Интервю с L. Ben Falgoust II (GOATWHORE)

GOATWHORE идват отново в България. Първия път бяха съпорт на DYING FETUS. Сега ще бъда основна група на собствения си концерт. Ще им помагат TERRAVORE и HISTORIAN. Втората визита на американската дет/траш шайка се оказа и добър повод за един разговор с вокалиста и лидер на групата L. Ben Falgoust II. Обаче вместо за музика с него си поговорихме за всичко друго… GOATWHORE са в София на 30 юли.

Интервюто с L. Ben Falgoust II (GOATWHORE) и излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 23.07.2018 година.

L. Ben Falgoust II – Привет, Мартин. Виж как животът става все по-лесен с новите технологии. Също така и с помощта на електронната поща, но понякога с нея комуникацията отнема време. От друга страна написаните отговори могат да се интерпретират по различен начин. Не е задължително техният смисъл да остава същия. Има различни начини на общуване – писане, чатене, говорене.

От другата страна – Миналото май си остава по-романтично?

L. Ben Falgoust II – По-скоро е по-лично.

От другата страна – Смяташ ли, че с тези технологични новости личното ти пространство се смалява?

L. Ben Falgoust II – Наистина е така. Днес всеки знае всичко за теб. Особено що се отнася до социалните медии. Всеки знае всичко.

От другата страна – Как се справяш с това?

L. Ben Falgoust II – Аз лично нямам профили в социалните медии. Групата има, но не и аз. Когато съм си вкъщи и не съм с групата, аз имам личен живот, имам работа и всичко друго като един нормален човек. Всичко ми е разграфено ден по ден и нямам много време, да стоя и да проверявам кой какво пуска в социалните медии. Правя го основно през профилите на групата, за да видя какво се случва като цяло в музиката. Правя го, за да открия и нови банди, които ми привличат вниманието, харесвам им страниците, след което подхващаме някакъв разговор, получавам съобщения от тях, проверявам това-онова. Но в личен план, нямам никъде профили. Предпочитам да говоря с най-добрите ми приятели по телефон, т.е. предпочитам директния разговор, пиша имейли или просто излизаме за по бира. Зависи къде живеят – дали са в щата или извън страната. Или ги засичам само, когато съм на турне. Такива неща.

От другата страна – Предпочиташ стария начин на комуникация…

L. Ben Falgoust II – Точно. Когато съм с приятелите ми, въобще не ме кефи, да си гледат постоянно в телефона, както някои хора. Тъпо е когато пиеш с някого, той да си проверява съобщенията във „Фейсбук”. Предпочитам директния контакт, когато мога да обсъждам нещата лице в лице. Когато поемем към домовете си, тогава всеки да прави каквото му харесва, да си гледа телефона, в компютъра и т.н. Аз съм повече олдскул в комуникацията. Олдскул в живота, в комуникацията, в музиката, която слушам…

От другата страна – Както и в музиката, която създаваш…

L. Ben Falgoust II – Абсолютно. Тя е вдъхновена и инспирирана от по-традиционните стилове в метъла – хеви метъл, блек, дет. Не казвам, че не слушам нови групи, защото се отнасям по много нови неща, които се появяват, за да съм в крак с тенденциите, развитието и посоката в която се движи музиката. Също така подкрепям младото поколение, което създава банди и развяваме знамето на метъла. Това е яко. Прогресът е налице и това е страхотно. Като група обаче в GOATWHORE използваме традиционния начин на работа.

От другата страна – Няма как обаче да избягате от новия начин на живот…

L. Ben Falgoust II – Няма как да стане. Той ни влияе, защото сме част от него. Ходим постоянно на турнета, както с някои от новите групи, така и с утвърдени банди. Но когато си заобиколен от онова, което става около теб, ти ставаш част от него и това влияе на твоя избор и начин на живот. На онова което правиш.

От другата страна – Чувстваш ли тогава, че нормалният ти, личният ти живот по някакъв начин е по-непълноценен заради GOATWHORE?

