Интервю с Patrick Mameli (PESTILENCE)

За първи път дет легендите от Нидерландия PESTILENCE ще свирят в България на 27 юли като част от „Sofia Metal Fest 2024” по покана на „BGTSC”. Водената от Patrick Mameli група ще излезе на сцената на „Арена София” преди TESTAMENT и BEHEMOTH. Преди тях феновете ще видят DJ Eric Hutchence и MALTWORM. В същото време PESTILENCE издадоха „Levels of Perception”. Той съдържа презаписани композиции от дискографията на бандата.

Първи концерт в България и ново издание – два повода лидерът на PESTILENCE Patrick Mameli отново да бъде гост в „От другата страна”.

Интервюто с Patrick Mameli (PESTILENCE) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 5.08.2024 година.

От другата страна – Привет, Patrick, как беше турнето, което направихте?

Patrick Mameli – С всеки концерт турнето прогресираше. Защото ние от PESTILENCE никога не репетираме. След два или три концерта, придобиваме необходимата рутина. Феновете получават всичко онова, което всъщност представляват PESTILENCE. Винаги се опитваме да направим най-доброто представяне и да сме в най-добрия възможен състав. Също така подобряваме сетлиста, за да може всеки да е доволен.

От другата страна – Защо не репетирате преди турне?

Patrick Mameli – Защото не е необходимо. Когато се качиш на колело, преди това подготвяш ли се? Разбирам, че преди интервю обмисляш въпросите. Репетираме по необходимост само веднъж. Всеки в групата е много добър музикант. През повечето време се упражняваме вкъщи. Може би правим по една репетиция преди турне, за да поставим акцентите, които трябва да изкараме по време на изпълненията.

От другата страна – PESTILENCE имат както класически период, така и нови албуми. На кои песни поставяте акцент в сетлиста?

Patrick Mameli – Проблемът идва от там, че имаме страшно много добри песни. В повечето случаи има композиции, които няма как да не изпълним. Трябва да бъдат в сетлиста. Винаги поставяме на обсъждане вариантите. Винаги комбинираме различните възможности, опитвайки се да подберем така песните, че да са интересни на хората, които са си купили билети за наш концерт. Защото ако искаш да чуеш „Out of the Body” за хиляден път, по-добре си пусни албума. Разбираш какво имам предвид. Ако продължаваме със стари композиции, за мен издаването на нови песни губи смисъл. Преди „Levels of Perception”, издадохме „Exitivm”. Сега сме по средата на работата по „Portals”, новият ни албум, който ще излезе следващата година. За него ще порепетираме преди да започнем записите. Определили сме време за това, но дори и тогава на мен ми се иска процесът да е възможно по-интересен и свеж. За това и репетициите не са твърде много. Това ме предпазва от ежедневната рутина. По този начин във всеки един момент трябва да давам най-доброто от себе си, вместо да разчитам на рутината. Обичам да съм винаги сто процента отдаден. Знам какво трябва да направя, за да се превърна в най-добрата версия на себе си във всяка ситуация. Останалите от групата се справят по същия начин. Понякога обаче е много трудно да пренебрегнем някои песни и на тяхно място да сложим нови, с които да оформим сета.

От другата страна – В края на тази седмица PESTILENCE имат концерт в България като част от „Sofia Metsl Fest 2024“. Какво сте предвидили като музика?

Patrick Mameli – Това е изненада. Не можем да разкрием много, защото обичаме да комбинираме нещата. Независимо че имаме класическата страна на групата, винаги се опитваме да предложим нещо различно, като по този начин феновете да бъдат доволни с всичко, което стои под името PESTILENCE. Единственото, което мога да потвърдя със сигурност е, че няма да изпълним нищо от „Spheres“, защото не харесвам албума.

От другата страна – Връщаме се на рутината. Трудно ли се преодолява? И как?

