ROCKSTADT EXTREME FEST 2018, ден трети: Безформени идоли

Фестивалният ритъм вече ни държи здраво в хватката си на старта на третия ден на ROCKSTADT EXTREME FEST 2018. Времето в Ръшнов е все така горещо, въпреки дъждовните прогнози, и, докато се измъкваме рано-рано от палатката (преди да се е превърнала в парник), тайничко се молим за малко дъждец, колкото да разхлади.

Е, молитвите ни остават без отговор и в тази… хмм, напечена обстановка се отправяме да разберем от първа ръка какво представляват румънците VATHOS – най-ранната група от програмата за 4 август. Петорката, изглежда, си има своя агитка (макар и твърде малка с оглед на това, че цялата публика се състоеше общо от максимум петдесетина души) и получава овациите си, а пост-блек метълът им определено притежава своите достойнства, макар да личи, че им липсват известен брой репетиции преди този концерт.

Намираме място на сянка под шатрите и мързелуваме там, докато не става време за сета на небезизвестните GOATWHORE. „Тук сме, за да ви посвирим малко метъл“, заявяват те и остават верни на думите си до самия край. Американците може и да не са най-оригиналната група на света, но умеят да удрят здраво, доста забавни са на живо и поддържат висок интензитет (логично, месомелачката пред сцената не спира), а мръсните им рифове (и отношение) са манна небесна за олдскуул метъл феновете.

Неочаквано, слъдж метълите KUROKUMA се оказват истинско предизвикателство, на което, уви, ушите ни не успяват да издържат (и пищят дълго след това), та след две-три парчета се отдръпваме на почтително разстояние. Възпроизвеждайки далеч повече шум, отколкото музика (по преценка на хора, които току-що са били на шоуто на GOATWHORE – това би трябвало да говори много), британците могат да бъдат доста фрапиращи и визуално, и звуково, и са трудна за преглъщане хапка, с която не всеки може да се справи.

Оцеляваме след атомната експлозия на KUROKUMA и се смесваме с тълпата пред голямата сцена, за да проследим 50-минутния сет на BRUJERIA. Шайката понапълнели маскирани чичковци със съмнителен произход и самоличност са може би най-политически ангажираната банда на феста и не пропускат да насочат вниманието на публиката към любимата (или по-скоро най-омразната) си тема – Доналд Тръмп и президентския му мандат в САЩ – и (покрай други парчета като “La Ley De Plomo”, “Marijuana”, “Matando Gueros” и др.) да „почетат“ особата му с “Viva Presidente Trump!”

Веднага след това на малката сцена местните герои E-AN-NA затвърждават силното присъствие на румънските банди на ROCKSTADT и тази година. Успехът на формулата „модерен метъл плюс фолклорни ритми“ бива изпитан за втори път в рамките на фестивала (след DIRTY SHIRT през първия ден) – пред малката сцена (а E-AN-NA доказват, че заслужават да са на голямата) се събира огромна тълпа, а танците, включая дори нещо като хоро в един момент, не секват. Бандата, основана едва през 2014 г., демонстрира умения и професионализъм, сякаш има поне две десетилетия опит зад гърба си, но не забравя и да се забавлява – към края на шоуто един от китаристите излиза преоблечен в динозавърски костюм (като препратка към намиращия се в близост атракцион “Dino Parc”) и прекарва така около две парчета време, предизвивайки бурната реакция на публиката.

Отново ни се налага да жертваме някоя от групите в името на засищането на глада си и този път „честта“ се пада на BELPHEGOR. Това може би се превръща в сериозен пропуск, тъй като австрийците представят на румънска земя концептуалното си представление “Totenritual Ceremony”, по случай актуалния албум “Totenritual” (2017). И наистина, сцената сякаш е подготвена за черна меса – обърнати кръстове, животински черепи… Уви, събираме съвсем бегли впечатления от концерта на австрийците. Минути след тях, на другия край на фестивалната зона, в пълен контраст, започват парти грайндкораджиите GUTALAX. Успяваме да проследим 10-15 минути и от техния сет и да заключим, че едно известно количество хора са пристигнали специално за това шоу, защото след края му къмпингът подозрително започва да се опразва.

За пореден път днес се прехвърляме от едната на другата крайност – на голямата сцена, с леко закъснение, излиза една от най-очакваните изпълнители тази година – AMORPHIS. Финландците са група, която задължително трябва да се види на живо – представянето им не е толкова експлозивно (макар че Tomi Joutsen не спира да вее коси), но за сметка на това всеки един детайл в техническо  отношение е изгладен до съвършенство. 60-70% от сетлиста са посветени на последните им два албума – откриват с “The Bee”, „The Golden Elk” и “Sacrifice”, допълват ги “Bad Blood”, “Death Of A King”, “Wrong Direction”, “Daughter Of Hate” – все парчета от “Queen Of Time” (2017) и “Under The Red Cloud” (2015). Единият час, в който трябва да се поберат, не достига за много от „старите хитове“, но време се намира за “Silver Bride”, “Against Widows”, “The Castaway” и, разбира се, закриващата “House Of Sleep”.

Заслужава си да споменем с няколко думи и последвалия концерт на KISTVAEN. Поредната румънска банда се подвизава в селенията на депресив блек метъла и мястото им в програмата след AMORPHIS и преди W.A.S.P предизвиква поредния удар върху вече обърканите ни емоции. Това, с което ще ги запомним, е рязката ротация на хора на сцената някъде малко след средата на сета – титулярният вокалист Stege изчезва и на негово място се появява друг, за когото, уви, така и не разбираме нищо по-конкретно, но можем да отбележим доста по-дълбокия му глас и да го обвиним за внезапно внесеното приятно разнообразие. Вълненията за вечерта далеч не приключват тук – тепърва ни предстоят W.A.S.P. Очакваме четирима уморени от живота, прехвърлили 50-те, че и 60-те, дядовци, но сме твърде далеч от истината – дори Blackie Lawless, чието лице изглежда така, сякаш ще се разпадне всеки момент, кипи от енергия, а и все още го докарва на глас. Двадесет и петата (вече двадесет и шестата, за да бъдем акуратни) годишнина от издаването на концептуалната класика “The Crimson Idol” е почетена подобаващо с “Arena Of Pleasure”, “Chainsaw Charlie (Murders In The New Morgue)” и “The Idol”, и, естествено, точно когато си помисляме, че в този късен час нямаме сили за повече, настроението ни бива отново повдигнато, докато получаваме възможност да пеем с цяло гърло някоi от най-популярните парчета на американците – “L.O.V.E. Machine”, “Crazy”, “Heaven’s Hung In Black” и пр., и пр.

Следва продължение.

Снимки от третия ден на ROCKSTADT EXTREME FEST 2018 – на нашата Facebook страница!