Истинската история на ТРОТИЛ – част шеста

Ние, от Metal Hangar18, решихме да стартираме една нова рубрика, която, ако има успех, ще разсее булото на много забравени и незнайни моменти от българската рок история. Първата сага в нея ще бъде от няколко части и ще хвърли светлина върху една от групите творили по-тежък рок през осемдесетте – ТРОТИЛ. Автор е Ивайло Динев – басист на бандата:

Първа част можете да прочетете ТУК.

Втора част можете да намерите ТУК.

Третата е налице ТУК.

Четвъртата четете ТУК.

Пета е на разположение ТУК.

 


Тротил – непубликуваната биография. Шеста част.
trotyl bandПрез 1989г. „уволнихме” стария барабанист Манол Гогов и взехме Вили, а за втори китарист-Любо Склера. В тази формация в музикален план много дръпнахме и от бивши аматьори станахме концертна група към „Дирекция Музика”, което за онова време беше върха в кариерата на професионалните музиканти. Собствени песни, турне, плакати, хонорари – това беше максимума, който български рок-музикант може да постигне. Но по-важното, че не се пречупихме, нито като музика, нито като текстове.
Така заслужено дойде и поканата към нас за големия фестивал Рок-Ринг 89. Най-големият фестивал на български групи до тогава, а може би и досега. Мисля, че го организира Дирекция „Музика”, а не както другите ЦК на ДКМС. Може и да бъркам.
„Седморката на Блейк” вече я нямаше, „Ахат” бяха минали в друга категория – не се съзтезаваха, те бяха гости на фестивала.
Кулминацията на фестивала беше песента ни „Воин”, когато на фона на „Мила моя Майно льо” Коцето развя българския флаг и публиката буквално полудя. Бяхме „изпълнили” две задачи – хем еб.хме мамата на социализма, хем хиляди фенове крещяха „Да живее България!”. Много забележителна беше и появата на „Епизод” – дойдоха на мотори, с маски и коси като Смъртта. За финал ”Ахат” изпяха „Черната овца” и беше страхотно, но както ми каза една обща позната „Вие никога няма да бъдете като тях, защото не сте от същата черга!”. Каквото и да значи това.
После дойде и момента за избор на група на публиката. Който спечелеше най-дълги овации от публиката, печелеше съзтезанието. Водещ беше Емил Братанов. Той се опита да пробута някакви русенци, ама не успя.Е дин цял сектор тръгна към сцената да се бори с явната несправедливост и щяха да бутнат Братанов и цялата сцена, ако се наложи. Милицията беше малко и нямаше как да реагира за толкова кратко време. Така Емил Братанов бързо – бързо ни обяви за победители и концертът приключи. После заедно ходихме да пием в една много популярна социоложка сега.
И така спечелихме „Рок-Ринг 89”, но вместо награда седмица след това дойде при нас Емил Братанов и ни каза ”Момчета, трябва писмено да се разграничите от вашата публика във вестник еди кой-си, защото пак ще ви забранят.” Кой какво е диктувал или заръчвал на Емил Братанов не знам, ама ние му заявихме, че няма как да се откажем от публиката си: ” Ние дойдохме от „Кравай” образно казано и няма как да се откажем от тези, които са ни създали и за които свирим. И ще свирим.” Тогава Емил Братанов взе соломоновско решение, пишейки за някакви извинения към публиката и направи сравнение между „Тротил” и „Импулс”. „Тротил” свирели на живо, а пък „Импулс” –на плейбек. Тъпа работа, ама ние какво сме виновни?
След Рок-Ринг 89 свирихме на фестивала на „Ритъм” в Троян, а после тръгнахме на първото си турне из България. Малко преди 10 ноември открихме, че един наш псевдомениджър ни будалка с билетите и Вили Барабаниста му строши един портрет на Тодор Живков в главата.
Така дойде 10 ноември и мислехме, че е дошло времето на рокенрола, но уви! Новите току-що изгрели „демократи” се оказаха в голямата си част бивша номенкултура, агенти на ДС и всякакви тарикати.
Няма да казвам към кой виден бунтар и не-тарикат се обърнах да свирим за каузата СДС, но той се направи, че все едно не ме познава. Много от т.нар. демократи бяха „заплюли” демокрацията само за себе си, независимо от комсомолските си биографии. Един ден ми се обадиха от организацията на Любомир Собаджиев „Препоръчаха ви, елате да ни помогнете!”. И отидох в сградата на „Дондуков”, трябваше да изчисти за „Подкрепа”. Там се оказахме само аз, Собаджиев и виетнамски работници. Собаджиев тъжно ми каза „ Когато е за работа, никой не идва, всички станаха политици!”
Почнаха митингите, след това педалът Ицо Петров направи първия концерт за СДС. Бившите естрадажии вече бяха станали първи демократи. Васко Кръпката тогава взе микрофона и каза: „Как може група „Тротил” да не бъде поканена да свири?” Браво на Васко за жеста! . Явно пребоядисаните в синьо комсомолци нямаха нужда от тротил/без кавички/!
Като отвориха границите, много от най-верните фенове на рока и на „Тротил” поеха към „Обетованите земи”, някои останаха, някои се върнаха.
Барабанистът Вили и китаристът Любо също заминаха на някъде. Явно животът там ги беше променил, защото Вили когато се прибра в България дори не звънна по телефона. Толкова неща ни свързваха, дори с бъдещата му жена аз го бях запознал, но явно беше станал друг човек. Бизнесмен!
Както и да е, never mind!
По време на Лукановата зима бяхме на турне. Бяхме взели нови членове – Пацо /Конкурент/ и Ники-вокал. Бате Киро от „Подуене ББ” ни беше барабанист. Пацо беше голяма работа. Спомням си го в един хотел една вечер, кой е.е, кой пие, само перничанинът Пацо седнал на фотьойла във фоайето с китарата, зачервил носа от ракията/шишето е до него/, захапал цигарата до филтъра, ще му изгори носа.”Паце, к’во правиш бе?“
„Епа свирим, оно че се възнагради!”   
  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото