THE DARK ELEMENT – „Songs the Night Sings“ (2019)

71kUq8z0p7L._SL1200_Не мога да кажа, че съм чакала този албум с очакване поради простата причина, че отдавна не ми е интересно явлението „симфоничен метъл“, но заради времето когато все още можеше да се чуе нещо интересно в този жанр, реших, че ще е интересно да надам ухо.

„Songs the Night Sings“ е втора глава от музикалния проект на Anette Olzon (ex-NIGHTWISH, ALYSON AVENUE) и китариста Jani Liimatainen (INSOMNIUM, ex-SONATA ARCTICA, ALTARIA). Дебютния им албум чухме през 2017 със заглавие „The Dark Element“. Той беше сравнително интересно музикално творение и изглеждаше като чудо за един път. Определено е приятно да си пусна наследника му. При всички положения участието на Anette Olzon не може да ме остави равнодушна. С риск да бъда линчувана – присъствието на шведката беше най-доброто нещо в NIGHTWISH. Така че мога да заявя, че най-малко заради нея „Songs the Night Sings“ ми се нарежда сред любимите за тази година.

Сега по-конкретно – в цялостност албумът прелива от познати похвати за симфо-метъл жанра. Интересното е, че не дразни, а и прави впечатление, че всяко едно парче е всичко онова, което Anette не можа (или не й беше позволено) да постигне в NIGHTWISH като вокалист. THE DARK ELEMENT е перфектната платформа да разгърне гласа си и да покаже на какво е способна.

„Songs the Night Sings“ надгражда музикално това, което вече сме чули от бандата. Композиционно обаче нещата не са съвсем така – отново имаме 11 парчета, някои по-бързи, други – леко по-меланхолични, и в цялостта на двата албума са разпределени по абсолютно еднакъв начин. Това ми идва малко скучно, признавам.

„Not Your Monster“ е силна първа песен (напоследък групите запазват най-хубавото поне за средата на албума) и на второто слушане вече ми се заби в главата. Симфоничните части напомнят „Dark Passion Play“ (2007), но се комбинират идеално с останалото, което е перфектната доза сладък поп и метъл. С почти 6 минути и половина, учудващо за подобен тип музика, песента не доскучава.

Титулната песен „Songs the Night Sings“ е следващото много красиво парче от албума. Ако махнем оркестрациите и китарите, ще получим добра поп песен (при това казвам „поп“ в хубавия смисъл на думата). Песента си има всичко – интро, обособени куплети, симпатични преходи между куплетите и припева и… доста запомнящ се припев! И тази песен е по-дългичка без това да пречи на слушаемостта.

„When It All Comes Down“ ми идва малко „все тая“ – започва сравнително агресивно и до припева всичко става едно такова протяяяяжно. Но пък страхотно китарно соло от Jani. Пак имаме дълга композиция от почти 6 минути и тук ми идва в повечко, признавам.

„Silence Between The Words“  е още едно много поп парче, което звучи като леко осъвременена осемдесетарска песен с малко баладични моменти. Не е моето определено.

„Pills On My Pillow“ е третата най-силна песен на албума, но композиционно и музикално няма какво толкова да кажем за нея. След това идва баладата „To Whatever End“. Приятна е за слушане, на място е в албума – точно в средата и е своеобразна почивка, разделяща албума на две.

„The Pallbearer Walks Alone“  ми се струва като най-тежкото в този албум и комбинира всичко, което ми е харесало досега и не мога да кажа нищо лошо. Следващите четири песни („Get Out Of My Head“, „If I Had A Heart“, „You Will Learn“ и „I Have To Go“ ) мога да ги сложа под общ знаменател – слабички и леко безлични. Не са непременно лоши, просто има седем (почти изцяло) силни парчета преди тях. При все това, са си приятен завършек на един доста силен албум.

В заключение мога да кажа, че и Anette, и Jani са опитни музиканти с немалко проекти зад гърба си. Смятам, че THE DARK ELEMENT е една прекрасна комбинация от потенциала и енергията на двамата и можем само да очакваме още силни издания. „Songs the Night Sings“ е достоен наследник на дебютния „The Dark Element“, като дори го надминава (и то с немалко).

Ако ви се танцува и едновременно с това искате да помяткате глава – това е идеалният албум. Ако искате да зарибите някого по изтъркан жанр като симфоничния метъл (особено пък и с женски вокали) – това е идеалният албум. Ако искате да се поарадвате на нещо готино и не много обременяващо – това е идеалният албум. Въобще, свежо творение, от което не мога да се оплача!

Сетлист:

1. Not Your Monster
2. Songs The Night Sings
3. When It All Comes Down
4. Silence Between The Words
5. Pills On My Pillow
6. To Whatever End
7. The Pallbearer Walks Alone
8. Get Out Of My Head
9. If I Had A Heart
10. You Will Learn
11. I Have To Go

 

Оценка: 8/10
За фенове на: симфоничен метъл, NIGHTWISH с Anette и непосредствен поп

П.С.: Kaто художник и дизайнер не искам да пропусна да кажа и едно голямо „браво“ за шрифтовата работа по обложката. Просто УАУ!

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото