Hard Times in Sofia – CRO-MAGS

Това беше една доста странна хардкор вечер. Единственото не-странно беше пословично изчислената до часовникарска точност организация от страна на 141. Както винаги, естествено. В подлеза около Микс-а е ясно положението. „Здрасти, копеле!“, „Е, кАде си бе!“, „Аре, къде се загуби?!“, наздравици с „външен“ алкохол, подръпване на цигарки и… така. Влизам малко по-късно от обявеният за начало час, някъде към 20:20ч.

MyTurn_10Първи на сцената се бяха разположили атиняните MY TURN, които вече са добре познати на родните кораджии от двете си досегашни гостувания тук през 2012г. и 2015г. Смесицата им от мелодичен хардкор-пънк и леки метълкор моменти е доста добре приета от все още влизащите в клуба . За краткото време, което им е отредено за отваряща шоуто банда, те успяват да ни представят предимно парчета от новият си материал. Въпреки факта, че първите винаги имат незавидната участ да свирят пред все още рехава публика, пичовете се раздават до край и оставят добър спомен и надеждата, че отново ще ги виждаме тук. А, рехава публика ли казах? Почти никакава, всъщност. Първата странност. А нали уж хардкор общността е позната с това, че се подкрепя безусловно? Както и да е …Все пак беше понеделник, първи по-студени дни и т.н..В паузата обелвам две-три думи с Шута, който е на „бойният си пост“ при такива мероприятия. А именно – на мърчзоната. Олеквам с 25 (само!) лева срещу една тениска на CRO-MAGS и някак неусетно засичам, че на сцената започват да се разхождат едни мои приятелчета и май ще свирят! А, даже и засвириха!

RejectionТова са пичовете от REJECTION. Те са едни от любимците на софийската публика, но сценичнотото им представяне беше една от поредните странности тази вечер. На фона на решилите почти да не помръдват двама китаристи на сцената, Благо- бас и Лъчо- вокал, бяха самата ярост. Тежки, режещи рифове и бълбукаща ритъм секция. Лъчо пък беше решил да зареже сцената и изкара почти цялото участие долу, в погото, сред все по-прииждащите хора. Заформиха се и първите съркълпитчета. Стегнатото и сърцато представяне беше посрещнато с овации и бурни реакции . А в клуба вече се забелязваха и доста познати лица от родната ъндърграунд сцена, дошли да подкрепят събитието. Леко досадно впечатление направиха въздългичките паузи, но на фона на цялостното представяне , никой не прояви отегчение а напротив, прие се с голяма доза хумор и закачки между групата и публиката.

FaceUp_21   FACE UP. Едва ли имаше по-удачен избор за банда, излизаща непосредствено преди легендитите от CRO-MAGS от други, този път наши си легенди и то в напълно оригинален състав! Пред вече почти пълният клуб се представи една машина за енергия, рифове и ритъм. FACE UP са може би една от малкото наши хардкор банди, която когато и да обяви свирене, дали два пъти в месеца или след десет години, качеството на шоуто и безрезервната подкрепа на публиката са гарантирани. Убийствено шоу, парчета, чийто текстове се пееха от почти цялата публика, невероятно присъствие на сцената от цялата банда и тотална отдаденост . И пак поредната странност . Въпреки честите приканвания на фронтмена Дикси за малко повече активност от страна на феновете, те се „отчетоха“ с две-три плахи стейдждайвингчета и още толкова бързо разпадащи се съркълпита. Дори и поканеният на сцената, зарязал за едно парче мърчзоната Шута, не можа да накара народа да полудее както си трябва. Очевидно всеки се пазеше за хедлайна.

CroMags_12И ето, че след близо двайсет минути за пренареждане на цялата сцена и близо 33 години от създаването си, на наша сцена стъпиха едни от бащите на хардкор сцената в Ню Йорк от началото на 80-те, CRO – MAGS. Още след обявяването на този лайв, из форумите се понесе вечният спор „Кой CRO – MAGS ще гледаме?“ , изравяйки станалата вече досадна история на раздялата в групата на „тази на Harley Flanagan” и „тази на John Joseph“. E, при нас дойде „вторият“ вариант и според мен почти никой нямаше нищо против. Началото беше дадено с музика от култовият „Портокал с часовников механизъм“, по време на което на сцената се появиха John Joseph, Mackie и компания и още от първите акорди на вкарващото парче „World peace”, от странното кротко местенце до преди тях, клуба се превърна във врящ котел. Мистър Joseph се оказа абсолютна машина! За близо час, този 55 годишен човек не се спря! Това се отнася в пълна сила и за останалите от групата. Макар, че сетлиста не беше особенно труден да се предвиди, в общи линии бандата ни разходи доволно през трите албума с John като вокал – “The Age Of Quarrel”, “Alpha Omega” и “Near Death Experience”. Пънк-хардкор разстрели се смесваха с по-късните кросоувър и траш трошачи. Из пространството хвърчаха потни тела, кецове, кубинки, ръце и крака. На няколко пъти между парчетата John не пропусна да похвали тълпата, да изрази искренното си задоволство от посрещането и видяното, да похвали организаторите в лицето на „ ..my friend Alex” и надеждата си, че това няма да е единственото им гостуване у нас. А дано! Най-накрая всичко си дойде на мястото и аз отново се почувствах като на истински хардкор лайв и тотално неусетно всичко свърши с химна „Hard times”, отиващите си от сцената, но поздравяващи всеки от присъстващите герои на вечерта, реге от колоните и потни, уморени до припадък, на адски доволни лица, потъващи къде на групички, къде по единично в притихналата и студена октомврийска вечер. Най–издръжливите са останали и са били възнаградени с още няколко приказки, снимки и автогрофи с CRO–MAGS, които се отнесоха суперготино с всички. Е, да, така са големите. Какво ни остава, освен да повярваме, че наистина това няма да ни е единствената среща с мистър John Joseph и компания.

Автор: B.Rex

ГАЛЕРИЯ
CroMags_12
Cro-Mags
32 снимки
FaceUp_21
Face Up
25 снимки
Rejection
Rejection
23 снимки
MyTurn_10
My Turn
26 снимки

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото