И отново 50 години Burn в София

Концертът на Glenn Hughes в София постави край на успешното европейско турне, с което феновете на Deep Purple вече 15 месеца празнуват 50 години от излизането на великия запис Burn. И въпреки че концертът на софийския стадион Юнак беше преди по-малко година, клуб Joy Station отново беше приятно запълнен.

Сетът е почти напълно идентичен с юнашкия, така че изненади нямаше, а акцентът бяха албумите Stormbringer, Come Taste the Band и особено Burn от периода 1974-75, които са донякъде незаслужено засенчени от предхождащата ги златна ера на Purple с Ian Gillan. Stormbringer, Might Just Take Your Life, Sail Away – отварящото трио просто нямаше как да бъде по-гъзарско, звукът беше превъзходен от самото начало, а гласът на Glenn не трепна дори в стратосферните честоти, където виреят единствено истинските соул вещици.

Бандата на Hughes също беше зверски сработена и близка до винтидж звученето на оригиналите, което винаги е достойно за адмирации. Soren Andersen (китара), Ash Sheehan (барабани) and Bob Fridzema (клавишни) бяха наистина блестящи в удължените You Fool No One и Getting Tighter, а бас солото на Glenn демонстрира инструменталната дарба, която гласът му понякога засенчва. На Mistreated и You Keep On Moving вече цялата зала пее с пълно гърло, а големият финал е запазен за монумента Burn. Останалото е ясно – в България винаги ще има публика за Purple и докато са активни, можем да очакваме още срещи с бившите и настоящи членове на групата (актуалният състав Deep Purple е хедлайнър на феста в Мидалидаре само след месец и половина). Но за разлика от другите големи гърла на Gillan и Coverdale, Glenn Hughes е единственият с почти непокътнат глас, което направи поредният му концерт тук още по-впечатляващ.

Съпортът: Мощен класически хеви метъл с пауър елементи от родните John Steel и техния специален гост Doogie White. В центъра на стегнатия сет беше съвместният им албум Everything or Nothing от 2017, а е радващо, че клубът беше достатъчно населен и подкрепящ и за нашите хора. Гласовитият шотландец Doogie пък има впечатляващо портфолио и албуми с Yngwie Malmsteen и Michael Schenker, но е най-известен с вокалите в Stranger in Us All на Rainbow, който също бе представен, а масовото разпяване започна още със закриващата им Rainbow класика Temple of the King.

ГАЛЕРИЯ със снимки на Glenn Hughes

ГАЛЕРИЯ със снимки на JOHN STEEL и Doogie White

Гост автор: Kras