30 години Heartwork

Ако направим сравнение по подобие на енологията, 1993г. бележи няколко шедьовъра, в пълния смисъл на думата, в екстремната музика. На 18.10.2023г. официално се навършват 30 години от

излизането на четвъртия студиен албум на британските легенди CARCASS, „Heartwork“. Албумът включва приобщения към групата през 1990г. шведски китарист, свирил в Candlemass и Carnage – Michael Amott. Той участва в записите и турнето на предходния албум на CARCASS, добил култов статут „Necroticism – Descanting the Insalubrious“. Останалите членове на CARCASS са достатъчно добре познати на ъндърграунд сцената с иновативния си подход и са музиканти с утвърден собствен стил. Още в периода на представянето на албума, групата започва работа по „Heartwork“ и има възможност да представи пред публиката почти всички парчета на турне в Европа през пролетта на 1993г, като това е и единствения път, когато Amott има възможност да изпълнява песните на живо. Въпреки, че Jeff е против да свирят парчета от новия материал, в крайна сметка мнението на останалите надделява. Една от причините да вземат такова решение е, че с „Necroticism“ групата минава на едно ново, по-техническо и музикално ниво, като парчетата са прогресивно дълги и представляват доста сложни композиции. В следващия албум решават да имат по-кратък и конкретен изказ, въпреки ме техническите пасажи не отсъстват. С няколко думи „Heartwork“ е една експлозия от звуци и хармония, пълен музикален екстаз, носещ неизчерпаем заряд от автентични идеи, пълнокръвен резултат от творческия потенциал на едни от най-аванггардните музиканти в екстремната музика по онова време. Тук няма излишни музикални фрази или протяжни и клиширани рифове. Самата обложка на албума е авангардна за времето си жанра, който започва да става пренаситен от групи и от клишета. „Heartwork“ излиза естествено извън всякакви жанрови определения именно поради причината, че албуми като него показват как се твори извън коловоза на общоприетото, извън зададената предварително схема с търсени и желани резултати. От отварящия, прогресивен звук на Buried Dreams, през „каркаско“ звучащото No Love Lost, шедьоврите Heartwork, This Mortal Coil и реприза Death Certificate, имаме чистата идея за това, как един екстремен албум може да демонстрира, че метъл музиката е изкуство тогава, когато спонтанността, редукцията на идеите до звук и музикалната техника са подчинени на крайния резултат в завършения му вид, не само във формалната му, етикетирана външна образност.