Истинската история на ТРОТИЛ – част четвърта
Ние, от Metal Hangar18, решихме да стартираме една нова рубрика, която, ако има успех, ще разсее булото на много забравени и незнайни моменти от българската рок история. Първата сага в нея ще бъде от няколко части и ще хвърли светлина върху една от групите творили по-тежък рок през осемдесетте – ТРОТИЛ. Автор е Ивайло Динев – басист на бандата:
Първа част можете да прочетете ТУК.
Втора част можете да намерите ТУК.
Третата е налице ТУК.
Тротил – непубликуваната биография. Четвърта част.
По това време Комсомолът и еди-кой си направиха фестивала на детската книга в Мичурин. Не ни допуснаха. Причината се оказа доста банална – по онова време чуках гадже, на което бил мераклия и организатора на феста. Тя обаче го отрязала и той и казал „Щом не ми пускаш, ”Тротил” няма да свирят!” Е на това му се вика рокенрол отмъщение!
-
#3 написан от Stoyan (преди 7 години)
Спрямо сега, може да не виждате одобени музикални постижения.
Сега вече гледами доста добри млади банди по тв в Голямото междучасие. Но събитията, както ги описва Иво, носят духа на онова време. Вече имаше перестройки и бяха поотпуснали верижката.
Не мога да кажа, колко са били дисиденти.
Мога да кажа, като един от най запените метъли, моето мнение какво бяха Тротил по онова време.
Тротил бяха първата истинска бг хеви метъл група.
Другите банди банди, които бях гледал просто не бяха метъл.
Лично Сашо, соло китариста на Тротил ми записа 4 техни демо песни, (след Албума на Дистрактор, като допълнение) бил съм и на техни концерти, само няколко в София. Аз бях фен на съства – Сашо,Иво, Коцето и Манол, другите им формации преди 90-те не съм ги чувал, гледал.
Пак казвам, към днесшна дата за Вас младите може да не е много, но за онези години си беше постижение.
След 1990 Тротил имаха издаден албум с друг вокалист, слушал съм го на представяне по радиото. -
- Коментари за тази публикация
От прочетеното до тук, не виждам някакви особени музикални постижения. Просто история и в по-голямата й част – „веселба и простотия“. Не мисля, че за ония антикварни вече 5 плочи с групите от БГ рока (4 от които гордо имам), Комсомолът или „придворните журналисти и социолози“ са им изсвирили парчетата. Или са сменили много от думичките на един Воев или на един Малковски. В едно пък се пее: аз сам си избрах тази съдба.
И изобщо, докато у нас все някой ни е прецакал, все сме недооценени, все другите са ни виновни – ще сме си, това, което и сме. Не народ, а мърша. За какъв рокендрол да говорим…