Истинската история на ТРОТИЛ – част четвърта

Ние, от Metal Hangar18, решихме да стартираме една нова рубрика, която, ако има успех, ще разсее булото на много забравени и незнайни моменти от българската рок история. Първата сага в нея ще бъде от няколко части и ще хвърли светлина върху една от групите творили по-тежък рок през осемдесетте – ТРОТИЛ. Автор е Ивайло Динев – басист на бандата:

Първа част можете да прочетете ТУК.

Втора част можете да намерите ТУК.

Третата е налице ТУК.


Тротил – непубликуваната биография. Четвърта част.
trotyl 4
На втория Студентски рок-фестивал не ни допуснаха до участие, което не беше новина. След това обаче направихме един концерт в кино „Освобождение”, който едни определят за страхотен, а колегите – за гробницата на българския рок. Как стояха нещата? Манол барабаниста работеше в БДЖ, а кино „Освобождение” беше културен дом на транспортния работник. И ние тихомълком си уредихме концерт там. Афиши сложихме през нощта преди концерта, а информацията се предаваше от ухо на ухо на „Кравай”. Киното побираше 100-200 човека, а бяха дошли поне 400-500. Разправяха ми как отвън момче набило приятелката си, защото закъснели и не можели да влязат. На концерта бяха дошли и нашите възрастни майки – „да погледат децата какво правят”. Като започнал концерта обаче, към тях се приближил за съдействие някакъв полковник от милицията, мислейки ги за агенти или отрядници. Ядосвал се, че концерта не е спрян и търсел помощ. На Манол майка му просто му отговорила „Какво ти правят децата, нека свирят!” В крайна сметка концертът изкара докрая, а няколко реда седалки бяха унищожени и колегите ревнаха против нас, че заради такива концерти и тях ще ги спрат, че този концерт щял да погребе българския рок! Така че от този момент „Тротил” станаха гробокопачи и на социализма и на българския рок. Каквото и да означава това…
По това време Комсомолът и еди-кой си направиха фестивала на детската книга в Мичурин. Не ни допуснаха. Причината се оказа доста банална – по онова време чуках гадже, на което бил мераклия и организатора на феста. Тя обаче го отрязала и той и казал „Щом не ми пускаш, ”Тротил” няма да свирят!” Е на това му се вика рокенрол отмъщение!
Май през 1988 или 1989 се състояха фестивалите във Видин и „Ален Мак” във Варна. С едни и същи текстове и демо бяхме одобрени за Варна и неодобрени за Видин. Всъщност се оказа, че за Варна сме били одобрени за малкия концерт и ако победим се класираме за големия на стадиона. Тогава групите бяха разделени в Комсомола на две – големите 7 /на Минас Хачатурян/ и останалите – ние, Епизод и други. Хората бяха кръстили седемте групи на Хачатурян „Седморката на Блейк”. Пристигнахме във Варна, отидохме в Летния театър или Лятното кино – не знам. Пътьом ми се доходи до едното място и си забравих баса на една спирка. Върнах се, беше си там! Други бяха времената. Та качваме се ние да правим проба и ни съобщават: „Момчета, може ли ръководителят на групата да дойде за малко?“ Отидохме и гледаме същия този майор от ДС ни чака. И ни заяви в прав текст: „ Момчета, пътувал съм четиристотин километра специално за Вас! Внимавайте в картинката и слушайте какво Ви се казва, иначе по етапен ред Ви връщам в София и там ще се оправяме.” Май спомена и нещо за Белене, ама не си спомям, не съм сигурен. Както и да е, спечелихме наградата на публиката и се класирахме за „Ален мак” на стадиона. Светлото бъдеще беше пред нас! Иначе купона в курорта беше супер! Нямахме пари и бяхме на издръжка на придворните журналисти и социолози. Имаше пиянски вечери на „Поети с китари”, а брат ми се сби с някакъв комсомолски секретар и беше голяма веселба и простотия. Блажени години, хеви метъла в България още не беше занаят!
  1. #1 написан от Л.Славейков (преди 3 години)

    От прочетеното до тук, не виждам някакви особени музикални постижения. Просто история и в по-голямата й част – „веселба и простотия“. Не мисля, че за ония антикварни вече 5 плочи с групите от БГ рока (4 от които гордо имам), Комсомолът или „придворните журналисти и социолози“ са им изсвирили парчетата. Или са сменили много от думичките на един Воев или на един Малковски. В едно пък се пее: аз сам си избрах тази съдба.
    И изобщо, докато у нас все някой ни е прецакал, все сме недооценени, все другите са ни виновни – ще сме си, това, което и сме. Не народ, а мърша. За какъв рокендрол да говорим…

  2. #2 написан от jos (преди 3 години)

    Големи дисиденти,голяма работа!

  3. #3 написан от Stoyan (преди 1 година)

    Спрямо сега, може да не виждате одобени музикални постижения.
    Сега вече гледами доста добри млади банди по тв в Голямото междучасие. Но събитията, както ги описва Иво, носят духа на онова време. Вече имаше перестройки и бяха поотпуснали верижката.
    Не мога да кажа, колко са били дисиденти.
    Мога да кажа, като един от най запените метъли, моето мнение какво бяха Тротил по онова време.
    Тротил бяха първата истинска бг хеви метъл група.
    Другите банди банди, които бях гледал просто не бяха метъл.
    Лично Сашо, соло китариста на Тротил ми записа 4 техни демо песни, (след Албума на Дистрактор, като допълнение) бил съм и на техни концерти, само няколко в София. Аз бях фен на съства – Сашо,Иво, Коцето и Манол, другите им формации преди 90-те не съм ги чувал, гледал.
    Пак казвам, към днесшна дата за Вас младите може да не е много, но за онези години си беше постижение.
    След 1990 Тротил имаха издаден албум с друг вокалист, слушал съм го на представяне по радиото.

  4. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  5. Коментари за тази публикация
В началото