Посетих BRUTAL ASSAULT 2024 – част втора

На 7-ми август се събудихме към 10 часа, гладни за гулаш и метъл.

Приготвихме се и се отправихме към ЖП гарата в Нове Место, където се намира малкото очарователно бистро наречено „Na Nádraží“, за чийто гозби се носят легенди. И, да, добрите думи за ястията им бяха оправдани. Огромната порция гулаш с кнедли засити стомаха, а студената чешка бира достави наслада на душата.

Настана време да се отправим към фестивалната зона. Качихме се в колата и след кратко пътуване пристигнахме пред вратите на „Brutal Assault“.

След малка разходка из фестивалната зона и зареждане със студени питиета отидохме да гледаме и първата банда набелязана за деня, а именно Terrorizer. Американците свириха стегнато, технично и брутално. Част от песните, които изпълниха бяха „After World Obliteration“, „Enslaved by Propaganda“, „Whirlwind Struggle“ и „Dead Shall Rise“. Сетлистът им включваше шестнадесет песни, всички изсвирени перфектно. Пого разбира се не липсваше. Лично за мен, като човек, който не ги беше слушал преди, останах много приятно изненадана от изпълнението им.

Една от бандите, които винаги съм искала да гледам, но така не успявах е Finntroll. Какво да кажа освен, че съм супер радостна, че най-после ги гледах на живо. Страхотно сценично поведение, а сетлистът им ме върна в тийнейджърските години. Изсвириха осем песни, сред които бяха „Solsagan“, „Forsen“ и „Midvinterdraken“. Това не е първото участие на групата на фестивала и се надявам да ги поканят скоро отново и да изсвирят по-продължителен сет.

След като презаредихме чашите, се отправихме към главната сцена Sea Shepherd и зачакахме следващата банда от графика ми за деня, а именно Deicide. Какво мога да кажа освен, че тези музиканти са истински професионалисти. Всеки от тях свири като по учебник, а пронизващия поглед на Glen Benton, допринася демоничната атмосфера да обгърне всички наблюдаващи. „Once Upon the Cross“, „They Are the Children of the Underworld“, „Scars of the Crucifix“ и „Dead by Dawn“ бяха част от сетлиста на бандатата, включващ общо петнадесет песни. Феновете им ликуваха и скандираха името на бандата, а след като изсвириха всичко подготвено, се оттеглиха от сцената.

От лайнъпа за днешния ден най-голямо впечатление ми направи една група. Група, която в последните години нашумя доста, а именно – Brutus. Знаех само една тяхна песен, но преди да посетим фестивала реших да проуча малко повече творчеството им. Чух и лайв от друг фестивал, който ме накара още по-силно да искам да ги видя на живо.
Беше 20:50ч., а сцената – Obscure. Застанах по-встрани, за да мога хем да виждам добре, хем да ми е комфортно и да не се бутам. Brutus излязоха на сцената, публиката ги приветства с аплодисменти. Stefanie Mannaerts седна зад барабаните, поздрави всички присъстващи, погледна към колегите си и започнаха с песента „War“. Последваха „Justice de Julia II“, „What Have We Done“ и „Space“, като завършек беше сложен с „Sugar Dragon“.
Смело мога да твърдя, че това беше едно от най-хубавите изпълнения, които някога съм гледала. Барабанистката с абсолютна лекота свиреше и пееше, а мощният й глас се извисяваше високо, разстилайки се по крепостните стени, като нежен сив воал, стигайки до слушателите, застанали по-далеч. Беше магично и незабравимо.
След приключването на сета, членовете на групата се поклониха и вокалистката слезе първа от сцената, последвана от колегите си.

Имах малко време да се поразходя из фестивалната зона преди да се отправя отново към главните сцени. Атмосферата беше страхотна, навсякъде се разхождаха фенове дошли от най-различни краища на света, миришеше на всякакви вкусотии, а от шатрите с мърч вече си бях набелязала няколко неща, но изведнъж поглеждайки часовника си осъзнах колко време е отминало и че трябва да побързам. Директно се отправих към Marshall сцената, където Abbath и неговите музиканти вече бяха започнали изпълнението си.
Гледах от по-встрани, защото имаше куп хора, застанали много по-отрано пред сцената, но виждах и чувах всичко. Емблематичната стойка на Abbath, сериозния му поглед и вледеняващите вокали бяха наистина впечатляващи. Сред десетте песни, които бандата изпълни бяха „The Call of the Wintermoon“, „One by One“, „At the Heart of Winter“ и „Blashyrkh (Mighty Ravendark)“, всички изсвирени изключително професионално. Публиката се полюшваше леко завладяна от ледената вихрушка на песните на Immortal и сякаш хипнотизирана от пленяващите им текстове. Сетът на бандата приключи и остана още една група, която щеше да сложи подобаващ край на фестивалния ден.

Dark Tranquility излязоха на съседната сцена, а именно Sea Shepherd точно в 00:30ч. Те са също една от бандите, които слушах много преди години и, които запазиха място в сърцето ми. Изпълнението им се състоеше от дванадесет песни, сред които бяха и хитовите „Atoma“, „Phantom Days“, „ThereIn“ и разбира се „Misery’s Crown“. Освен, че бяха страхотни, друго не мога да кажа. С удоволствие бих ги гледала отново.

Има още много банди, които свириха през тази сряда, които не успях да гледам, но определено са си заслужавали. Една от тях е Exodus, които непременно няма да пропусна следващия път.

Време е да си ходим, за да отпочинем подобаващо след тринадесет часовия концертен ден. Отправихме се към колата.

Следва продължение…

Репортаж: Patchouli