Hills of Rock 2024 – ден първи

Край Марица шум се вдига, думкат каси, рифове…

Чакането е към своя край. Акълът ми е на Гребния канал, а качването на Беклемето ми се струва, че никога няма да свърши. Влиза пост във фейсбук от Fest Team. Споделят Spotify плейлист с избрани парчета, голяма част от които само след броени часове ще видим на главната сцена през трите дни. Плодвив ме посреща прохладен и ветровит. Минути след седемнадесет пристигам край стадиона. Достъпът до зоната е бърз и безпроблемен и въпреки тълпите струпвания и опашки няма. И на двата входа. Подборът от групи тази година е изключително смел и интригуващ. Освен шарената извадка от силни български банди, предстоеше да видим и редица големи имена като Korn, Bring Me The Horizon, Amon Amarth, Spiritbox, GHØSTKID, Loathe, Skindred, Suicidal Tendencies, Baroness и др. Част от тях – за пръв път на родна земя.

Докато най-нетърпеливите за секунди напълниха мърч зоната, видео стената освидетелства първите мигове на единствените български представители на мейн стейджа за целия фестивал – супергрупата Me and My Devil. Първото нещо, което взима окото е специалната снежнобяла настилка пред основната сцена. Какъв по-отличителен знак за това, че българските фестивали вече по нищичко не отстъпват на европейските (в Сърбия, например, си нямат такава, но да не се отплесваме). Немалко хора вече са заели позициите си, а тълпата продължава да се увеличава всяка минута. Навсякъде виждам тениски на “Odd Crew”, а част от тях съпровождат вокалите и на г-н Каспарянов. Местя се „На Тъмно“, където ямболските младежи Death Row също поставят силно начало, успявайки да предизвикат първия за деня малък пит. И то едва на третото си парче. На третия фронт – сцена „Строежа“ пък първи излизат екстравагантните Gigashadow от Варна. Нетрадиционната им смесица от няколко музикални стила определено добави цвят към картината от емоции, която всеки от нас щеше да изпита до края на вечерта.

На главната сцена излизат англичаните от Loathe, които поне аз нямах търпение да видя на живо. Бъдейки пълен еквивалент на понятието „съвременна банда“, всяко тяхно изпълнение събужда различно усещане. Смесицата от гласовете на Kadeem France и Erik Bickerstaffe придава плътност на тежките рифове, а честата смяна на темповете превръща сета им във истински водовъртеж. Дори и да са били изненадани, че получават покана за участие в България, всичко е добре когато завършва със съркъл пит и „You guys are incredible! We will definitely be back!“.

Хвърлям поглед на другите две горещи точки, където местните “The Fourtones” от сцена „На Тъмно“ посвещават парче на „всички красиви жени и грозни мъже“, a на другата обещаващото трио Nocktern и гласа на Стоимен Стоянов порят вятъра със своя нестандартен прочит на модерния алтърнативен звук.

Оттатък идва ред на талантливите „Цар Плъх“ и техния пращящ от енергия фронтмен Коста Коларов. „Ние не сме Bloodrush” захващат те и забиват „…сам съм си цар“. Още откакто се явиха на „Рок Академия – Троян“ през далечната вече 2017-та разбрах колко силни парчета умеят да правят, а музиката им несъмнено ще ехти от още много големи подиуми.

Не ми се тръгва от тук, но очаквам паметен купон от Skindred на мейнстейджа. Пред постер с обложката на последния им албум „Smile“ и зад чернобелия британски флаг, традиционно завързан за поставката на микрофона, „Benji“ започва да ни се „таралежи“ от първата секунда. Това е тяхна запазена марка – непрестанни бъзици и провокации с публиката. Настроението се увеличава с всяко парче и всички, волно или не, се озовават част от партито. Начинът, по който смесват реге философията с тежкия звук просто не може да те остави безразличен. Абсолютната кулминация на всичко това бе изпълнението на „L.O.V.E. (Smile Please)“, което за мен съвсем спокойно могат да превърнат в свой химн. „Come with us and leave your troubles behind. Аnd hopefully, they won’t be there when you return“.

Отивам при No More Many More, които излязоха на „Строежа“ . Te зарадваха феновете си с хитовия си репертоар. Жежкото слънце не попречи на зрителите да се забавляват под звуците на любимата им банда с чаша бира в ръка.

