Някога през пролетта, едно птиче ми нашепна новина.
TORCHE. Ще бъдат в София на 26 ноември. Моментално навързах нещата кой би могъл да ги покани и кой би могъл да се включи към концерта им. BRAVE MOUSTACHE си признаха, че стоят зад организацията чак към края на август. Следваше и да се потвърдят схемите в главата ми относно съпорта. Изненадата дойде при обявяването на Obsidian Sea, първосигнално леко странен и необичаен избор, но ако се позамислиш – доста логичен. Очарователна изненада. Второто име на група си беше съвсем очаквано и в реда на нещата, рифмашината – BROND. Пиша ви ги тея неща, само за да кажа, че доста го чаках този концерт. Тази година определено ни върви на мочурища, тиня и утайка.

Obsidian Sea oтпаднаха малко преди самото събитие, което мисля, че малко или много се отрази на всеобщото настроение. Но пък тяхното отсъствие подобаващо бе запълнено от изпипаната музикална селекция на Rawk’n’Roll.

BROND

Концертите на BROND винаги ги чакам с леко нетърпение, винаги се вълнувам. Броя и преброявам четири пъти, когато съм пропуснала да ги гледам откакто са на сцена. BROND са иновативни, звучат адекватно в 2015-та. BROND имат какво да кажат, знаят и как да го покажат. BROND са един много голям шамар, от който всички имаме нужда. Обаче…

…тоя им концерт беше отвратителен. Влязох вътре, застанах си на мястото, откъдето обичам да ги гледам, започнаха първата „Raramuri Promise“ и вакуумът ни засмука. В лошия смисъл. Все едно някаква тъмна енергия (бел. авт. – да не се бърка с тъмна материя, виж в уикипедия) беше превзела B-Side на Mixtape 5. Няма синхрон, пълна бъркотия. Спират, тръгват. И пак пълна бъркотия. Решавам, че е по-добре да отида назад, да изляза. И го направих, излязох от концерт на BROND, изпълнена с досада. Това, което ме върна беше любимата „Failure“, която беше мимолетен лъч светлина. След това математиката продължи да е мираж за тях. А шамарите този път да искам да ги раздавам аз. Не знам какво стана. Доста хора се кефеха, аз нямаше как да повярвам на това. Ама…#neverstop, нали?

TORCHE

И дочаках. TORCHE. Всички дочакахме. Чухме неща от последния им релийз „Restarter“, чухме и такива от онова чудовище, първият им албум, „Тorche“. Тежко, бавно, бързо. TORCHE са налудничава машина, която може да прави с темпото каквото си пожелае. Могат да звучат като виеща, влачеща аудиокасета, могат да са дори някак ефирни. Плътни са, смазващи като черна дупка. Създават вакуум, който тотално те засмуква и няма измъкване. В добрия смисъл. Мръсни са, но понякога и нежни. А пред сцената все едно някой беше изтървал автобус луди, истерични хора, които се опитват да открият павилната посока, в която да разхвърлят телата си. Косите. Всичко. Перфектна красота…
А това е още един концерт, влизащ в графата „Важни!“ през тази година. Имам такава, признавам.
И благодаря, че има хора, които правят така тя да е оптимално запълнена!

 

СНИМКИ:
TORCHE
BROND