Hotalich Rock Fest VII – „Отива си лятото, идва есента…“

Отиде си неусетно лятото, а септември плахо подава нос изпод вече започналия листопад. И някак естествено, като част от годишния кръговрат, отново идва време за Hotalich Rock Fest. За седми път фенове от цялата страна хващат прашния път в посока живописната рок крепост на България, скрита в подножието на хълма над град Севлиево. Там, по залез, ще отпразнуваме заедно магията на хубавата българска музика. В семеен кръг, с децата и сред приятели. Поседнали на одеялото за пикник или пък кацнали на някой каменен зид. Тук все едно си у дома – уютно е. Паркирам лесно и бързо край пътя. Вървейки към сцената с децата стюард любезно ни спира и предлага да спре една от безплатните маршрутки, за да не вървят децата пеша в прахта. Отказваме му – та какво е един рок фестивал без малко пепеляк?! На входа на крепостта пак ни чака хапване и пийване на народни цени и две-три сергии с мърч и вкусотии. Към антиамфитеатрално разположената сцена има чудесна видимост. Групите са близо и почти на всеки сет места на първите редове получават децата.

Малко необичайно, но тази година първия ден не се открива от млада местна банда. Това е оставено за утре. Честта сега се пада на щурата Юлия Йорданова или както вече всички я познават – Керана. Тя, в компанията на верните си „космонавти“ с магическа лекота превръща всяка своя поява в незабравимо изживяване. Музиката им е страшно заразителна – хване ли те веднъж, тананикаш си с дни. А енергията, която генерират от сцената е повече от тази, която произвежда най-големия соларен парк, за който се сещаш. Слънцето кара въздухът да пари, а под прожекторите жегата е още по-голяма. Малки и големи пеят „Смотан“, „Силна слабост“, „Твойта кожа“, „Комедиантката“ и „Драма“ на един глас. На последното парче „Не се продава“ при екипажа се качват две млади дами от публиката – Рая и Елия, които й помагат да си поиграе с публиката. Последвалите викове „Още…“ хващат ред и за бис получаваме бигорафичното за много от нас парче „Отлагам“.

Сетне се пренасяме в друго време, в друг свят. Пред нас излизат мохиканите на класическия български рок – Конкурент. „Има ли родени за рок?“ захваща с усмивка на лице неуморимия Емо Анчев, който след почти четири деситилетия на сцената продължава да е нейн пълен господар. „Луда нощ“, „Музика на живо“ и „Можеш ли?“ се изнизват изпод вдигната високо въртяща се стойка на микрофона и чудесните китарни рифове, които всички ние толкова много обичаме. Стигаме до задължителните „Аз съм твоя вечен Конкурент„ и „Дай ми време“, както винаги изпяти на едно гърло заедно с цялата тълпа, събрала се пред високата трибуна. Истински празник, завършил с ефектни китарни фойерверки.

Идва ред на, поне за мен, изненадата в афиша. Имаме редкия шанс да видим на живо група Фанданго, която нашумя много в началото на хилядолетието и бе едно от най-обичаните имена по това време. Мелодичните им авторски парчета доста се харесаха на публиката. Чухме и някои от по-новите им композиции, които бяха изпълнени с вокалния съпровод на съпругата на Христо Стефанов – Силвия Миленова (Silvi Milen). Появата й на сцената промени и освежи ситуацията. Усети се живец и прилив на енергия. Вероятно се дължеше на любовта в музиката им. Или на това, че музиката им е от любов. Кой знае, беше приятно.

След толкова много българска класика дотук някак естествено дойде вечерта да се затвори точно с Mary Boys Band, чиято звезда също изгря в зората на миналото деситилетие. И днес, измежду завоите на неостаряващите им „Непознати улици“, по „Дългият път към дома“, продължават да идват „Щастливи дни“, в които хората със същата тази наслада в сърцата да се радват на тяхната музика. Перфектни вокали, галещи ухото рифове и текстове, които знаеш наизуст – какъв по-хубав край на един работен петък? И сега, след края на концерта, спокойно можем да твърдим, че широко усмихнатата Мария Мутафчиева продължава да бъде един от най-характерните и обичани български дамски рок гласове.

Втората фестивална вечер откриха Pretty Angelic – местна млада, изцяло дамска банда, която успя да зарадва приятели, роднини. Пък и хора като мен, които ги чуват за пръв път. Всеки път когато свирят толкова млади музиканти настръхвм и се вълнувам особено много. Защото си давам сметка, че някъде, някой е запалил искрата в тях. И във вените им вече тече рок музика. С две думи – бъдещето е светло.

Последваха ги Team Dream – групата на Георги Георгиев „Джудаса“. Въпреки, че са създадени преди седем години, съставът който виждаме пред нас е съвсем нов. Имат четири сингъла, като предимно свирят кавъри. Така беше и днес. На рожденния ден на най-новия им член – певецът и китарист Стенли Стефанов, който получи торта и подарък на сцената, седморката ни заредиха с класически хеви метъл и хард рок сет от авторски парчета и кавъри на Roxette, Stratuvarius и други.

Вечерта продължава с набиращите все по-голяма популярност Caliberty. Започнали като Full Circle, преминали през Fool Circle, в този си състав, воден от Джейми Рашед момчетата свириха много стегнато. Пролича си, че са много добре сработени. Начинът, по който звучат е впечатляващ предвид сравнително кратката си история. Авторските им песни са доста интересни и определено раздвижиха публиката.

Излиза кралицата на българския рок – великата Милена Славова. Каквото и да се каже за нея все ще е малко. Сетлистът ѝ беше много силен. Освен познатите песни и двете здрави тресни, кавъри на Георги Минчев имахме шанса да чуем и едно ново парче – „Бум“. Единствено ми се щеше да направи и нещичко по-старичко, от периода й с „Ревю“. Но нищо, публиката не спря да пее с нея цял час. Изненадата в състава беше Светлозар Драгнев – младежът на едва шестнадесет години (като в онази песен на „Фактор“). Той бе гост музикант за концерта и се справи прекрасно. Отреденото им време мина страшно неусетно и внезапно настъпи часа за хедлайнерите на вечерта.

Група Кикимора едва ли има нужда от представяне. Ако сте ги гледали поне веднъж на живо ще знаете, че музиката им се отличава с приказното си китарно звучене – в повечето композиции солата играят съществена роля. Както може да се очаква за китарист от неговата класа, Николо Коцев (интервюто ни с него може да прочетете тук) се е обградил със сериозни професионалисти и звукът и цялото им представяне бяха абсолютно безкомпромисни. Песните, които представиха пред феновете бяха приятен микс от авторски творби на български и ангийски и от трите албума на бандата и добре познати кавъри.

Изпращаме поредното силно издание на този любим фестивал. Какво обичам най-много в него ли? Децата! Защото те са истинския барометър за успеха на едно такова събитие. А дали и на тях им хареса, можете да прецените сами, снимките са тук. До догодина!

Репортаж:
Ден първи – Иван „iDTemplar“ Стоянов
Ден втори – Димитър „Cliff_Burton“ Стефанов

Снимки: Rock Fest Hotalich – Sevlievo