The Black Consecration coverПризнавам, че много спорадично съм се обръщала към испанската екстремна сцена. В частност NOCTEM. Въпреки 17 годишното им съществуване, ги чух за първи път преди няколко години по повод излизането на албума „Exilium“. Впечатли ме бързината и яростта им, а също и онези присъщи на повечето южняшки групи, страст и огнен саунд. Но като цяло музиката на испанците в предишните албуми клонеше повече към дет метъл стилистиката, отколкото към чистия блек метъл, въпреки прокрадващият сред енергията и яростта мрак.

Според предварителния прес релийза по повод „The Black Consecration“ групата заяви:

„Изданието съдържа най-атмосферичния и суров албум до момента, не е логична еволюция, но голяма промяна в звука от нашия предишен албум „Haeresis“. По-мрачен, по-мръсен и по-бърз. Така, че бъдете готови за нова посока към най-дълбоката тъмнина.“

За мен обаче този албум се приближава повече до звукова инквизиция, отколкото до нещо дълбоко, интересно и разнообразно, което да предизвика и остави емоции след себе си. Атмосферичност лично аз не усетих и не чух (или поне не в анонсираните мащаби), но виж суровост и бързина има в изобилие. Да, обаче агресията и необуздания излишък от енергия не винаги са най-печелившата карта, на която блек метълът да заложи. В случая с NOCTEM бих казала, че това е доста скучноват блек метъл, в който просто нищо не се случва. И колкото и шансове да му давах, прослушвайки го, нищо от тези ми усещания не се промени.

„The Black Consecration“ е албум, в който е освободен безумно голям заряд от енергия без да е впрегнат в нещо съзидателно и смислено. Нещо, от което да ви остане спомен след прослушването на този албум. Безкрайни бласт бийтове, скоростно пилещи китари и крайно традиционна, предвидима постройка на композициите. Равно, еднотипно, бездушно. Понякога се създава чувството, че слушаш кавър на една и съща песен. Все пак би могла да се отличи „Sulphur“, в която скоростта е преплетена с някаква мелодичност и може би малка щипка от споменатата атмосферичност, но в съвсем малка доза, както и последната песен от албума – „Dichotomy Of Malignancy“. В нея барабаните са малко по-разнообразни, саундът се усеща по-дълбок и даже има риф, който би могъл да бъде отличен и запомнен.

Но… това, че на мен албумът не ми пасна достатъчно, не означава, че е лош. Сигурна съм на доста от феновете не само на NOCTEM, но и на този тип блек метъл (суров, скоростен, еднотипен) ще се хареса. Така, че отделете му време. Ако не друго ще ви зареди с енергичността си, но си мисля, че на фона на някои от другите блек метъл издания тази година, няма да остави голяма следа, защото музикално няма нищо отличително и уникално в точно това издание. Все пак ако някога успеем да си вземем реванш и посещението им в България все пак се случи ще отида да ги видя. Обикновено на такива групи силата е на сцената и там са безмилостно бедствие.

„The Black Consecration“ излиза днес 1 ноември, чрез Art Gates Records.

–––––––-
8/10