Patrick Mameli – По принцип влизаш в рутината, когато се упражняваш много. Тогава създаваш рутина. Заради факта, че ние не репетираме, никога на изпадаме в подобно положение. Всеки концерт е специален, защото сме достатъчно концентрирани върху онова, което правим. Така че рутината никога не е на дневен ред. Когато започнеш да разчиташ на нея, мисля, че е настъпил моментът, в който трябва просто да се откажеш. PESTILENCE не са група, която разчита на рутината и не изпълнява песните точно по един и същ начин. Примерно аз никога не свиря едно соло два пъти. Независимо че при „Land of Tears” ми се налага, предпочитам да съм по-неконвенционален, за да имам свободата да изведа на преден план други части от грифа на китарата. Същото се отнася и до барабаниста. Не обичам той да изпълнява всяка песен така, както сме я записали. Песните са моментна снимка на времето, в което са създадени. Тогава си носил тази тениска, тези панталони и си имал такава прическа. Обаче не е необходима всеки ден да е еднакъв с предишния или следващия. Ако си добър музикант, можеш да направиш почти всичко с една композиция. По начин, по който тя остава запомняща се и всеки е наясно какво представлява. Това за мен работи много добре.

От другата страна – Кога рутината се превръща в проблем?

Patrick Mameli – Ние не навлизаме в рутината и нямаме проблеми с нея. Както отбелязах, това става, когато групата следва стриктно правилата и всеки път свири едно и също. Тогава се появява рутината и става безинтересно, защото живецът изчезва. Просто изпълняваш едни песни без емоция. Хората и феновете усещат и виждат, че групата се е упражнявала много и свири много стегнато, но й липсва ентусиазмът, защото разчита основно на рутината. Това е причината да не вярвам в турнета, които продължават твърде дълго. Харесвам обиколки, които са от три-четири седмици, след което за мен нещата са приключили. За да запазя желанието отново да тръгна на турне. Има банди, които свирят и правят турнета по една година, защото трябва да си плащат сметките. Разбирам ги, но дори и тогава трябва да си сигурен, че работата ти носи удоволствие. Да, работа е, но когато стане скучно, няма как да продължаваш да я харесваш.

От другата страна – Спомена, че по време на живите изпълнения не свирите една песен два пъти по един и същ начин. Това означава ли, че в албумите не са най-добрите версии на композициите на PESTILENCE?

Patrick Mameli – Да, винаги, защото всеки запис е моментна снимка на времето, в което е направен. Винаги, когато сме приключили работата по един албум, винаги си казвам, че има неща, които е можело да направя по друг начин. Има толкова много възможности при записите на една песен. Понякога ми се иска да започна работа по дадена композиция, но феновете да решат как да изглежда нейният краен вариант. Можеш да махаш части и да добавяш части, за да може тя да стане по-добра.

От другата страна – Т.е. на живо постоянно импровизирате?

Patrick Mameli – Точно така. Импровизациите са ключът към това да станеш по-добър музикант. А по този начин и интересът ти се поддържа постоянно. Иначе собствената ти музика ти става безинтересна. Още повече при положение, че мислиш, че не можеш да я изпълниш по-добре. Глупаво е да се мисли, че хората не се променят и винаги свирят един и същ риф постоянно до края на живота им. Има и такива банди, но към тях по никакъв начин не можеш да причислиш PESTILENCE. Искам да ставам все по-добър музикант във всичко, с което се занимавам. Следователно трябва да познавам китарата, акордите, възможностите си, всичко. Ако обаче сметнеш, че си научил всичко и няма накъде да се развиваш повече, всеки албум, който запишеш, ще звучи еднакво. Защото не прогресираш като музикант. Днес много банди постъпват точно по този начин. Появяват се много копия независимо дали е олдскуул дет метъл или са нови неща като деткор. Всички се копират и звучат по- идентично. Още едно нещо, което защитавам е, че всеки музикант трябва да става все по-добър. Следователно няма как да звучиш по един и същ начин. Няма как самият аз да звучи като момчето, което бях преди 20 години. Това не е възможно.

От другата страна – Защо днес музиката се създава по определени формули?

Patrick Mameli – Тук дори не става въпрос за формули, а за копиране един друг и усвояване на лоши навици. Под лоши навици имам предвид, че хората днес наистина си мислят, че могат да свирят, а инженерът в звукозаписното студио прави всичко. И ако сте си сами продуцент и смятате, че сте най-добрият барабанист, защото сам си вършите нещата, виждате всички светещи точки на екрана, контролирате всеки един етап и звучите наистина много стегнато, това не ви прави добър музикант. Повечето използват един и същ софтуер, всички използват едни и същи идеи за това по какъв начин се създава музиката. И от години не съм попадал на наистина добре изсвирени барабани. Виждал съм барабанисти, които се опитват да бъдат по-бързи от реалния живот, след което мамят, използвайки технологии. Същото се отнася и за китаристите, които увеличават скоростта. В същото време идеята, че не трябва да се допускат грешки, правят едно изпълнение толкова клинично, че чак скапано.