L. Ben Falgoust II – Предполагам, че онова, което хората смятат за нормален живот, е да имаш работа, всеки ден да ходиш на работа, да се прибираш вкъщи, да гледаш различни телевизионни програми, да се занимаваш с хобито си, да си приклещен от този цикъл. Групата е различна, но тя е друг вид цикъл – свириш късно през нощта, стоиш буден цяла нощ, спиш, когато настъпи денят, ставаш следобяд, мотаеш се, пиеш по нещо, разхождаш се, защото посещаващ какви ли не места. Нещата са колкото и различни, толкова и еднакви. Всичко всъщност зависи от това, какво предпочиташ да правиш с живота си. Защото има хора, които влизат в някоя група, тръгват на турне, но не това не е техният начин. Има музиканти, които никога не правят турнета. Просто си стоят вкъщи и работят. Може да са сесийни музиканти. При мен – не чувствам личния си живот ограбен заради избора ми. При мен нещата стоят по следния начин – когато съм на турне, в зависимост от местата, през които минаваме или градовете, в които свирим, си изготвям списък с интересните обекти, които мога да видя там. Никога не смятам, че съм видял достатъчно. Дори си казвам, че онова, което съм пропуснал, ще трябва да се върна и да доразгледам без групата. Защото мястото ми се е сторило интересно и би било яко да го видя. Винаги, когато сме в Европа и имаме свободни дни, се опитваме да разгледаме местата, през които минаваме. На това турне ще свирим София, Румъния, Гърция, а там има много интересни неща, които можем да видим, когато не сме на сцената. Надявам се да разполагаме време за разходки. Определено не чувствам личния си живот ограбен. По-скоро се чувствам като част от еволюцията на метъла. Може би никога няма да бъда много успешен и никога няма да натрупам състояние от музиката си, но със сигурност съм част от процеса на развитие на стила. По-важното за мен е да кажат, че сме били част от цялото това движение. Това е уникално.

От другата страна – А хората, които стоят в страни от метъла, биха ли оценили твоята гледна точка?

L. Ben Falgoust II – Имам семейство, по-голяма сестра и понякога въпросите им са точно такива – спиш в бус, пътуваш с бус, спиш къде ли не и постоянно бързаш нанякъде. Хора, които мислят по този начин, наистина не виждат смисъл в онова, което правим. Сестра ми е голяма фенка на метъла и оценява онова, което сме постигнали. Но съм срещал и хора, които оценяват онова, което правим. Виждат какво се опитваме да направим, и ни разбират чудесно. Оценяват действията на групата, опитите ни да им представим нашата музика и отношение. И те се опитват по сякакъв начин да ни подкрепят и да ни покажат свята подкрепа като идват на концертите, купуват си мърч, съпортват ни или ни намират място, където да останем. Така че има хора, които разбират онова, което правим и такива, които – не. Дори ни казват, че не могат да си се представят на нашето място. Постоянно ни питат как издържаме на това темпо. Хората обаче трябва да спрат да си задават подобни въпроси. От тях няма смисъл. Всеки е индивидуалист и всеки има свой поглед върху нещата, свой начин на живот и идеи. И тези неща не с еднакви за всички. И заради това сме уникални. Защото индивидуалността дава уникалност.

От другата страна – Обаче индивидуализма настройва хората един срещу друг…

L. Ben Falgoust II – Винаги е било така. Вземи историята, в нея има достатъчно примери, че някой подхваща война, защото смята своите идеи за правилни, за сметка на други идеи. Хората трябва да спрат да мислят по този начин, защото в крайна сметка ние сме различни и мислим по различен начин, възприемаме света по различен начин. Да, винаги ще се намерят хора, които няма да харесат начина ти на мислене и онова, което правиш или ще те обвиняват, че не го правиш по правилния начин, но ти просто трябва да преминеш през това. Да, никога няма да подкрепя идея, която води до нещастия, никога няма да кажа – „Подкрепям я, защото сме индивидуалисти”. Все пак имаме морал. И в крайна сметка по някакъв начин всеки е човек. Говоря за нещата, които харесваме. Със сигурност има хора, които ще оценят твоите вкусове, така че не сме толкова сами в кожите си. Понякога обаче се налага да се сблъскаме с други вкусове, с хора, които не ни разбират или не са на нашето мнение. И тези хора нямат никакво значение за мен. Такива хора ги държа на разстояние. Всеки предпочита да е заобиколен от личности, които го подкрепят, разбират поетата посока и личния избор на начин на живот.

От другата страна – Разбирам накъде биеш и тогава в този полит-коректен свят промени ли се отношението към хората, които обичат метъл музиката?

