Paul Kantner, един от гигантите на музикалната сцена на Сан Франциско, е починал в четвъртък, 28 януари, поради полиорганна недостатъчност.
Г-н Kantner, основател на Jefferson Airplane, беше на 74 г. По последна информация е получил инфаркт по-рано тази седмица.

Смъртта му бе потвърдена от дългогодишния публицист и приятел, Cynthia Bowman която каза, че той е починал от полиорганна недостатъчност и септичен шок.

Kantner страда от поредица здравословни проблеми през последните години, включително инфаркт през март 2015 г.

С Jefferson Airplane, Kantner създаде, така наречения звук на Сан Франциско в средата на 1960-те години, с хитове като „Somebody to love“ и „White Rabbit„.

Групата е прочута със своята вълнуваща вокална гимнастика, изпълнявана от певците Marty Balin, Grace Slick и Kantner, психеделичният блус-рок звук, разработен от китариста Kaukonen и басиста Casady и революционния плам в текстовете на техните песни.
Бандата е създадена в бар на улица Union street, наречен „Drinking Gourd“, когато Balin среща Kantner и изразява интереса си към формиране на „фолк-рок“ банда. И не им отнема много време да добият значителна слава на место ниво, достатъчна, за да бъдат поканени от промоутъра Bill Graham да бъдат хедлайнъри на неговия легендарен Fillmore Auditorium.

Jefferson Airplane е първата от така наречените „Звукът на Сан Франциско“ групи, които ще подпишат договор за запис с голям лейбъл и през август 1966 г. първият им албум „The Jefferson Airplane Takes Off“, е вече факт.
Slick се присъединява към групата година по-късно и песни като „Somebody to love“ и „White Rabbit“ стаvat национални хитове.

Групата бързо се превръща в неразделна част от рок сцената на 60-те години, от клуб Matrix до Human Be-In и Monterey Pop. Кулминацията на тяхната известност е тяхното изпълнение на Woodstock.

Kantner е приет в Залата на славата на рокендрола през 1996 г. за работата си с Jefferson Airplane през славните години на групата от пробивът им през 1967 г. с албума „Surrealistic Pillow“, до участието им във фестивали като Woodstock и Altamont.

 

„Ние никога не планирахме. Е, понякога правехме планове, но те винаги отиваха по дяволите. Беше добре да имаме план, само в случай че нещата не се объркат.“, казваше Kantner.

 

„Винаги съм обичал Сан Франциско повече от всяко друго място. Мястото винаги е имало своите проблеми, но просто времето е било такова, мненията. И само там нещата са толкова зареждащи, вдъхновяващи.“