Искрена музика за искрени слушатели! Интервю с Иво (DIABLESS)

От дълго време се каним да осъществим това интервю, но поради пословичната ми несериозност все отлагам ЗАСЛУЖЕНАТА поява на родните атмосферик дет / дуум метъли Diabless в нашия сайт. Групата съществува наистина отдавна, в нейната най-чиста форма (Иво и Явор), под името Frozen Shit, с което изнесоха и няколко концерта, преди да се стигне до естествената еволюция в стила, промяната в името и разбира се много силният дебютен едноименен запис „Diabless”. За всичко това, а и за още интересни нещица искаме да си поговорим с веселякът Иво, човекът-всичко в една от най-обещаващите метъл банди в България, когото хващаме в прекрасно, шеговито настроение!
*бел.ред. – въпросите за интервюто са изпратени преди да бъде оповестено, че Diabless ще бъдат подгряваща група за шоуто на Hypocrisy в София тази седмица!

MH18: Здравей, Иво! Първо искам да се извиня за закъснялата реализация на това обещано интервю, но по-добре късно, отколкото никога. И така… Представи ни историята на Diabless, как започна всичко, какво се случи с вас през годините, в които пишете музика?

Иво: Здравей, о, мракобесни! Второ, искам да се извиня за закъснялата реализация от моя страна. И такааа… Имало едно време Иво и Явор, които освен, че били приятели, се случило, че и заработили заедно и вместо основно да бачкат усърдно, те поскатавали както могли и си подрънквали на антични китарки и припявали съмнително. Скачали от тема на тема, като невиждали ТЕМИ и така се пръкнали няколко песнички. Това обстоятелство породило необходимостта от тупанджия, бас-гиби и викач-бабаит. И тъй, камъкът се търкулнал…

MH18: Започнали сте като дуо. Какво ви подтикна да предприемете мерки да превърнете проекта си в пълнокръвна банда? Лесно ли се сработихте и как се вписаха новите музиканти в групата?

Иво: Ами, нямаше кой да ни тактува и да ни басува, а по това време и да ни опява, защото още не бях открил в себе-си-то възможностите на вокал. Знаеш, че не съм особено труден за сработване, даже съм прекалено мекушав и фактът, че Георги, който по това време беше наш вокал, говори ясно за това. Не, че той е лош вокал, просто не беше подходящ за нашата музика и това наложи рокадо с офицера. Колкото до останалите, ако има някакъв проблем, се опитваме да го ликвидираме с отрова за мишки, хлебарки и най-неприятното – с бира, и щом сме все още заедно, значи се справяме.

MH18: И така, в завършен състав, през тази година издадохте своя дебютен запис. Разкажи ни повече за работата по него!

Иво: Ами, мъчна работа. Трябваше да запиша и двете китари, защото Явор беше на снимки и нямаше как да отсъства, а пък неговите партии ги бях абсолютно забравил, ‘щото не ми е работа да помня на китаристите техните неща , което естествено се сещаш, с  колко отсъствие от работа, семейство и прочее е свързано, да не говорим, че вокалите ги записахме за един ден, което е меко казано луда работа, но някак си се справих. После барабани и бас, а накрая и звук, пък нещо се прецака в последния момент… Но все пак стана.

MH18: Пословичен си със своята свръхпродуктивност, що се касае до композирането на нови парчета. В този ред на мисли и предвид богатия ви архив от идеи и композиции, трудно ли беше да изберете тези, които да запишете?

Иво: Е, чак пък пословичен! Това, че съм те тормозил с всякакви идеи, нищо не значи. Все пак много от материала, който си чул през годините не става, а това, което става е в албума и не беше никак трудно да се изберат песните, ‘щото аз тропам по масата и аз казах… Ей туй ще е там вътре в цеде-то .

MH18: Слушайки записа, човек спокойно би могъл да ви нарече дет / дуум банда, заради специфичните настроения, които носят парчетата. Къде стилово ти би поставил Diabless в родната сцена?

