Ние, от Metal Hangar18, решихме да стартираме една нова рубрика, която, ако има успех, ще разсее булото на много забравени и незнайни моменти от българската рок история. Първата сага в нея ще бъде от няколко части и ще хвърли светлина върху една от групите творили по-тежък рок през осемдесетте – ТРОТИЛ. Автор е Ивайло Динев – басист на бандата:

trotyl bandПърва част можете да прочетете ТУК.

Втора част можете да намерите ТУК.

Третата е налице ТУК.

Четвъртата четете ТУК.

Пета е на разположение ТУК.

Шеста част.

Седмата четете  ТУК.

Осмата пуснахме преди два дни ТУК.

Номер 9.

Десета част – ТУК.

Единадесета част.

Четете дванадесета част ТУК.

Тротил – непубликуваната биография. Тринадесета  част.
trotyl - dinev

Ивайло Динев

Докато свирехме на Китен, идваха да ни слушат стари фенове, нови младежи и девойки, преоткрили стария хубав рок. Даже някаква радио журналистка от Германия ни излъчи онлайн по телефона си, за да покажела , че в България не всичко е чалга. Имаше и доста чужденки. След една серия дойде една сръбкиня и ми благодари, че съм изпял Nothing else Matters на Metallica. Припомнил съм и за бомбардировките над Белград и съм я разплакал. Стана ми много мило и гордо, че съм докоснал сърцето й. Не съм певец, а басист, но отвреме на време пея по нещо. Може би не е най-важното нещо колко октави има гласът ти, а да пееш от сърце и да докосваш душите на хората.
След Китен едни стари фенове ни свързаха с един страхотен млад певец Драго – нещо средно между Роб Халфорд и Фреди Меркюри. С него свирихме едно лято на Бирфест в Борисовата градина, после с брат ми Сашо записаха версии на стари и нови песни на „Тротил”. Аз направих нещо подобно с бившия певец на „Тротил” Коцето Елшишки. Благодаря на Дани Гумата за онлайн разпространението. После брат ми замина за Корея, аз за Италия, после на кораб и това май беше почти всичко от „Тротил”. През януари направихме едно имровизирано сешънче в „Адамс”. Благодаря и лека му пръст на Ники Адамса. Без реклама, с 2 репетиции. Но неочакавано за мен дойдоха hard-die фенове и беше много мило, много сърдечно преживяване. Какво по-хубаво от това групата и феновете да се почувстват едно цяло? Тук пак ще тегля една майна на журналиста Емил Братанов, ”Тротил” никога не сме се разграничавали от феновете си. Те ни създадоха, заради тях съществувахме и дай боже, пак да съществуваме. Както някой казваше на времето: „Музикантите може да нямат много пари, но имат много приятели!”