От другата страна – Това означава ли, че техническите умения днес, заместват творческото начало?

Patrick Mameli – Мисля, че трябва да има добър баланс между това да си технически грамотен и да си креативен. Можеш да си креативен и с технически умения едновременно. Но мисля, че днес акцентът попада изцяло върху техниката. Липсва динамиката в свиренето. Всичко е толкова роботизирано. Мисля, че това е отличителен знак на времето, в което живеем. Всичко е компютъризирано и автоматизирано. Така стоят нещата. Не знам на колко години си, но аз бях там, когато през 80-те дет метълът започваше. И чувството от тогава няма да се повтори. Чувството, че бандите и феновете са едно, като едно голямо семейство. Днес всеки е Интернет боец и не желае да участва в общности. Мисли единствено за себе си, лъже за музиката, която създава толкова лесно на компютъра си. Искам да чуя истински песни.

От другата страна – Т.е. загубили сме ценността на музиката?

Patrick Mameli – Точно така. Мисля, че представата за стойност се е променила. Това не означава, че всичко, което е имало ценност тогава, днес звучи лошо. Същото е и с днешната музика. Няма как да е същата, както в миналото. Не казвам, че задължително трябва да слушаме THE BEATLES и старите банди като тях. Не! Казвам, че има промяна в реалността по отношение на това, кое е важно за хората днес. Слушателите губят интерес след две-три минути. За това и се издават песни, в които казваш всичко, което имаш, в рамките на тези три минути. В противен случай ще те заместят и повече няма да посегнат към теб. За мен това е откъсване от реалността. В миналото слушахме целите албуми. И след като свършеха си ги пускахме отново. Днес всеки си складира музиката в облаци, след което я сваля без никакво постоянство в плейлистите. Те се променят всеки ден. Причината е, че има толкова много информация. Което не е никак лошо, защото си спомням моите времена. Аз съм самоук китарист. Трябваше да науча и да се справя с всичко сам. Нямахме видео мрежи, за да видим как свирят великите китаристи и къде точно си поставят пръстите. Ние трябваше да слушаме, за да се научим. А днес всичко е нагледно показано. И докато музикантите напредват и стават по-добри, е някак смешно, че все още разчитат и зависят толкова много от технологията.

От другата страна – Кое е по-важно за един музикант – да твори в свят, в който идеите му се сблъскват с консерватизъм или в свят, в който всеки крещи в Интернет, за да бъде чут?

Patrick Mameli – Днес има много шум. И понякога в целия този шум, можеш да откриеш бижу, можеш да откриеш малък диамант. Има наистина много добри музиканти. Но не ги откривам в екстремната музика. Те са по-скоро част от джаз общността или са пианисти, или басисти и барабанисти. Самият аз много се интересувам от свиренето на ударни. Обожавам ритъма. Смятам, че най-важният фактор в една група е барабанистът. Ако имаш некадърен барабанист, цялата банда звучи нещастно. За мен е много важно да остана позитивен. Да съм позитивен към създаването на музика, както и да продължа да поддържам PESTILENCE живи. Все още смятам, че сме ценни за музикалната сцена, защото винаги поемаме рискове. Никога не се нагаждаме към популярното в даден момент. Никога не копирам, никога не правя нещо, което някой някога е направил. Опитвам се да съм максимално оригинален. А това наистина липсва днес.

От другата страна – Има ли музика, която слушаш, която би учудила феновете на PESTILENCE?

Patrick Mameli – Не е изненада, че слушам джаз и фюжън. В същото време композирам електронна музика, която е може би леко по-експериментална, но съдържа хубав ритъм. Това я прави леко странна. Дори и да е друга музика, тя е моята собствена музика. Обичам да създавам, обичам да съм творец на мои прогресии и да реализирам моята представа за музиката. И това предполагам, ме поддържа здравомислещ.