Няма как да не видя как върви и при “Fyeld” „На Тъмно“. Тук също няма изненади. Ветераните имат свои верни почитатели навсякъде в България, като всяка от агитките пред тях получи поздравления поименно. В интереес на истината доста народ бяха събрали, което едва ли е някаква изненада. Безкомпромисни, мощни, мачкащи. Рапорт даден, рапорт приет.

Следват Spiritbox, които набраха доста голяма популярност в последните години, излязоха на сцената непосредствено преди хедлайнъра. Носителите на “Grammy” за най-добро метъл изпълнение през 2024 година се представиха впечатляващо, завладявайки всички фенове, дошли да ги чуят. Публиката не отделяше очи от сцената, докато Courtney LaPlante и нейните колеги изпълняваха едни от най-големите си хитове като “Jaded”, “The Void” и “Circle With Me”. Участието им обаче беше придружено от тъжната новина за кончината на бившия член бандата Bill Crook. Той беше част от групата от 2018 до 2022 година, като след това мястото на бас китарист в Spiritbox зае Josh Gilbert. Групата даде всичко от себе си и се представи прекрасно, въпреки лошата вест. Феновете куфееха, танцуваха, пееха и се включиха в единствения wall of death за деня. Несъмнено Spiritbox нямат намерение да спират да творят и ще продължат да ни радват още дълго време с нови песни и фестивални участия.

Успоредно с техния сет, на другите две сцени се случи нещо значимо. Фестивалът несъмнено изпълни една от главните си цели – да подкрепи и популяризира българската музика. Там синхронно вървяха изпълненията на ALI и Керана и Космонавтите, които нарочно сега поставяме под общ знаменател. Не защото така бяха сложени в графика – с разлика от само пет минути в стартовия час. Или защото са еднакво вълнуващи. Причината е друга – и двете групи бяха напълнили зоните си почти докрай. Което, както и да го погледнеш, прави обща маса от хора поне колкото тази, събрала се пред основната сцена. Излишно е да Ви обяснявам колко хиляди усмивки предизвикаха те. И с колко любов, радост и аплодисменти изпрати обратно всеотдайната им публика.

Настана час за появата на Korn – една от най-обичаните групи от малки и големи. След продължилата повече от десетилетие пауза групата отново стана част от български фестивал. Интрото „4 U” накара феновете да потръпнат в очакване на първата песен, която беше именно „Rotting in Vain“. Последваха „Here to Stay“ и „A.D.I.D.A.S.”, които накараха публиката да затанцува и куфее под ню метъл мелодиите на легендарната банда. Следващата песен, която зазвуча, беше “Clown”.  С въздействащия си текст и разчупен звук тя подтикна феновете да пеят с цяло гърло. Последваха „Start the Healing и „Good God“, а след това Ray Luzier изпълни дръм соло, с което подготви публиката за „Blind“ –  една от най-любимите песни-класики на групата. Тази година групата празнува трийстия си рожден ден, наелектризирайки въздуха с изпълненията, както на по-стари, така и на по-нови парчета. „Got the Life”, „Falling Away From Me”, „Coming Undone” (включваща откъс от знаменитата песен на Queen “We Will Rock You”) и „Somebody Someone” бяха следващите музикални изненади поднесени на сцената на Hills of Rock. „Y’All Want a Single” беше представена с впечатляващото изпълнение на гайда на Jonathan Davis, което ни отведе към песента „Shoots and Ladders“, към която включиха откъс от „One“ на Metallica. „Twist”, „Right Now” и „Freak on a Leash” бяха последните парчета за вечерта, оставяйки надежда у феновете, че ще се срещнат отново съвсем скоро с любимата си банда. Korn не разочароват, оставяйки ясна следа в метъл енциклопедията и сърцата на почитателите си. Тридесет години след създаването си те все още носят духа на деветдесетте в музиката си и грабват вниманието на хора от най-различни възрасти.

Светлините изгаснаха и хората започнаха да се изтеглят. Немалка част от тях се отбиват при други легенди – столичаните Babyface Clan, начело с пружиниращите и непринудени танци на  „човекът с бомбето“ – Насо Русков. Малко след полунощ, под прикритата зад облаци луна, неподправения им стил и сценично поведение сложи подобаващ край на първия фестивален ден.

Репортаж: Иван „iDTemplar Стоянов, Patchouli
Снимки: Shaggy Beard Photography

Снимки LOATHE
Снимки SKINDRED
Галерия SPIRITBOX
Хедлайнерите KOЯN