Ние, от Metal Hangar18, решихме да стартираме една нова рубрика, която, ако има успех, ще разсее булото на много забравени и незнайни моменти от българската рок история. Първата сага в нея ще бъде от няколко части и ще хвърли светлина върху една от групите творили по-тежък рок през осемдесетте – ТРОТИЛ. Автор е Ивайло Динев – басист на бандата:

Първа част можете да прочетете ТУК.

Втора част можете да намерите ТУК.

Третата е налице ТУК.

Четвъртата четете ТУК.

Пета е на разположение ТУК.

Шеста част.

Седма част – ТУК.


Тротил – непубликуваната биография. Осма част.
trotyl 2
Падането на „социализъма” и на член 1 от конституцията беше хубаво нещо, но изглежда простосмъртните не бяхме готови за него. Само някои ченгета, комсомолци и стопанска номенкулатура го посрещнаха подготвени. Всички останали из-духахме супата. А трябваше да се оцелява. И да се свири. Но новите „репресирани” не искаха конкуренция. Тук искам да отделя внимание на една много значима личност за българския рок. Нито обвинявам, нито раздавам присъди, както някои други. Просто казвам какво съм видял, чул или са ми разказали. Става въпрос за легендата на БГ рока Кирил Маричков. Уточнявам, че изказвам лично мнение и, че да си голям музикант не означава да си голям човек. Или поне за всички. Може би системата ни е направила такива. А може и да си е по природа.
Първата среща с КМ и покойния Пеци Гюзелев ми беше във „Френската”, когато бяха издали новия си албум и дойдоха на посещение в „Час на класния”. Така ни идваха гости гимнастичките, герои на труда, бивши партизани. Аз зададох на уважаемите гости 3 въпроса. Единият беше за „Сигнал” и случая в Бургас. Отговорът беше, че не са чували за такъв концерт. Другият ми въпрос беше за концерта на „ФСБ” на стадион – отговорът беше някакъв пренебрежителен от сорта: ”Ние не можем да направим такъв концерт, та те ли?”
Третият въпрос беше „Какво мислите за АC-DC?” Отговорът беше: „Втората песен като първата, третата песен като втората.” Да го каже невежа или класик, или джаз музикант, приемам. Ама рок-музикант, който е израснал с блуса, да плюе по AC-DC, че песните си приличали е адски тъпо.
След това се снимахме с КМ и Чавдар Чендов на първия рок-фест. После КМ го викаха в „Народното събрание” заради нас, както сам ни се похвали. След това срещите ни станаха „задочни”. Като ходех при комсомолците в ЦК на ДКМС, те се мотивираха или оправдаваха с него. „В зала „Карл Маркс” сте пяли на английски! Не сме – отговарям, имам запис! Щом КМ казва, че сте пяли на английски, значи сте пяли.”
И така до „Ален мак” във Варна, където КМ явно си беше променил мнението за нас. Never mind! Уви, за кратко!
Тук няма начин да не обърна внимание на вездесъщата Държавна Сигурност, на Комсомолците, на КМ и на Колегите.
ДС бяха в известен смисъл държава в държавата. Можеха да те смажат като нищо. За първи път с брат ми Сашо ни арестуваха още 1981 или 1980. Защото сме били пънкари и искаме да бутаме строя. Или да взривим „Александър Невски”. Или че сме френски шпиони. Глупости на търкалета!
Обаче цъфнаха с черните волги един ден пред Френската, натовариха ни с брат ми в две различни коли и директно в старото Софийско градско, на „Солунска”/тогава „В.Коларов”/. Вкараха ме в една стая, биха ми два шамара и ме попитаха „Знаеш ли къде се намираш?“ Отговарям в „Софийско градско” . „Така пише само. Намираш се в еди кой си отдел на ДС и можеш да изчезнеш. Килията ти е готова. Никой не знае къде си!” И наистина, в училище бяха казали, че съм съм свидетел на кражба, а у нас се бяха обадили по телефона и казали, че ме търсят от „Донаборната служба”. Казвам го за сведение на тези, дето твърдят, че са се опъвали на ДС.” „Не човек, а желязо! Пълни глупости!” Тия дето са се противопоставяли наистина, измряха в Белене и Куциян. Системата смазваше!
Но ченгетата не разбираха нито от пънк, нито от метъл, нито от други „вредни влияния”. Те си набираха „консултанти” във всички сфери на живота и културата. Тези „консултанти” пък „топяха” не само „враговете на социализма”, но и тези, които им бяха конкуренция или лични врагове. Ако някой иска да разбере истината за идиотията на онова време, да разбере кой какъв е бил, не само да се втренчва в досиетатата на ДС, но и в архивите и на Комсомола или БКП. Не случайно голяма част от архивите след средата на 80-те ги няма, това е част от голямата подмяна, която дойде. Няма да казвам и кой или кои направиха фирми по Указ 56, когато и най-смелите не се надяваха, че „Социализъма“ ще падне.
Чета в „Архивите на ДС”, че с еди-коя си група се работело активно и резултата накрая е положителен. Има два варианта на положително развитие, когато службите работят активно с теб: или те смачкват и унищожават/може и да не е физически/, както стана с „Тротил”, или те вкарват в правия път. Същата тази „репресирана” група/която слушам и обичам/, заявява през осемдесетте/цитирам приблизително и по-смисъл/ „Не разбираме как може да забранят група с над 3000 концерта.” Но щом си имал 3000 концерта, можеш ли да се обявиш за репресиран?
Другото оправдание на Комсомолците да не ни допускат до сцена беше, че студентите пишат срещу нас, а голямата част от лайфовете бяха по линия на „Студентски дом на културата”.  Всъщност истината е някъде не -там, както ни каза „Майора” от ДС, като ни привикаха в СГУ: ” Проблемът не са само студентите, защото и вашите колеги пишат против Вас”!
В крайна сметка, мнението ми за КМ не е еднозначно-на много групи е помогнал, хубави песни пише и свири, евала!
На „Тротил” /и не само/, колкото е помогнал, сигурно два пъти по-толкова е попречил. Такъв е животът! Не случайно по онова време като пиехме с някои други групи, вдигахме тост за гибелта му!