изкара повечето хора пред сцената. Насъбралите се около 400 – 500 души аплодираха бандата, когато разпознаха “Back Door Man” – изпълнявана от много групи, включително и от UFO през 1992г. Пироефектите не спираха, а екранът зад изпълнителите показваше непрекъснато бандите в близък план. Всъщност целият фестивал бе заснет от TV1 и много скоро може да бъде излъчен по някоя от телевизиите. Дано! X-UFO изпълниха и “Can You Roll Her” и “Only You Can Rock Me” от “No Heavy Petting”. Те отдадоха и почит на Rocky Newton, като изпълниха хита на MSG – “Armed and Ready”. Публиката очакваше завършек с “Doctor, Doctor”, но супергрупата X-UFO предпочете да ни подари “Rock Bottom”.

Малки планери с дълги ленти летяха над главите ни. Някои от които бяха заредени с конфети, които бяха щедро изсипвани върху нас. По-големи самолети нямаше. Според мен нямаше и представители на властта на Стара Загора. Нямаше ги и досадните сергии пред ограденото място. А за разлика от топ фестивалите на България, перфектната организация на фестивала беше взела много добро решение – над стотина тоалетни, които служеха и за ограждения на фестивалния комплекс.

– Искам да те помоля нещо ! – ми каза Dennis Stratton минути преди да е на сцената. – Нали ще дойдете всички отпред за съпорт?

И всички бяхме пред сцената. Числеността в този миг може да е била и към 1000 души. Може повече – може и по-малко. Но с първия миг Dennis разбра, че не му трябва масовка. Цялата агитка, чието ядро бяха феновете от Iron Maiden България се беше покачила на огражденията и ревеше като за последно. Звучеше “Prowler” – бекстейджът беше празен. Огньове се изстрелваха от пиромашините. Gabriele Bernasconi размяташе коси и с огромно – напълно покрито самочувствие – разкъртваше идеи и скрупули, че това е някакъв си сбирток  около бивша звезда. Изживявахме си изгубения Sonisphere. Бяхме малко – еднохилядна секта – която получи наградата си за тридесетгодишната, а при някои за целоживотната им фенщина. Bernasconi пееше много по-добре от Paul DiAnno. Bernasconi би могъл да пее и по-добре от Dickinson. Това е и Моцарт и Glenn Miller и Dio ги няма – други ще изпълняват песните им – след тридесет години, понятието кавърбанда ще има странно значение – както няма кавърсимфоничен оркестър.… Но и самата група остана доста смаяна.

– Колко IRON MAIDEN фенове има тук ! Тълпата изрева. Благодарим ви за невероятната подкрепа. – добави Gabriele.

– Вие сте много малко ! Но правите такъв ШУМ !!! -ни похвали Dennis. Последва “Wrathchild” – Bernasconi стоеше в Dickinson-ова поза, леко разкрачен с лява ръка, насочена към публиката. Останалите от бандата бяха „старци -разбойници”, които изключително се забавляваха на цялото шоу и на публиката и свиреха песните все едно те са ги сътворили преди повече от 30 години. Сетлистът на IRON MAIDEN YEARS на DENNIS STRATTON включваше още “Transylvania”, “Remember Tomorrow”, “Phantom of The Opera”, “Iron Maiden” и “Running Free”. Изявата завърши с – както Dennis Stratton се изрази – любимата му любовна песен – “Smoke on The Water”. За изпълнението на класиката на Deep Purple на сцената беше поканен и китариста на PERFECT STRANGER – Ангел, който доказа отново защо е любимият китарист на Dennis Stratton.

PRAYING MANTIS – бандата на братята Tino и Chris Troy имаше нелеката задача да продължи събитието. Невероятните инструменталисти бяха подготвили тринадесет песни, от които се откроиха “Children of The Earth” и “Panic On The Streets” от шедьовъра им и техен дебютен албум “Time Tells No Lies”. Лошото беше, че не изпълниха хита “Cheated”. Хубавото, че клавир почти липсваше ! Praying Mantis, заедно с Bronz, са най-леките и мелодични банди от британската вълна на хеви метъла. Може би и поради тази причина по време на изпълнението им част от феновете бяха насядали на терена – но вперили поглед в сцената, където цареше магията на PRAYING MANTIS. Бандата изпълни на бис Captured City – един от химните и най-музикантските песни на N.W.O.B.H.M. движението.

