Модерните проявления на метъл музиката – в една вечер с TesseracT, The Omnific и Novelists
Тръпката е някак винаги различна, когато отиваш на концерт на дадена група за първи път. Очакванията са високи, чувствата противоречиви, моментът на изненада може да приятен или пък не – и току виж основно да остане разочарованието. И това на фона на многократното превъртане на студийните записи, или след гледане на безброй видеоклипове. Защото атмосферата в концертната зала е различна, присъствието на музикантите е видимо и осезаемо, а емоцията може да бъде противоречива.
А когато пък групата се вмества в определението ‘прогресив метъл’, кривата на очакванията нараства неимоверно. И именно така – с големи очаквания се озовавам в късната неделна вечер на 19 януари вечер пред столичния клуб Event Center. За да се докосна до музиката на британските джент герои TesseracT. Това е първо гостуване на прогресив метъл формацията в България и по всичко изглежда, че интересът към тях е голям – многобройна е тълпата, събрала се пред мястото на събитието.
Ситуацията в клуба не е по-различна. Затова трудно си поправям път към залата. Хем че има защо да бързам – точно по програма, в 19:00 часа, на сцената вече е инструменталното трио The Omnific.
Пристигнали от далечната Австралия, музикантите са изключително впечатляващи. И не само заради факта, че идват от една толкова далечна и топла земя (постоянно комуникиращият и забавен барабанист е само по къси, хавайски шорти и явно не му пука от минусовите градуси по нашите ширини), а и защото групата, освен въпросния барабанист, включва само двама бас китаристи. И въпреки неочаквано малкото инструменти, музиката, която създават е невероятна. Метъл, джент, фънк: резултатът е завладяващ музикален „коктейл“, в състава на който не липсва нищо, най-малко пък традиционната електрическа китара. От 2016 година насам триото впечатлява с уникалния си състав и нестандартния подход към музиката (с издадени три ЕР-та и два дългосвирещи албума) и е истинско и неочаквано удоволствие, че успяваме да ги видим на българска сцена.
След група като The Omnific, определено е трудно човек да бъде още впечатлен. И вероятно не е никак не е лесно да се появиш на сцената след техен лайв и да убеждаваш публиката в силата на музиката, която правиш.
Но такъв е жребият, паднал се на френската група Novelists. Съвременна метълкор формация от 2013 г., с четири албума в дискографията си и използваща така модерната формула в последните години: фронтменът да е заменен от фронтдама. Да, може би основното привличащо внимание в групата е именно фигурата на певицата, облякла екстравагантен и труден за описание латексов тоалет, пееща в различни тоналности и добре комуникираща с публиката. Последната все пак се радва на този тип комуникация и така се получава една приятна обратна връзка и задушевна атмосфера.
И ако The Omnific се изявяват едва половин час, то на певицата от Novelists и музикантите около нея са отпуснати цели 45 минути. Времето за изпълнение прогресивно нараства и когато най-сетне TesseracT превземат сцената, то те правят това за почти час и половина. Така е справедливо, предвид че са героите на вечерта. Оказва се, че британците имат значителна фенска маса в България и когато започват изпълнението си, са посрещнати изключително топло и радушно.
Гостуването на TesseracT е рамките на световното им турне в подкрепа на последния студиен албум „War Of Being“. Всъщност, групата има двадесет годишна история зад гърба си и пет студийни записа, и за тези години се утвърждава сред пионерите на джент движението в прогресив метъла. И въпреки изминалото време, продължава да звучи модерно и различно.
Дори такава е и визията на петимата музиканти. Те не се вписват в представата на традиционните метъл изпълнители – въпреки че са с обичайните тъмни дрехи, а повечето развяват дълги коси. Особено впечатление прави Daniel Tompkins. С актуална прическа и разчупено сценично поведение, той е един истински съвременен фронтмен, който постоянно комуникира с публиката и отправя по свой начин посланията на музиката.
Но колкото и вниманието да е приковано във вокала на TesseracT, толкова и постоянно се измества към бас китариста. И няма как иначе да е – Amos Williamsс е най-енергичният и емоционален член на групата. Той непрестанно мени позицията си спрямо останалите музиканти, развява енергично дългата си коса и има своите солови изпълнения, които представя с много хъс. И всичко това прави, докато е съвсем бос – явно музикалната енергия дотолкова го зарежда, че изобщо не усеща студ или какъвто и да е дискомфорт, докато е на сцената.
Цялата картина е допълнена от китаристите Acle Kahney и James Monteith, а ритъмът е задаван от Jay Postones. В този състав TesseracT продължават да проправят своя път в музиката и да се открояват с уникалното си звучене.
Посрещнати емоционално от българската публика, TesseracT са и изпратени по същия начин. Силни аплодисменти, скандирания и желание за още музика. Затова няма да е никак странно, ако съвсем скоро отново се срещнем с (модерните) музиканти от британската джент формация и техните последователи.