Ние, от Metal Hangar18, решихме да стартираме една нова рубрика, която, ако има успех, ще разсее булото на много забравени и незнайни моменти от българската рок история. Първата сага в нея ще бъде от няколко части и ще хвърли светлина върху една от групите творили по-тежък рок през осемдесетте – ТРОТИЛ. Автор е Ивайло Динев – басист на бандата:

Първа част можете да прочетете ТУК.

Втора част можете да намерите ТУК.

Третата е налице ТУК.


Тротил – непубликуваната биография. Четвърта част.
trotyl 4
На втория Студентски рок-фестивал не ни допуснаха до участие, което не беше новина. След това обаче направихме един концерт в кино „Освобождение”, който едни определят за страхотен, а колегите – за гробницата на българския рок. Как стояха нещата? Манол барабаниста работеше в БДЖ, а кино „Освобождение” беше културен дом на транспортния работник. И ние тихомълком си уредихме концерт там. Афиши сложихме през нощта преди концерта, а информацията се предаваше от ухо на ухо на „Кравай”. Киното побираше 100-200 човека, а бяха дошли поне 400-500. Разправяха ми как отвън момче набило приятелката си, защото закъснели и не можели да влязат. На концерта бяха дошли и нашите възрастни майки – „да погледат децата какво правят”. Като започнал концерта обаче, към тях се приближил за съдействие някакъв полковник от милицията, мислейки ги за агенти или отрядници. Ядосвал се, че концерта не е спрян и търсел помощ. На Манол майка му просто му отговорила „Какво ти правят децата, нека свирят!” В крайна сметка концертът изкара докрая, а няколко реда седалки бяха унищожени и колегите ревнаха против нас, че заради такива концерти и тях ще ги спрат, че този концерт щял да погребе българския рок! Така че от този момент „Тротил” станаха гробокопачи и на социализма и на българския рок. Каквото и да означава това…
По това време Комсомолът и еди-кой си направиха фестивала на детската книга в Мичурин. Не ни допуснаха. Причината се оказа доста банална – по онова време чуках гадже, на което бил мераклия и организатора на феста. Тя обаче го отрязала и той и казал „Щом не ми пускаш, ”Тротил” няма да свирят!” Е на това му се вика рокенрол отмъщение!
Май през 1988 или 1989 се състояха фестивалите във Видин и „Ален Мак” във Варна. С едни и същи текстове и демо бяхме одобрени за Варна и неодобрени за Видин. Всъщност се оказа, че за Варна сме били одобрени за малкия концерт и ако победим се класираме за големия на стадиона. Тогава групите бяха разделени в Комсомола на две – големите 7 /на Минас Хачатурян/ и останалите – ние, Епизод и други. Хората бяха кръстили седемте групи на Хачатурян „Седморката на Блейк”. Пристигнахме във Варна, отидохме в Летния театър или Лятното кино – не знам. Пътьом ми се доходи до едното място и си забравих баса на една спирка. Върнах се, беше си там! Други бяха времената. Та качваме се ние да правим проба и ни съобщават: „Момчета, може ли ръководителят на групата да дойде за малко?“ Отидохме и гледаме същия този майор от ДС ни чака. И ни заяви в прав текст: „ Момчета, пътувал съм четиристотин километра специално за Вас! Внимавайте в картинката и слушайте какво Ви се казва, иначе по етапен ред Ви връщам в София и там ще се оправяме.” Май спомена и нещо за Белене, ама не си спомям, не съм сигурен. Както и да е, спечелихме наградата на публиката и се класирахме за „Ален мак” на стадиона. Светлото бъдеще беше пред нас! Иначе купона в курорта беше супер! Нямахме пари и бяхме на издръжка на придворните журналисти и социолози. Имаше пиянски вечери на „Поети с китари”, а брат ми се сби с някакъв комсомолски секретар и беше голяма веселба и простотия. Блажени години, хеви метъла в България още не беше занаят!