Praying Mantis

Дойде мига на хедлайнерите на вечерта – OLIVER DAWSON SAXON. Да си кажа честно до 09.07.2011г. смятах тази група за клонинг банда, а и недолюбвах много двамата съоснователи в нея заради съдебните процеси за името SAXON. Не съм и фен на албумите и концертите на ODS.  Не знам дали следващите ми впечатления и думи са повлияни от прецакването на истинските SAXON предходния ден в София, когато звукът им бе осакатен, а сетлистът доста спорен …

След зловещо и изключително шумно интро, OLIVER DAWSON SAXON започнаха с хита от 1985г. “Everybody Up”. Разхвърчаха се пълни чаши с бира към първите редове. Wardi, с микрофон в ръка и крак на мониторите, се беше надвесил напред към стотиците верни фенове. Пеейки, той сочеше с ръка всеки, който беше с фланелка на SAXON. John “Wardi” Ward не е Biff Byford и сравнението между двамата е неуместно, но изключително много му се отдава изпълняването на песните от саксонския репертоар 1980-1986г. Неговият глас прави от вторите SAXON една доста енергична група. Graham Oliver стоеше с китарата си Gibson от дясната страна на вокалиста. Той беше също доста изнесен напред и свиреше със затворени очи, докато другият китарист – Haydn Conway – набиваше ляв крак в земята и изпълняваше ритъм партиите. Басистът Dawson беше с крак на мониторите и леко куфееше с цяло тяло – напред – назад – неговата запазена марка. Синът на Graham – Paul забиваше като машина на фона на червени фигури, които се очертаваха на големия екран. Сцената беше малка за Wardi и той застана на ръба на една от озвучителните колони, докато Graham изпилваше половинминутното соло от втората минута на “Everybody Up”.

OD Saxon

Крясък на публиката и започва “Rock’n’Roll Gypsy” от албума от 1985г. “Innocence Is No Excuse”.Песента е тотален хит на групата и се изпълнява доста често и от двете формации SAXON. Следващият диамант беше “Redline” – където бяхме свидетели на класическото SAXON подреждане – китарист, вокалист, басист, китарист в редичка – свирещи плътно един до друг. Wardi, с бира в ръка, приканваше публиката да крещи по-високо, Conway плетеше солата, а Oliver движеше китарата по начин, все едно ще я счупи. Последва “Past The Point” от албума на SON OF A BITCH – предишното име на OD SAXON – “Victim You”, за да дойде първата кулминация на шоуто на бандата – “Strong Arm of The Law” – песен на която цялата публика подскачаше и крещеше неистово, а рокерите от публиката полудяха. OLIVER DAWSON SAXON ни поздравиха с песента “Whipping Boy”, която ще бъде част от албума на бандата – Motorbiker. След това парче с огромно желание очаквам излизането на албума, някъде през зимата на тази година. Насладихме се отново и на част от песните,  които бяха изпълнени ден по-рано в София от Biff Byford и компания, OLIVER DAWSON SAXON ни подариха своите версии на “Motorcycle Man”, “And The Bands Played On”, “Princess of The Night” и “Wheels of Steel”. В София чухме “Denim and Leather” и “Crusader”, а в Стара Загора – “The Eagle Has Landed”. Съжалявам за паралела. Правя го само тук. Фестивалът в София е събитие, което смесва прогресив, глем, хард рок, диско и какво ли не с цел да ти грабне паричките, както успя в моя случай със SAXON. Фестивалът в Стара Загора е събитие, в което публиката се смесва с музикантите, където плакатите от стените оживяват и човек съвсем спокойно може да застане и да се снима с всяка от легендите.

И да цитирам Мартин Николов: „И Wacken така е започнал – със 700 души.”

За Wacken нямам представа, но ако организаторите от Genesis Events се огледат и в другите жанрове – глем рок, спийд метъл, траш метъл – то един вариант на Keep It True би могъл да се получи.

Снимки: Wol Fie, Николас Петрас и Атанас Димитров