Иво: Надявам се да е там, където друг не е огрял, ки-ки-ки-ки-ки… Шегувам се! Ами, атмосферичен дет може би е най-добре да се каже и то, ‘щото Бай Ганьо обича всичко да е рамкирано.

MH18: Богата атмосферичност, бавни, тежки мотиви, подплатени с масивна ритъм секция, силно присъствие на вокалите. Как се постига такава балансираност и комплексност?

Иво: Музиката ни е супер елементарна, но и абсолютно искрена, може би това е разковничето.

MH18: Графичното оформление на албума е перфектната визуализация на мракът в парчетата. Прави впечатление обаче, че сте решили да не публикувате текстовете си. Защо?

Иво: За мен лично текстът никога не е бил от значение, никога. Музиката е била на първо място. Аз искам този, който слуша нашата музика да не се влияе от думите, а единствено и само от музиката.

MH18: Ако отправим поглед към заглавията на песните, интерес ще предизвикват имена като „Satan Is Back”, „New God” , „Servant Of God” . Отношение към религията или ваша различна символика с „клиширани” изрази?

Иво: Както ти казах, не е важно за какво се пее, но бяхме принуден от така създалата се ситуация аз и Явор да измислим някакви текстове, ‘щото „фслелйхфкйвелелиф“ не отиваше да се изпее. Колкото до религията – мразя я! ЕЙ, РЕЛИГИЙО, УМРИИИИИИИ!

MH18:  Едно от най-запомнящите се парчета определено е инструменталът „Why Not”. Ще се превърне ли в традиция включването на композиция без вокали в албумите на Diabless?

Иво: Вярваш ли ми или не, но нямам никакъв спомен относно появяването на „Why Not”. Просто в един момент тя беше там и на мен ми беше абсолютно ясно, че ще присъства в първия албум, може би защото съм дедо Ванго ли, какво ли . Инструменталите винаги са ме привличали, но само като слушател. Като инструменталист съм като евреин в празен трезор . Не знам дали ще се превърне в традиция. Всичко зависи от посоката, в която ще поемем и как ще я поемем .

MH18: Какво ви вдъхновява да създавате такива опуси като „Into The Mountain” или „Who Am I”, например?

Иво: „Into The Mountain” се пръкна след първото ми посещение в Родопите. Сякаш бях пропит, бях напоен със спомени, които не са мои. Нещо ме смачка, завъртя ме и ме издигна, за да ме стовари на земята и бях пълен с мъката на поруганите българи по този край. „Who Am I”… Убий ме, ама не мога да ти кажа нищо за тази песен. Спомням си само, че взех китарата и песента беше готова, после те извиках да я чуеш и това беше, и беше седмия ден, и после си починах.

MH18: Споменахме за обложката. Едновременно красива и мистична, мрачна и изпълнена с отчаяние. Разкрий ни малко повече за нейния автор.

Иво: Идеята за обложката бе моя, а реализирането и оформянето е изцяло дело на Мирко от Illogical Conversions, който свърши просто прекрасна работа. Обложката е убийствена не само защото е на нашия диск, ами и защото е на нашите тениски, както и на нашия винил, хи-хи-хи-хи-хи-хи.

MH18: Във време и страна, в които един музикант не може да вади прехраната си с това, което обича най-силно, какво жертвахте вие, за да види „Diabless” бял свят?

Иво: Най-вече време и отсъствие от училище…  Исках да кажа семейството, все пак всички работим, така че това е основното.

MH18: Става тенденция групите да издават музиката си сами. Вие не правите разлика. Смяташ ли, че това е най-доброто за вас към момента?

Иво: Разбира се, че не е. Трябваше да ни издават Napalm Records, Metal Blade, Season Of Mist, ама не се спазарихме за цената и условията.

MH18: Успяхте ли да промотирате добре диска? Има ли интерес към записа?

Иво: Че има интерес, има. Че го промотирахме добре, промотирахме го. Че не дойдоха много хора на промоцията, не дойдоха. Че не сме Helloween или Sabaton, за да ни дойдат на промоцията, ми не сме.

