Gojira срещу Дракула – ROCKSTADT EXTREME FEST ден 1

Copyright:Alex Csiki/Rockstadt Extreme Fest

Часът е някъде към 10, сънено допиваме кафетата си и пушим разхождайки се из фестивалната зона. Хората лекa по лекa се размърдват за новия ден. Времето е приятно въпреки че е хладно, все пак сме в планината. Пунктовете за храна и напитки все така работят, но пиещите бира не са чак толкова много. След кафето следва сутрешен тоалет и решаваме да слезем в ресторантчето на паркинга, за да хапнем и изчакаме приятелчетата от хотела. Бяхме се разбрали да отидем до замъка Бран, който се води един от замъците на Дракула.

Carach Angren

Заветната цел е достигната, някъде по обяд паркираме колата в центъра на градчето Бран и замъкът е пред нас в цялата си прелест. Бърз поглед на центъра разкрива няколко ресторантчета и магазинчета и разбира се, не малък пазар за сувенири. Редим се на опашката за билети и вход за замъка, но когато идва нашия ред се сблъскваме с първа и единствена дупка в организацията. Организаторите бяха обявили, че всички посетители на фестивала ще ползват 50% отстъпка от цената на билета, но когато питахме на гишето, продавачката започна да ни гледа с недоумяващ поглед. Последва показване на програмата на фестивала, при което тя я взе и ни каза изчакайте 5 мин. Разбира се, „за късмет“ ние бяхме първите, които бяха решили да се възползват от тази привилегия. След няколко минути чакане, се появиха и други хора от фестивала, които гледаха потресено и се чудеха какво се случва. Появи се мениджърът на замъка Бран. След кратък разговор с него се оказа, че той не е уведомен за такова нещо и поиска телефона на организатора, за да разреши проблема. Явно, това не е денят за разглеждане на прословутия замък и отиваме да се утешим с разглеждане на пазара пред замъка и купуването на сувенири. Кратка почивка след това за по бира и обратно към фестивала. След пристигането решаваме да посетим крепоста Ръшнов, която е в непосредствена близост до мероприятието. Явно това е деня на замъците!:) Скромен вход от 4-и лева и се озоваваме в нещо като етнографски музей, бледо копие на нашия „Етър“, но въпреки всичко е интересно. Занаятчийски магазинчета в средновековен дух, съчетан с невероятни гледки към град Ръшнов. Едновременно красиво и с невероятен дух. Единственото, което не одобрихме и прави грозно впечатление са китайските играчки в дюкянчетата, на които според нас не им беше мястото там.

Last Hope

Време за хапване и уважаване на първата банда за вечерта, с други думи втората по програма, но първа за нас. Румънците Code Red, за които мога само да кажа – не лоша банда, но незапомняща се с нищо. Хората се пораздвижиха на следващата румънска група Bucovina, която представи не лош фолк метъл изпят на румънски език. Ние ги определихме като румънските „Епизод“, но няколко класи над тях. Забавлението наистина се оказа пълно, и дори и феновете, които се сблъскваха за първи път с тях се радваха искрено. Малко след 7 часа дойде време и за същинската част на вечерта. На сцената са холандските блек метъли Carach Angren. Първото, което направи впечатление е, че нямат втора китара и бас. На сцената имаше барабани, клавир и китара. Определено, тази банда набляга на клавирното звучене основно. Фен съм на блек метъла, но това е най-позьорската банда, която съм гледал и определено доста скучна на сцена за мен. По-късно, в бекстейджа, момчетата не отказаха автографи, снимки и бира с феновете и постоянно бяха между тях. Което е похвално за която и да е банда.

Decapitated

Кратка пауза и идва ред на единственото българско участие, момчетата от Last Hope. Ако някой в България казва, че нямаме банда на световно ниво, това значи, че никога не се е сблъсквал с хард-кор легендите от Last Hope. Невероятни във всяко едно отношение – от сценично присъствие, до контакт с феновете. Определено са на почит в Румъния и с текстовете против системата, мош питът се разрази още от самото начало. Появата на българското знаме от наша страна, доведе до видимо доволство от бандата и определено, като че им даде още хъс и сили. След като им подадох българския флаг, той беше сложен на почетно място на сцената и до края на сета остана там. Прекрасен сет, който за мен ще остане за дълго в спомените ми, още повече, че родни банди намират много трудно място по европейските фестивали. Благодаря ви, момчета, продължавайте все така и съм сигурен, че ще стигнете наистина далеч, и, Насо, шапката ти е отново в София. Идва ред и за силна доза Дет метъл от Полша. Да, може би познахте Decapitated. Въпреки, че са идвали в България, това е първия ми досег с бандата. Decapitated са добре смазан часовников механизъм и това, което мога да кажа за тях е – сериозен професиоанализъм и невероятна сеч, или простичко – дет метъл. Доза грайнд получихме и от Napalm Death. Банда, добре позната от родните фенове не само като творчество, а и с няколкото изяви на родна земя. Стандартен Napalm Death-ски сет, който англичаните правят без каквато и да е забележка. Няма и как да е по различно от банда с почти 30 годишна история.

Gojira

Последна банда но не на феста, а за вечерта. Група, която чаках с голямо нетърпение, и от която очаквах много. Французите Gojira показват на какво са способни още с първите акорди на парчето Explosia от последния им албум. Убийствен мачкащ саунд, все едно някой те е хванал, сдъвкал и изплюл, и не ти е дал да дишаш. 3-те хиляди фена просто откачиха и до последният изсвирен тон се насладиха на професионализма, който виждат и чуват. Gojira ни разхождат из цялото си творчество, с парчета като Vacuity, The Axe, The Gift of Guilt и Liquid Fire те се раздават до край, за да докажат, че не случайно са спечелили награда за най-добра лайв банда за тази година. Въпреки съкратения сет, обезумели от видяното, и с много адреналин в кръвта се добираме с жената до бекстейджа. Въпреки лекото големеене, което се чувства, Gojira не отказват автографи и снимки.
Не ни остава друго, освен да пием по бира преди сън и да обсъдим преживяното през деня, задавайки си за пореден път въпроса – кога ще имаме такъв фест и в България. Поредният фестивален ден е в самия си край, и отново показа, че всичко тук е изпипано и до най-малкия детайл, а организацията е на много високо ниво. Увит в чувала заспивам спокоен,знам, че Румъния ни дава това за което сме дошли.

Заглавната снимка е предоставена любезно от Rockstadt Extreme Fest, фотограф Alex Csiki