L. Ben Falgoust II – Смятам, че има някаква промяна, но тя идва с развитието на технологиите. Аз идвам от времето на писмата, на размяната на касетки, когато се чакаше с месеци да получиш един албум. И процесът беше уникален. Сега със съвременните технологии понятията са различни и ъндърграунд бих отнесъл за хора, които дълбаят навътре в сцената в търсене на неизвестни групи. „Bandcamp” например е чудесен инструмент за откриване на групи, които иначе не би намерил никъде. Сега всеки има достъп до всякаква музика, а интернет дава трибуна на всички, дори на тези с най-тъпите и безсмислени мнения. Странно е когато някакви непознати критикуват мен, моите текстове и вярвания. Тези хора твърдят че са против дискриминацията, а всъщност те са тези, които дискриминират всеки, който не им харесва. Има много лицемерие. Преди си мислех, че обществото върви напред. Сега имам чувството, че хората регресират все повече и повече. Губим фокуса от това да бъдем индивидуалисти на базата на това да се движим напред. Разбирам, че всички имаме различни идеи, но има нещо, което се нарича компромис. Виж ситуацията в една банда. В нашата група сме четирима, които няма как да работят заедно, ако не се постига компромис. Да, ние сме четирима индивидуалисти, но заедно работим по различни идеи. Метъл музиката днес е навсякъде, а много групи биват критикувани от всевъзможни комплексари, скрили се зад маската на обществени защитници. Интернет дава подобни възможности. MARDUK например имаха проблеми заради това, че имат песни за Втората световна война. А не става въпрос, че те одобряват войната. Това е техният стил на създаване на истории и начин да представят историческите събития. Няма начин да загърбваш историята, само защото някои не си е направил труда да почете повече. Тази война е история, която не бива да се забравя, за да не се повторя. Макар че това става постоянно. В Ню Орлеанс имаме огромен музей на Втората световна война, който трябва да бъде разгледан, което отнема няколко дни, за да си дадат хората сметка за каква трагедия става въпрос. Всеки трябва да го разгледа. Да, някои от нещата са ужасяващи, но това е история. Когато я проумееш, ще разбереш, че всички трябва да работят заедно, за да не ги допускат повече. Някои хора се вторачват в бандите, защото не могат да приемат идеите им. Някои се възмущават от филмите на ужасите, но не съдят режисьорите. Групи като CANNIBAL CORPSE имат текстове, които са като кървави филми на ужасите и биват критикувани за това. Това обаче е нелепо – по същата логика трябва да преследваме и всеки автор на хорър филми.

От другата страна – Как успяваш да се чувстваш комфортно докато си на турне?

L. Ben Falgoust II – Когато съм на път, не се нуждая от много, не съм претенциозен и имам нужда най-вече от чисти дрехи. Защото след дни на концерти всичко става мръсно. Винаги съм искал да свиря и да пътувам и сега това е постигнато. Бил съм и в голям автобус, и в мини ван през САЩ и Европа. Пътувам ли, значи се чувствам добре, само малко уиски и нещата стават идеални. Когато се кача на самолета, оставям всички проблеми зад мен. Няма нужда да се притеснявам за нищо вкъщи. Все едно сънувам съвършения сън или съм с перфектния костюм. Не се нуждая от много, когато съм на турне.

От другата страна – А как се оцелява на турне?

L. Ben Falgoust II – Основно храна. Също така са необходими пари за гориво, за да стигнеш от точка А до точка Б. Машината се движи от храната и парите. Иначе и пред 15 човека бихме свирили така, както и пред 15 000. Малко алкохол да има и става чудесно.

От другата страна – Много други музиканти казват, че се оцелява на турне заради фенската любов…

L. Ben Falgoust II – Да, концертите безспорно са важни, но за да оцелееш са необходими пари и храна. Очевидно е иначе, че без феновете няма как да си на турне по принцип.

От другата страна – Paul Speckmann от MASTER твърди, че демокрацията не работи в една група, винаги трябва да има един над другите. Ти какво мислиш?

L. Ben Falgoust II – Зависи от хората в бандата. При нас всичко се решава заедно, но винаги има някой, който взема крайните решения. Аз обичам да давам интервюта и да организирам концерти. Paul Speckmannе от много години в бизнеса и знае какво работи най-добре за него, особено предвид факта, че той е единствения оригинален член на бандите, в които свири. Ние се опитваме да решаваме проблемите и да вземаме решения заедно, което понякога става, а понякога не. А когато си в група, това което е на втори план е личният ти живот. Групата става приоритет.

От другата страна – Кой е твоят „Spinal Tap”-момент ?

L. Ben Falgoust II – Има подобен с наши познати, които се загубиха в бекстейджа, докато търсеха сцената.

От другата страна – Какво би казал на 20-годишното си Аз, ако можеше да го срещнеш?

L. Ben Falgoust II – Да е по-уверен в себе си и да следва сърцето си докрай.