MH18: Какви са плановете ви за концерти? Лятото е мъртъв сезон за подобен род събития, но предполагам ви очаква активна есен?

Иво: HYPOCRISYYYYYYYYYYYYY.

MH18: Какво може да те вдъхнови, за да напишеш песен на Diabless? Кои банди са оказали най-голямо влияние върху теб като композитор на собствена музика?

Иво: Вдъхновявам се всякак и най- вече от домашна ракия, но не мога да кажа, че дадена група ме е вдъхновила, по-скоро е някакво преживяване или случка, или смучка, или кучка, не помня какво беше.

MH18: Какво предстои пред Diabless за в бъдеще? Може би нов албум?

Иво: Може би да. То като се замисля друго едва ли ще предстои, като изключим някоя и друга алкохолопитателна оргия.

MH18: Ангажиран си и с още една сериозна банда – родните блек метъл пионери Dark Inversion. Как върви работата с тях? Натрупа стаж с няколко концертни участия, а и сте в процес на записване на албум. Повдигни завесата.

Иво: Таз’ свирня с Dark-овете беше огромно удоволствие, защото те са на светлинни години напред в музикално отношение от мен и опитът, придобит от взаимната работа с тях е абсолютно и само в моя полза. Записите, поне за мен, приключиха и мисля, че остават вокалите да се запишат, после микс и мастеринг и така нанататака.

MH18: Преди време с Diabless участвахте в интересна рок инициатива на гр. Перник – „Китариада”. Разкажи ни нещо повече за нея и според теб имат ли бъдеще подобни дейности?

Иво: Амиии, отпуснати пари, малка част от които отидоха за групите, иначе няма лошо в такива събития. Лошото е когато тия пари, вместо да се раздадат на групите, за да могат да си закупят качествена техника и като излязат на живо да звучат, си ги гушка някой си, а пък ний да го духангелес. Това е нещото, което опорачава таквиз’ мероприятия.

MH18: Откакто групата функционира в пълен състав изнесохте доста концерти. Как ви приема публиката? Имате ли си вече любимо място за изява?

Иво: Засега публиката ни възприема много добре (не знам ‘що ) даже смея да твърдя, че ни се кефят. Сигур’ щот сме бахти крас(т)авците ли, що ли , колкото до любимо място… Чак пък любимо не се сещам, може би на крепоста Кракра атмосферата е малко по-добра.

MH18: Разкажи ни някоя любопитна случка от ваш концерт. Познавайки колорита на всеки един от групата, съм сигурен, че има какво да споделиш.

Иво: Вярваш ли ми или не, но не мога да се сетя да се е случвало нещо кой знае колко любопитно. Ти знаеш, че не си позволявам да употребвам алкохол преди концерт, така че за момента любопитните случки се шляят някъде другаде.

MH18: Намираш ли време да следиш всичко, което излиза на пазара, било то българско или световно? Нещо, което ти е направило най-силно впечатление в последно време?

Иво: Няма как да следя всичко при положение, че тонове нов материал се бълват непрекъснато, но може би най-голямо вчепатление ми направи една банда мисля, че е от Щатите и се зове Xanthochroid.

MH18: И накрая искам да ти задам малка задача – ако трябва да избираш пет албума, без които не можеш, кои ще са те?

Иво: Не съм такъв FANатик, че да не мога без някой албум, сори за тъпия отговор.

MH18: Много ти благодаря за отделеното време, Иво! Аз и екипът желаем от сърце на Diabless пробив на голяма сцена и да не спирате да творите. Това ви прави истински! Успех! Последните думи в интервюто оставам на теб!

Иво: Аз също ти благодаря за изгубеното време , за мен беше удоволствие да седя до 03.00 ч. и да изливам мислението си по теб . Надявам се да се видим с всички, които прочетат това интервю на 22.09.2013 хи-хи, ако пък не – здраве да е. Подкрепяйте българските групи и домашната ракия, ‘щото само така минават болежките в кръста. Лека нощ, довиждане и приятни сънища. Чао!