От другата страна – А защо копията са повече от оригиналите днес?

Patrick Mameli – Защото на Земята живеят повече хора. Защото повече хора имат възможност да станат музиканти заради Интернет, заради компютрите, заради технологиите. Днес е много по-достъпно да си музикант. В миналото това изискваше много работа. Днес всичко е плъзгане и пускане. Дори не е необходимо да свириш на инструмент. Можеш да създаваш своя собствена музика едниствено на база информацията, която е навсякъде. Получавате рецептата за нещо, плащате за годишен абонамент и можете да изтеглите модели на барабани. Можете да подменяте цели пасажи. Така се създава музиката днес. Много от днешните младежи дори не знаят какво означава думата акорд. Те просто хващат нещо с мишката, приплъзват го и го пускат.

От другата страна – Има ли разлика между музикант, създател и артист?

Patrick Mameli – Според мен те вървят заедно. Ако си артист и изпълняваш музика, например собствената си музика и ако я обичаш, и влагаш сърцето си в нея, може да постигнеш устойчивост. Стига да харесваш това, което правиш. Нали говорих за това, че рутината убива удоволствието от работата. Но ако се определяте за създател на съдържание, без значение дали става въпрос за музика или нещо друго и се определяте като инфлуенсър, ме напушва смях. Човече, какво правиш? На кого ще повлияш с глупостите, които пускаш онлайн, които дори не си създал самият ти? Това, което намирам за интересно и забавно е, че хората започват неистово да вярват в собствените си глупости. Те започват да вярват, че са създали нещо, което всъщност е създадено за тях от Изкуствен интелект. А те самите не са си мръднали дори пръста. Днес става още по-лошо, защото искаш песен в даден стил, набираш нещо на клавиатурата и получаваш песен в желания стил. Бих искал да се върна в старите времена. И го правя. Излизаме с идеи, обсъждаме ги с музикантите и без значение дали ги репетираме заедно или ги просвирваме от разстояние, създаваме нещо, което има стойност. Създавайки собствена музика, тя вече придобива стойност. Но младежите днес имат различни ценности.

От другата страна – Това от своя страна води до там, че хора, които не са направили и един концерт, са по-популярни от тези, които се скъсват от турнета.

Patrick Mameli – Не правят концерти, защото не могат да изсвирят на живо нищо от това, което са направили. Те вярват на автоматичните настройки. Вярват на компютрите, вярват на програмите. Когато нещо се развие в погрешната посока, то не носи възможности, а щом те липсват, няма как да излезеш и да свириш. Днес е много лесно да прикриеш липсата на талант. Само който не е поискал, той не е станал музикант.

От другата страна – Последен въпрос – как би описал последното издание, както и предстоящия албум на PESTILENCE?

Patrick Mameli – „Levels of Perception” е последният ни албум, но той не е с оригинален материал. Той представя гледната ни точка върху музиката днес. Песните в него са стари и са изпълнени с този състав на PESTILENCE. А той е доста по-различен от миналото. Албумът е преглед на стари парчета на групата, представени в нови одежди. Някои хора не харесват звука, но го направихме умишлено, защото искахме да се върнем към времената на демо касетите. Следващият ни албум е в разработка. Вече имам композирани 13 песни. Много съм щастлив от начина, по който съм ги създал. Сега съм се концентрирал върху текстовете. Няма да обърна внимание на солата, защото искам да импровизирам, когато вече сме в студиото. Така ще бъда сигурен, че ще се получат солидно. Предстоящият албум е нова глава в историята на PESTILENCE, защото отвежда групата отвъд нейните възможности. С този албум се целя много високо. Той ще бъде по-техничен, по-интересен и по-брутален. Всичко в него е повече. Така че, ако си мислите, че не можете да приемете повече, идваме ние и ви даваме още повече. Ще е фантастичен албум. Много се вълнувам, защото музикантите, с които в момента работя, са олдскуул и напълно разбират, какво се опитвам да кажа. Когато всички говорим на един език, можем да издигнем музиката на по-високо ниво. Мисля, че точно това се случва с „Portals”. Той ще съдържа 13 песни, изпълнени в стил, който не е чуван преди.