Нирвана по бразилски – NERVOSA, WAR-HEAD, HELLRIDER

Кое е първото нещо, за което се сещате като чуете Бразилия? Карнавал, океан, плажове, самба, футбол, SEPULTURA… бразилки. Разбира се! Едно (смея да го нарека), задокеанско явление в екстремната музика шеметно си проправи път и само за броени години уверено превзема сцена след сцена.

Този път София е спокойна и мързелива, макар и в средата на работната седмица. Или точно заради това. Тълпата събрана на 29 юни вечерта пред столичния LIVE & LOUD, обаче е всичко друго, но не и спокойна. Оправдано. Кой би очаквал млада група от другото полукълбо да дойде на крака в България. Ако трябва да съм честна, идва една – Heresy, но незнайно защо свири пред двадесетина човека, включващи промоутъри и екип. И тук някак се прокрадна първия логичен въпрос на вечерта – ако NERVOSA НЕ бяха жени, надарени от щедрия си южен ген със… забележителности, дали щяха да предизвикат същия фурор, интерес и посещаемост?!… само си размишлявам. Основното обаче, което направи присъстващите наистина неспокойни, беше фактът, че бразилките бяха тръгнали малко късно от Варна, по пътя са имали някои технически проблеми, та уравнението се оказваше с много повече неизвестни, отколкото нетърпеливата публика можеше да понесе. А времето си напредваше с присъщото му космическо спокойствие, без да му пука особено за тревогите на група земляни, скупчени в центъра на прашен столичен град.

Колкото и да се отлагаше началото, все пак беше крайно време да му се даде старт. Видимо доста развълнувани, но готови да ни отнесат главите, сцената връхлитат HELLRIDER. Както съм казвала не малко пъти, нашето си е най-хубаво. Моята първа среща с HELLRIDER беше преди две години и половина. Откриха първия концерт на Bleak Revelation. Бях повече от впечатлена още тогава. Кой да предположи, че две години по-късно между тези две групи ще се създаде истински здрава метална сплав, получила здрава закалка от завидната орда фенове, които поведе след себе си. Здрав стегнат сет. Шест композиции, които не просто подгряха, а направо подпалиха публиката още от първите минути на вечерта. А с песента „Е, сега си е*а майката.“ или преведено на английски „The State оf Brutality“ нещата съвсем излязоха изпод контрол и пред сцената се заформи жизнерадостен мошпит. Последва кавърът на SEPULTURA „Arise“, който беше специален поздрав за (все още не пристигналите) чаровници от NERVOSA, както и за следващите след тях хървати War-Head. С последната „Immence Decay“ завършват сета си и довършват феновете пред и около сцената. Няма бис, но затова пък има толкова предадена и споделена енергия, че напълно сме готови да щурмуваме нощта. А тя ще се окаже дълга, но за сметка на това емоционално-незабравима.

Началото на сета на WAR-HEAD е обещаващо…, но (поне за мен) само толкова. Патетичното интро „Et Exordium“ от албума им Imperium Mundi, заклинания на латински, отправени към нечестивите сили, тъмнина и гъст дим. Достатъчни предпоставки за създаването на едно напрежение, което се очаква да избухне в нещо неистово. Ами не се случва. Не обичам да изказвам отрицателно мнение за групи, поради причини. За всяка една група това, което прави е ценно и уникално и коя съм аз (или който и да е), че да критикувам. Освен това всяка група си има своите фенове, които по някакъв начин разбират и чувстват музиката им близка. Това, че не са успели да отворят моите чакри, не означава, че трябва да ги заклеймя. Да кажем, че представите ми за вокал с добра техника и „ненормален“ барабанист са съвсем различни. И, да, студийно хърватите звучат много по-добре. Седем композиции, докарани до (почти) пълно щастие фенове, които са окупирали всичкото жизнено пространство около сцената и се раздават като за последно. Музикантите също. Някъде към средата на сета на WAR-HEAD около стената водеща към бек стейджа започват да се придебват хора, носещи куфари с китари и друга техника, а някъде около невидимата мини-суматоха се прокрадват и трите главни героини на вечерта. Мирът във вселената на малката групичка земляни най-после е възстановен и вече не ги очаква нищо друго, освен да потънат в пълна звукова нирвана. Равносметката до тук е: младоците от HELLRIDER показаха на батковците от WAR-HEAD „как се правят нещата“, но затова пък едни крехки, ефирни създания, за които по подразбиране метъл попрището не е обичайна среда на обитание, ще покажат на всички как точно „се правят нещата“!

