Ние, от Metal Hangar18, решихме да стартираме една нова рубрика, която, ако има успех, ще разсее булото на много забравени и незнайни моменти от българската рок история. Първата сага в нея ще бъде от няколко части и ще хвърли светлина върху една от групите творили по-тежък рок през осемдесетте – ТРОТИЛ. Автор е Ивайло Динев – басист на бандата:

trotyl bandПърва част можете да прочетете ТУК.

Втора част можете да намерите ТУК.

Третата е налице ТУК.

Четвъртата четете ТУК.

Пета е на разположение ТУК.

Шеста част.

Седмата четете  ТУК.

Осма част.

Тротил – непубликуваната биография. Девета част.
След като новите „репресирани” и „демократи” не ни пожелаха в редиците си /нищо, че аз и брат ми, като временни членове на „Подуене блус бенд” свирихме и на митинги на СДС, че даже и в „Града на истината”, наша фенка ни свърза с баща си, музикант, симпатизант или член на БКП/БСП/. Направиха ни участия, плащаха си, не са искали нито пропаганда, нито червени знамена. Свирехме си нашите песни, хората се кефеха и не съм виждал партийни секретари. Напротив, хората които ни режеха по онова време, като Спас Русев, бързо бяха прегърнали „синята идея” и станали „демократи”. Същият този дребен чиновник в „Концертна дирекция” Спас Русев, с Петко Симеонов, според слуховете гепиха парите на „Агенцията за чуждестранна помощ”, замина за Лондон и се появи със Симеон Сакскобурготски .Казваха, че той е уредил юпитата около принц Кирил. Та този инспектор или музиколог, или шофьор на Огнян Дойнов /според Григор Лилов/ междувременно беше станал един от най-богатите българи. Той купи БТК на времето, ако не се лъжа бившия „Гранд Хотел София” също е негов. Така, май през 1994 направихме пак по тази „тънка червена линия” два много паметни лайфа за мен. Единият беше в Ямбол, там участваше и Нели Рангелова. По пътя, в един много популярен за пътуващи музиканти ресторант, хапнахме кебапчета с боб. Почваме пробите в „Спортната зала” – народ, не можеш да се разминеш. Мотаем се нещо около сцената и кака ти Нели дойде нещо да ни пита. В този момент бъдещият газопровод „Южен поток” се обади в мен – в цялото си величие и мощ. Тихо и много ароматно. Нели Рангелова прави някакви гримаси, а аз не мога мръдна на никъде. Навсякъде народ! И ухание! После колегите питат: „Какво стана бе?” Аз отговарям „Контракции!” Бъзикаха ме месеци след това… trotyl -liveДругият лайф ни беше в Бургас.
Лайфът в Бургас беше някъде през месец май. Пристигнахме вечерта от концерт в Карнобат. С нас пътуваха един кандидат за депутат или нещо такова и неговия приятел. Бяха взели и две страхотни мацки с тях, едната беше червенокоса, обута с готини чизми. Гадже-трепач! Другата не си я спомням. Така, наспал се, ставам рано и отивам на плажа в Бургас да дишам йодните пари. И да се разпея. За това мини – турне бяхме трио, аз-бас и вокал, брат ми – соло китара и старият барабанист Манол Гогов. По това време ние бяхме малко като циганските оркестри – като не плащат, петима-шестима, като плащат – трио или квартет. На мен това ми беше втори концерт като соло вокал, бях ходил на уроци при покойния вече Маестро Анастасов и като добър ученик исках да се разпея. Вместо да пея като ангел, нещо си сецнах гласа, сигурно от студения въздух и с ужас забелязах, че губя глас и не мога дори да говоря. Към обяд вече бях тотално аут – никъде не намерих нито яйца, нито мед. Но намерих бренди „Слънчев удар” и то свърши работа. Почваме да свирим, бяхме се настроили по блусарски, само че публиката реве „Искаме Слейър!” Това ми дойде дюшеш и докрая на концерта всичко беше яко реване. Повече спомени от свирнята нямам, най-хубавото предстоеше. Прибирам се в хотела след свирнята, шепнещ, потен, небръснат, оказа се, че няма топла вода в хотела. Кошмар отвсякъде! Ядох и пийнах нещо в ресторанта и влезнах в една от стаите.Там кандидат-депутатът и приятеля му барабар с Манол и един от техниците ни бяха заформили купон – запивка. Червенокосата мадама също беше там. Пием си нещо, обсъждаме лайфа, техникът се върти около червенокосата, ама нещо не му се отваря парашута. По някое време цъфна жена му и тя беше дошла на турнето и си го прибра бързо – бързо. Как са се развили събитията после не помня, но в един момент аз и Червенокосата, Манол и другата вече бяхме в нашата стая и като се почна една любов, та чак до сутринта. Манол искаше по някое време да си ги менкаме, ама го отрязах. Събуждам се на сутринта, гледам Червенокосата я няма. Оставила ми бележка, че заминава за София и че ми благодари за прекрасната нощ. Стана ми тъпо! Като в онази песен на „Биитълс” Norwegian Wood – като се събудих птичката вече беше отлетяла и уви, повече не я видях. Имала си приятел бизнесмен, на който искала да отмъсти и после се върнала при него. Винаги това ми е било гадно след лайфове, особено в малка зала. Свириш – гаджетата ти се усмихват, а накрая пичовете им си ги гушват, а за нас остават кабелите,с андъците и чинелите. И бутилките с водка! След това или преди това, не помня, имахме концерт във Варна, някакви балове с Васко Кеца. Киро Овцата ни озвучаваше. Нагласили си домакините на залата „Electrovoice”, уредба като слънце – процесори, еквилайзъри в стъклен рак с ключ, наш Киро какво им пипна апаратурата,о ния побесняха и на другия ден вече му бяха счупили джамовете на колата. Рокендрол отвсякъде!