Ние, от Metal Hangar18, решихме да стартираме една нова рубрика, която, ако има успех, ще разсее булото на много забравени и незнайни моменти от българската рок история. Първата сага в нея ще бъде от няколко части и ще хвърли светлина върху една от групите творили по-тежък рок през осемдесетте – ТРОТИЛ. Автор е Ивайло Динев – басист на бандата:

Първа част можете да прочетете ТУК.

Втора част можете да намерите ТУК.


Тротил – непубликуваната биография. Трета част.

trotyl 3Докато сме били „командировка” в Коплювчица, колегите-музиканти не спали и всеки тръгнал да си оправя работите както може. Доколкото съм чувал около 5 са били забранените групи тогава. Кале се разпаднаха, Ахат взеха Денис, Конкурент намериха някакви връзки, за другите-не знам. За нас се залепиха един куп журналисти, социолози и разни такива. Понеже не бяхме професионалисти и нямаше как да ни разформироват, бяха решили да ни очовечат. Не можеха и да ни пратят в Белене, все пак годината беше 1987-1988. И започнахме да правим концерти полулегално, дописвахме името си с флумастер на готовите плакати с концерти. По това време започнаха големите фестивали на Комсомола, а Мая Дренникова правеше лайфове в „Студентския дом на културата”. Къде ще има гиг беше тайна, но Емо Братанов като пийнеше, споделяше всичко. Нещо подобно на купоните във Френската – всички отиват на едно място, но никой на никой не казва! Горката Мая и комсомолците – като ни видеха, косите им побеляваха! Аз лично ходех по редакциите и питах „Защо не пишете за нас?”. Отговорът беше един – „Не може, ще ни спрат! ” И „Ритъм” и „Диалог” и „Младеж”. Хората си пазеха хляба, такова беше времето. Иначе всяка група носеше в Комсомола касетка с демо и текстове, и Комсомолът решаваше кой да свири. Нас искаха да ни вкарат в правия път и да ни залепят композитор и текстописец. В какво се състоеше проблема с „Тротил” тогава? Хеви метъла беше на върха, а ние бяхме неуправляеми. Едно от обвиненията беше, че с кожените дрехи приличаме на фашисти,ч е концертът в „Карл Маркс” бил на 9 юни. Но имахме вярна и експлозивна публика, което беше най-страшното за властите. Чувал съм, че едно цяло училище в „Овча купел” е било надраскано с надписи „Тротил”. Където свирехме, там трева не никнеше, залата беше потрошена. Професионалните музиканти също не ни обичаха. Тогава естрадата беше в „немилост” откъм фенове, а ние пикльовци – аматьори, вчера хванали китарите, им вземахме хляба. Маричков най-добре се беше ориентирал в ситуацията – той беше нещо като консултант на Комсомола, казваше кой да свири и кой – не. Искаше да сбъдне мечтата си – да стане музикален продуцент. Все пак с упоритост и нахалство напредвахме в кариерата – от папка „Забранени групи” ни преместиха в папка „Западно влияние”.
/Край на част 3/