След като всички дружно си отдъхнахме – NERVOSA все пак са тук и, за да опровергаят правилото, че дамите винаги трябва да бъдат чакани, не закъсняват с появата си на сцената. Изненадващо обаче вместо да забият първите главотрошещи и мозъкосмилащи тактове, те запяват „Happy birthday to youuuu!“. Оказва се тяхната дръм-лейди Pitchu Ferraz е рожденичка… точно днес. Запяваме и ние, а тя почти се разплаква от емоциите. Застрелва ни за благодарност с един гръмовен туш и вече можем да започваме. Fernanda споделя, че са за първи път в България (очаквано), но се чувстват като вкъщи. Интересно е, че много групи го споделят и дори такива, които са свирили пред 20 човека публика са очаровани и искат да се върнат пак, и го правят. Явно в нашата публика наистина има някаква скрита харизма, която може да бъде хваната и усетена само от сцената. Аз в случая не мисля да ви занимавам с техническата част от сета. По-долу можете да го видите и дори да си го пуснете. Целият гиг на бразилките е под лайт мотива „рожден ден“. Току през две три парчета отново запяват поздравителната песничка, даже на няколко пъти инициативата беше на публиката. По срeдата на сета имаше и дръм соло, а русокосата Prika, освен със солата си, не пропускаше да ни застреля и с грифа на китарата си. Повече от час и половина магия и задължителният бис.

Исках да ви разкажа за атмосферата. Да опитам да ви предам едно истинско, чисто щастие, което струеше отвсякъде и около всеки. Такава симбиоза артист-публика рядко се получава и се получава само на подобни скромни, клубни изяви. Невероятно артистични по време на изпълненията си и неземно земни извън сцената. Мили, отзивчиви, готови да прегърнат всеки. Самият факт, че от буса се втурнаха на сцената, а след това близо два часа не мръднаха от местата, които си бяха избрали в клуба, за да удостоят със снимка и внимание всеки, който беше останал, говори сам по себе си. Някои даже се връщаха за втора и трета снимка, за непоискан преди това автограф или просто, за да разменят отново по някоя дума с момичетата. Явно на никого не му се тръгваше… поне не още, поне не докато NERVOSA са още тук и можем да бъдем в компанията им.

Онзи легендарен бразилски темперамент, онази приказна южноамериканска добродушност и сърдечност. Тези хора са готови да прегърнат целия свят, дори той да не иска да го направи. В случая българските фенове изгаряха от желание и нетърпение да го направят седмици преди шоуто. И бяха възнаградени в пъти над очакванията си. На пръв поглед NERVOSA изглеждат като един добре премислен, стилизиран и лансиран медиен продукт, но когато се докоснете до тях, когато видите усмивките и чара им. Страстта, с която изпълняват музиката си и се раздават за феновете, няма как да продължите да мислите по този начин.

Обикнах NERVOSA като артисти (музиката им не е точно моята), като идея, като приятелки, ако искате. Вероятно е онази почти инстинктивна, митична женска солидарност. Тези момичета ще стигнат далеч, защото са слънчеви, колоритни и тревожно интригуващи, точно като земята, на която принадлежат… знойната Бразилия. Липсват ми и ми се иска да ги прегърна пак. А вие?!

Set list NERVOSA:

Hypocrysy
Arrogance
Death
Surrоundеd by Serpents
Victim of Yourself
Failed Sistem
Envious
Intolerance Means War
Guerra Sаnta
Masked Bеtrayer
Hostages
Theory of Conspirancy
Morbid Courage
Into Mоshpit

ГАЛЕРИЯ
Nervosa 75 снимки	War-head 30 снимки
Hellrider 38 снимки	Fans 47 снимки